Р Е Ш Е Н И Е № 18 С., 23.04.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публичното заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: ДАРИЯ ПРОДАНОВА Членове: ЕМИЛ МАРКОВ ИРИНА ПЕТРОВА при участието на секретаря Клавдия Дали , като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1009 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 ГПК. Образувано е по молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила Решение от 01.03.3012г. по въззивно гр.д.№ 6584/ 2011г. на Софийски градски съд, ІІ-Д отделение. Твърдението по молбата за отмяна е, че e открито ново обстоятелство-това че дружеството притежава документи, с които да установи релевантния за спор факт: че [фирма] като посредник по договор за посредничество от 23.12.2009г. е изправна страна по отношение на задължението си да извърши своевременно снабдяване с документите, свързани със заличаване на ипотеката върху имота-предмет на договора за посредничество, с цел сключването на договор за прехвърлянето му. Твърденията са за новооткрити обстоятелства: че страната не е знаела, че притежава доказателства от съществено значение за спора. В депозиран по реда и в срока по чл.306,ал.3, предл. трето ГПК и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание на 25.02.2013г. ответникът по молбата за отмяна А. И. изразява становище, че тя е недопустима като подадена извън преклузивния срок, а алтернативно излага доводи за нейната неоснователност. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл.303,ал.1,т.1 ГПК, ВКС, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, приема следното: Въззивното решение, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 01.03.2012г. като неподлежащо на обжалване. Молбата за отмяна е депозирана на 05.09.2012г. Становището на молителя е, че той е узнал за новите обстоятелства-това че разполага с документи, с които да установи изпълнението на задълженията си на посредник във връзка със заличаването на ипотеката върху имота-предмет на договора за посредничество, на 03.09.2012г.- при напускането на служителя, който отговарял за процесната сделка-брокера Е. К. К.. При прекратяване на трудовото й правоотношение, тя предала държаните от нея документи по водените сделки, сред които се намирали и оригиналите на представените в копие по делото Удостоверение за тежести от 16.03.2010г., оригинал на писмото на СО, район К. село изх. № 9400 от 18.02.2010г. с искане за заличаване на ипотеката, и непредставените по делото: платежни нареждания /в оригинал/ от 28.12.2009г. за преведени от Е.К. по сметка на АП за имотна справка в регистъра по имената на продавачите и платежно нареждане от 26.03.2010г./в оригинал/ за издаване на удостоверение на тежести на имота по процесната сделка. До този момент дружеството считало, че притежава само копие от писмо с изх.№ 9400 от 18.02.2010г. на СО район К. село, но се установило, че след изповядването на сделката, нотариусът е върнал оригиналите на удостоверенията за тежести, включително и непредставеното по делото с изх.№ от 29.01.2010г. В отговора на молбата за отмяна се поддържа становището, че удостоверяването на спазването на преклузивния срок за отмяна молителят установява с частни свидетелстващи документи –Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение със служителя на дружеството, в чието държане се твърди, че са били новооткритите доказателства с дата 04.09.2012г. и Приемо-предавателен протокол от 03.04.2009г. за предаването на служебни документи, между които и тези, на които молителят се позовава като основание на молбата по чл.303 ГПК. Възразява, че това са документи, които нямат достоверна дата по смисъла на чл.181 ГПК, поради което фактът че молителят е узнал за съществуването на доказателствата именно на 03.09.2012г., както твърди с оглед спазването на тримесечния срок, не е установен. Действително, датата на узнаването от молителя на съществуването на доказателствата, които той твърди че са новооткрити не е установена по категоричен начин, но в такъв случай съмнението относно спазването на срока, ще следва да се тълкува в негова полза. С оглед на изложеното, съставът на ВКС приема, че депозираната на 05.09.2012г. молба за отмяна е в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.305,ал.1,т.1 ГПК. Като взе предвид доводите в молбата и становището на ответника, след проверка относно основателността на твърденията в нея, съставът на ВКС, приема следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Производството по делото е образувано по обективно съединени искове с правно основание 79,ал.1 и чл.92 ЗЗД- ищецът [фирма] като посредник по договор за посредничество, сключен на 23.12.2009г. с възложител ответника А. И. претендира заплащане на уговореното възнаграждение по договора и неустойка за забавено плащане. В исковата молба се поддържа твърдение, че той е изпълнил задълженията си на посредник - целяната от възложителя сделка по закупуване на апартамента е реализирана при условията, поискани от него, поради което е възникнало правото да получи уговореното възнаграждение и неустойка за забавеното му плащане. Последователно поддържано становище на ответника А. И. е било, че ищецът не е изпълнил условието в договора за посредничество - сделката да бъде приключена до 30.03.2010г., т.е. сключването на нотариалният акт да стане в границите на уговорения срок. В хода на изпълнението на договора, продавачите и ищецът са останали недоволни от посредника и са се отказали от неговите услуги, а и ищецът не е бил коректен към купувача, защото е приел да посредничи и на продавачите- при възможно противоречие между двамата възложители не би могъл да защити интересите на никой от тях. С въззивното решение, след отмяна на първоинстанционното решение за уважаването на исковете, съдът е приел, че твърдението на ищеца, че е изпълнил надлежно и в уговорения срок задълженията си по договора за посредничество не е доказано и такъв извод не може да се направи само въз основа на факта на сключването на 14.04.2010г. на договора за покупка на апартамента. Посочено е, че съгласно договора задълженията на посредника е проучване на пазара и подготвяне сключването на предварителен договор и подписване на нотариален акт. Прието е, че ищецът не е установил да е извършил действия в резултат на които да е сключен предварителен договор за покупката на имота, като сключването на такъв е предвиден като кумулативно задължение наред с осигуряване сключването на окончателен договор. Посочено е, че не е спазен изрично уговореният краен срок за сключване на сделката, а разпитаната свидетелка-продавачката А. е установила, че тя и другият прехвърлител са набавили всички необходими документи и са ги предоставили на посредническата агенция. Изложени са доводи, че твърденията на свидетеля кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, от които е видно, че ипотеката е заличена едва на 29.03.2010г., като първата молба за заличаване е подадена на 18.02.2010г. и то не от името на собствениците, а от ипотекарния кредитор. Мотивирано е, че не са установени причините защо ищецът не е предприел действията по снабдяване с нужните документи непосредствено след сключването на договора за посредничество, а едва през м.февруари 2010г., и защо не е бил сключен предварителен договор, след като заличаването на ипотеката е станало на 29.03.2010г. Новите доказателства, които молителят представя са за установяване изпълнението на задълженията му по договора, свързани със заличаването на ипотеката върху имота и предприетите в тази връзка действия и са: нотариално заверен препис на Удостоверение за тежести от 16.03.10г. /1/; нотариално заверен препис на писмото на СО, район К. село изх. № 9400 от 18.02.2010г. с искане за заличаване на ипотеката /2/; 2 бр. платежни нареждания /в нотариално заверен препис/ от 28.12.2009г. за преведени от Е.К. по сметката на АП за имотна справка в регистъра по имената на продавачите /3/; платежно нареждане от 26.03.2010г. /нот.заверен препис/ за издаване на удостоверение на тежести на имота по процесната сделка /4/, както и Удостоверение от службата по вписванията за тежести върху имота от 29.01.2010г. /5/. Представени са и новосъздадените доказателства, за установяване на обстоятелствата по откриването им - Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение със служителката Е. К. К., изпълняваща длъжността „брокер недвижими имоти” от 04.09.2012г. и Приемо-предавателния протокол от 03.09.2012г. Документи №№ /1/ и /2/ са представени по делото, а фактът че страната е открила оригиналите е без значение за спора, тъй като тези документи не са били изключени като доказателства по реда на чл. 183 ГПК- били са представени в заверен от страната препис и насрещната страна не е искала представянето на оригиналите. Наличието /откриването/ на последните няма никакво значение за спора, тъй като препис от тях се намира по делото. Документ № 5 не фигурира в приемо - предавателния протокол, със съставянето на който молителят твърди, че е узнал за намиращите се в служителя му доказателства. С оглед на това недоказано е твърдението, че страната не е знаела за съществуването му. Двата документа № 3- две платежни нареждания от 28.12.2009г. за преведени по сметка на АП от Е. К. за имотна справка в регистъра по имената на двамата продавачи действително са в състояние да удостоверят, че действия по изпълнението на задължението на посредника са предприети пет дни след сключването на договора и това са единствените доказателства, които имат характера на нови, но: На първо място, нямат съществено значение за спора. Мотивите на съда за отхвърляне на иска са аргументирани с липса на предварителен договор, ненавременни действия свързани с установяване наличието на тежести върху имота и във връзка с необходимостта ипотеката да бъде заличена, както и липса на последващи заличаването на ипотеката действия по сключването на предварителния и окончателния договор. На второ място, не е налице и втората кумулативна предпоставка- в случая те да не са могли да бъдат известни на страната при решаването на делото. При безспорния факт, че тези доказателства са в държане на дружеството, твърденията че то не би могло да знае за съществуването им, защото сделката била водена от конкретен брокер са несъвместими с дължимата грижа, която е ищецът е могъл да положи. Липсата на такава грижа е очевидна поради обстоятелството, че на ищеца са били допуснати гласни доказателства, от които страната се е отказала, а логично най-убедителният свидетел за изпълнението на задълженията на агенцията е брокерът, който е действал от нейно име по сделката. Последователно поддържаното от съставите на ВКС становище е, че разпоредба на чл.303 ал.1 т.1 ГПК не е средство, чрез което страната може да поправи собствената си небрежност при попълване на делото с факти или доказателства. Документ № 4 не е в състояние да удостовери навременно предприети действия по изпълнението на задълженията на посредника по договора. Молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение, като в полза на ответника А. И. следна да бъде присъдена сумата 500лв.-заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.11.2012г. Предвид на изложените съображения, ВКС- Търговска колегия, състав на Първо то. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. М”Е., [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила Решение от 01.03.3012г. по въззивно гр.д.№ 6584/ 2011г. на Софийски градски съд, ІІ-Д отделение. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на А. Й. И. сумата 500 лв.разноски по делото за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.