2 Р Е Ш Е Н И Е № 464 София, 12 декември 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и пети октомври двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Галина Захарова при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1618/2013 год. Производството по чл. 419 и сл. от НПК е образувано по искане на осъдената Р. П. Р.-П., подадено чрез защитника й адв. П. Щ. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 91 от 22.01.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 4171/2012 год. на Софийски градски съд. В искането и в съдебно заседание се поддържат всички основания за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1-3 от НПК, като се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон с осъждането й при липса на елемент от изпълнителното деяние на престъплението измама и с неправилна квалификация на установените факти, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за явно несправедливо завишаване по размер на наказанието, в резултат на неправилна оценка на обстоятелствата от значение за определяне на размера му. В условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдана или да бъде изменено, като деянието бъде квалифицирано като по-леко наказуемо престъпление и бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 2.04.2012 год. постановена по НОХ дело № 22902/2011 год. Софийският районен съд е признал подсъдимата Р. П. Р.-П. за виновна в това, че на 16.05.2011 год. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага направила опит да възбуди заблуждение у И. Н. Х.- служител на [фирма] [населено място] и с това да причини на [фирма] имотна вреда в размер на 399лв, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 18 ал.1 и чл. 58а във вр. с чл. 55 ал.1т.1 от НК я е осъдил на осем месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години. С въззивно решение № 91 от 22.01.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 4171/2012 год. Софийският градски съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срок, от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон от въззивната инстанция, което се мотивира с пороци при формиране вътрешното убеждение на съда и неправилна оценка на установените по делото факти, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Касационната инстанция в производство по чл. 422 ал.1т.5 от НПК извършва проверка за приложението на материалния закон въз основа на фактическите обстоятелства, приети за установени от решаващия съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. Софийският градски съд, който е разгледал делото като въззивна инстанция не е нарушил правилата за формиране на волята си. Изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда, като самостоятелно е оценил в логическата им връзка всички събрани доказателствени материали. Не е констатирал превратно възприемане или игнориране на съдържащите се в тях данни и не е имал основание да направи различни фактически и правни изводи. Вътрешното му убеждение за потвърждаване на осъдителната присъда на Софийски районен съд не е основано на произволно възприети фактически положения и не е израз на проявен субективизъм, в какъвто смисъл са доводите на осъдената. При възприетите от въззивният състав фактически обстоятелства, установени и от обясненията на подсъдимата пред първоинстанционния съд, а именно, че на 16.05.2011 год. от домашния си компютър по интернет изпратила заявка до търговско дружество “Н. О.”, предоставящо микрозаеми без гаранция, с която поискала отпускане на кредит от 399лв, на която придала вид, че изхожда от св. К., като посочила неговите три имена, номера на личната му карта и местоработата му, но посочила личната си банкова сметка, по която кредита да бъде преведен, че потвърдила чрез кратко текстово съобщение искането си, че заявката била приета и стартирала процедура по отпускане на кредита, в процеса на която било изяснено, че не изхожда от свидетеля и финансовата интитуция отказала отпускането на сумата, решаващите съдилища правилно са решили въпроса за вината и отговорността. Точно са приложили материалният закон и са квалифицирали извършеното като измама по чл. 209 ал.1 от НК, приключила във фазата на опита. Доводът на осъдената, че деянието е несъставомерно, защото изпълнението на престъплението е приключило в ранен начален момент, преди да се е стигнало до някакви договорни отношения между страните, поради което по никакъв начин не могат да се правят изводи да нейните намерения, е неоснователен. Потвърждавайки чрез краткото текстово съобщение заявката за отпускане на кредита подсъдимата е стартирала установената от кредитната инстанция процедура по неговото отпускане при условията посочени от нея, поради което неоснователно се поддържа, че всички извършени действия преди одобрението на кредита и изпращането на договора за потвърждаване са предварителни, подготвителни действия, които не се обхващат от изпълнителното деяние. От обективна страна подсъдимата е въздействала пряко и непосредствено върху физическите лица на кредитната институция, в чиято фактическа власт се намират отпусканите средства и които могат да извършат разпореждане с тях, заемайки ги при определени условия. Създала е в тях невярна представа относно личността на кредитоискателя, който желае отпускането на сумата посочена в заявката и поема задължение в определени период и размер да я върне. Без значение за съставомерността на деянието е доколко успешен е бил опита и причините поради които не е настъпил целения от нея резултат. Последващата заявката проверка, довела до осуетяване на имущественото разпореждане, която е извършена именно в рамките на започнатата процедура по отпускане на кредита, не води до извод за несъставомерност на деянието, в какъвто смисъл са доводите в искането. Съображението на осъдената, че не може да бъде въведено в заблуждение лице, в чиито правомощия и задължения е извършването на проверка чрез съответните механизми на предоставените данни, е неоснователно. Всяко едно физическо лице, което има фактическа власт върху чуждото имущество и което може да извършва разпоредителни действия с него, може да бъде въведено в заблуждение и това да доведе до неоснователното излизане на това имущество от патримониума му. Установени по несъмнен начин от доказателствата по делото са и приетите пряк умисъл и специална цел. Подсъдимата не е лишена от годност да съзнава, че в резултат на нейното въздействие върху измаменото физическо лице на кредитната институция ще възникнат неправилни представи относно действителното лице кандитатстващо за кредита и намерението му да го погаси в посочения от нея срок, в резултат на което ще извърши акта на имуществено разпореждане и чуждото имущество ще бъде увредено и пряко е целяла настъпването му. Налице е и специалната цел за имуществено облагодетелтване, при наличието на ясно съзнание, че в резултат на това за другиго ще настъпи имотна вреда. Подробно са обсъдени доводите съдържащи се в нейните обяснения за наличието на друга, различна цел, а именно проучване на механизма за отпускане на кредита от финансовата институция и размера на подлежащата на връщане сума и мотивирано са преценени като житейски нелогични. Неоснователен е довода, че деянието представлява маловажен случай на престъпление по смисъла на чл. 93 т.9 от НПК и въззивната инстанция без основание е отказала да квалифицира измамата по чл. 209 ал.3 от НК. Той е релевиран при разглеждане на делото в първоинстанционния съд и като оплакване пред Софийски градски съд. Решаващите съдилища са го обсъдили и в мотивите на своите съдебни актове са изложили основани на данните по делото и закона съображения, поради които са го отхвърлили като неоснователен. Правилно първоинстанционният съд е приел, че конкретно извършеното не представлява по ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид, защото са засегнати не само обществените отношения свързани с упражняване правото на собственост, но и тези, свързани със защитата на личните данни. Подсъдимата е злоупотребила с личните данни на своя бивш работодател, които са и били известни във връзка с работата при него. Неправомерното им използване завишава обществената опасност на деянието, а чрез него и на дееца. Деянието е със сравнително по-висока степен на обществена опасност с оглед начина на извършването му, с използване на чужди лични данни и с оглед поискания максимален размер на отпускания кредит. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т. 5 във вр. с чл. 348 ал.1т.2 от НПК е неоснователно. Производството пред въззивната инстанция е проведено по реда на глава двадесет и първа от НПК без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 349 ал.3 от НПК, довели до ограничаване на правото й на справедлив процес. В съотвествие с правомощията си на инстанция по същество съдът изцяло е проверил правилността на обжалваната от подсъдимата невлязла в сила осъдителна присъда. Обсъдил е направеното искане за допълнителен разпит на двама свидетели, служителни на кредитната институция и мотивирано го е отхвърлил, като е изложил основани на данните по делото съображения, че с техния разпит се цели установяване на обстоятелства, извън предмета на доказване по делото. Не е ограничил правото на жалбоподателката да изложи чрез защитника си подробни съображения против правилността на присъдата. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 от НПК подробно е отговорил на наведените в жалбата, в допълнението към нея и в съдебно заседание от жалбоподателката доводи и е изложил законосъобразни съображения за тяхната неоснователност. Начинът на изготвяне на въззивното решение не подкрепя наведения довод за “неприемливи от гледна точка на обективност и безпристрастност оценки”, сочещи на лични чувства, от които съдът не може да бъде ръководен при разглеждане на делото. За всички приети по делото факти, в това число и за предходната заявка по телефона за отпускане на кредит са посочени установяващите ги доказателства и доказателствени средства. Въззивният състав без основание е упрекнат, че при анализа на обясненията на подсъдимата е проявил предубеденост и пристрастност. Решението за отхвърлянето им е суверенно право на оценяващия ги съд, а изложените съображения, че са изолирани от останалия доказателствен материал и с тях е осъществила правото си на защита, не са произволни. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на основание за изменяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.3 от НПК е неоснователно. Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието като е отчел относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 от НК и фазата, в която е приключило изпълнителното деяние, а въззивната инстанция не е имала процесуална възможност да коригира изводите му, макар да е приела, че е проявено прекомерно снизхождение. Смекчаващите отговорността обстоятелства, на които осъдената в настоящото производство основава искането си за намаляване размера на наказанието са констатирани и точно е преценена относителната им тежест. Наказанието от осем месеца лишаване от свобода без ефективно изтърпяване не е явно несправедливо завишено. Съответно е на степента на обществената опасност на деянието и дееца, на другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е достатъчно за поправянето и възпирането на осъдената от извършване на престъпления. Намаляването му по реда на възобновяването на наказателното дело би било проява на неоправдан либерализъм и не би въздействало предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото с оглед постигане целите на генералната превенция по чл. 36 от НК. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила въззивно решение на Софийски градски съд не са допуснати поддържаните от осъдената нарушения и като неоснователно искането за възобновяване на наказателното дело следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдената Р. П. Р.-П. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 4171 и отмяна или изменение на постановеното по делото въззивно решение № 91 от 22.01.2013 год., с което е потвърдена присъда от 2.04.2012 год. по НОХ дело № 22902/2011 год. на Софийски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: