Р Е Ш Е Н И Е № 331 гр. София, 24 септември 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 962 по описа за 2014 г Производството е образувано по искане на осъдения Г. М. И., депозирано на 20.05.14 г, за възобновяване на ВНОХД № 229/13 по описа на Окръжен съд, Силистра, по което е постановено решение № 77 от 31.03.14 г, с което е изменена присъда на Районен съд, Силистра, № 360 от 12.06.13, по НОХД № 5/13, като за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, наложено на молителя, е определен „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият Г. М. И. е признат за виновен в това, че на 1.03.12 г в [населено място], обл. Силистра, в съучастие като съизвършител със С. С. С., М. Г. Г. и още три неустановени лица, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 4 800 лв, от владението на Д. Р. Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Твърди се, че фактическата обстановка е приета въз основа на предположения, че осъждането се базира на противоречивите показания на св. Д., че осъдителната присъда не почива на надлежна доказателствена основа, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се, по реда на възобновяването, да бъдат пререшени въпросите, касаещи наказателната отговорност на молителя, или да бъде изменено въззивното решение, като бъде намалено наказанието и бъде приложен чл. 66 НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли да бъде оправдан. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, при спазване на законоустановения шестмесечен срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Въззивният съд е отговорил на идентични оплаквания на молителя за това, че изяснената от първата инстанция фактическа обстановка е базирана на предположения. Вярно е становището, че релевантните факти почиват на надлежна доказателствена основа, тоест, липсва нарушение по чл. 303, ал. 1 НПК. Обвинителната теза е подкрепена от показанията на св. Д., очевидец на деянието, който е разпознал молителя по установения процесуален ред. Правилно неговите показания са поставени в основата на осъдителната присъда, тъй като свидетелят е наблюдавал случилото се и неговият разказ е подробен, последователен и не съдържа вътрешни противоречия. Изяснено е, че по време на инкриминираните събития е имало добра видимост, работело е луминесцентно осветление и е имало отвор в тухлената ограда, през който е било възможно да се възприемат действията на съучастниците. Версията на осъдения И., изводима от обясненията му, е опровергана от кредитираните доказателствени източници и затова правилно е отхвърлена. Правейки верния извод, че участието на молителя в процесното деяние е установено съгласно изискванията на НПК, при анализа на доказателствената съвкупност въззивният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, тоест, липсва релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Не е допуснато и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Приетите релевантни факти са получили адекватна правна оценка. Деянието на молителя е съставомерно по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и такава е приетата правна квалификация. Не са налице предпоставките на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, за оправдаване на осъдения, поради което искането му в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Молителят е осъждан с присъда на Силистренски районен съд, по НОХД № 306/03, за престъпление по чл. 197 НК, на глоба, в размер на 600 лв. По делото няма данни дали наложената глоба е събрана и кога е станало това, което е от значение за евентуално настъпила реабилитация. Касае се за завишена степен на обществена опасност на деянието с оглед стойностния размер на предмета на престъплението и наличието на задружна престъпна дейност при осъществяване на деянието. Правилна е преценката на съдилищата, че за постигане целите по чл. 36 НК е необходимо осъденият да изтърпи ефективно наказанието една година „лишаване от свобода”, тъй като по този начин би се въздействало поправително и превъзпитателно спрямо него, респективно, би се подействало превантивно и върху другите членове на обществото. Ето защо, искането за смекчаване положението на молителя се явява неоснователно и като такова не следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. М. И. за възобновяване на ВНОХД № 229/13 по описа на Окръжен съд, Силистра, по което е постановено решение № 77 от 31.03.14 г, с което е изменена присъда на Районен съд, Силистра, № 360 от 12.06.13, по НОХД № 5/13. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: