5 Р Е Ш Е Н И Е №. 60151 гр.София , 08 декември 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП КИРИЛ ИВАНОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №596/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по касационна жалба и допълнение към нея от адв. Р. Н. – защитник на подс. П. М. Д., срещу нова въззивна присъда № 9 от 16.04.2021г., постановено по внохд № 87/2021г. на Окръжен съд - Благоевград. С присъда № 902716 от 02.11.2020г. по нохд № 470/2020г. по описа на Районен съд - Сандански, подсъдимият П. М. Д. е признат за невиновен и оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. По протест на прокурор в Районна прокуратура – Сандански срещу първоинстанционната присъда е било образувано внохд № 87/2021г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. С присъда № 9 от 16.04.2021г., постановена по делото, първоинстанционния съдебен акт е бил отменен и подс. П. М. Д. е признат за виновен в това, че на 16.10.2018г. около 18.55 часа в [населено място], по [улица], е управлявал моторно превозно средство, лек автомобил марка „Мерцедес С.”, с рег. [рег.номер на МПС] , след употреба на високорискови наркотични вещества – амфетамин и тетрахидроканабинол, установена със съдебна химико-токсикологична експертиза, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК и чл. 54 от НК е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500лв. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е лишен от правото да управлява МПС за срок от осемнадесет месеца. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение отложеното наказание една година лишаване от свобода, наложено по нохд № 641/2015г. на РС – Сандански, при общ режим. В касационната жалба срещу новата въззивна присъда и в допълнението съм нея, подадени от защитника на подс. Д., се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Оплакването за нарушение на материалния закон се аргументира с недоказаност на обвинението и неправилно осъждане. Твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение се аргументира с отказа на двете съдебни инстанции да допуснат повторно химическо изследване на кръвната проба и несъгласие с мотивите за това. Излагат се и доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, като се акцентира върху характеристичните му данни, семейното му положение и изтеклия дълъг срок от извършване на деянието. Правят се алтернативни искания – за отмяна на присъдата и признаване на подс. Д. за невиновен по поддържаното обвинение, или за намаляване на размера на наложеното му наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. Д. – адв. Н., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания. Акцентира върху неоснователния отказ на съдилищата да допуснат повторна химическа експертиза, като твърди, че по този начин е била блокирана и възможността на държавното обвинение да докаже наличието на обективна страна на престъпното деяние. По отношение на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание подчертава, че подсъдимият е с радикално променен житейски статус и че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Намира обвинението за безспорно доказано. Счита, че не се налице основания за намаляване на наложеното наказание поради предходните осъждания на подсъдимия и наличието на множество нарушения по ЗДвП, за които е санкциониран. Моли атакувания съдебен акт на бъде оставен в сила. Подс. П. Д. моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Подадената от защитника на подсъдимия Д. касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. На първо място е необходимо да се разгледа оплакването за допуснато процесуално нарушение с отказа да бъде изслушана повторно химическо изследване. Двете редовни съдебни инстанции са оставили без уважение искането на защитата за допускане на повторна химическа експертиза на пробата кръв, взета от водача при извършеното му изследване по реда на Наредба № 1/19.07.2017г. Този отказ би могъл да съставлява съществено процесуално нарушение, ако той е произволен и неаргументиран; ако, макар и обоснован, е довел до непопълване на доказателствената съвкупност; или ако чрез него е нарушено правото на защита на подсъдимото лице. Според настоящия съдебен състав нито една от тези хипотези не е реализирана в случая. Както районният, така и окръжният съд са аргументирали основанията, поради които не допускат това повторно изследване. Също така не може да се претендира, че отказът е довел до доказателствена непълнота, понеже за съставомерното обстоятелство – употреба на наркотични вещества при управление на МПС, са посочени и събрани доказателства, позволяващи стабилност на фактическите изводи. Не може да се приеме и че с този отказ подсъдимият е лишен от правото да иска събирането на оневиняващи го доказателства. Макар според настоящия състав за съставомерността на деянието, в извършването на което е обвинен подс. Д. – по чл. 343б, ал. 3 от НК, да не се изисква употребата на наркотични вещества или техни аналози да бъде установена по надлежния ред, подсъдимият разполага с целия доказателствен ресурс да оборва обстоятелството на употреба на наркотични вещества, включително и да се не съгласява с резултатите от извършеното химико-токсикологично изследване. Действително, принципно положение в НПК, съобразно чл. 107, ал. 4 от НПК е, че посочването и събирането на доказателства не е ограничено със срок, но в случая възможността да бъде извършено повторно изследване е подчинена на правилата, разписани в чл. 27 от цитираната Наредба. В съдебната практика по този подзаконов нормативен акт се приема, че е право на водача на МПС да поиска изследване на контролната проба, но това право може да бъде упражнено в седмодневен срок от връчване на НП или от предявяване на обвинението за престъпление по чл. 343б от НК (чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/17г.). В случая П. Д. е привлечен като обвиняем на 17.06.2019г. и нито в седмодневния срок от тази дата, нито по-късно при предявяване на материалите по разследвано, е направил искане за повторно изследване. Няма съмнение, че този седмодневен срок не е преклузивен, с неговото изтичане не се погасява възможността да бъде направено и уважено такова искане, но упражняването на правото да бъде поискано повторно изследване е в рамките на срока на съхранение на взетите от лицето проби (изследваната и контролната), който е установен в Наредбата и който в случая е бил изтекъл към момента на искането. Освен това правото на подсъдимия да иска събиране и проверка на доказателства в полза на защитната теза е гарантирано от съдилищата чрез допуснатия разпит като свидетел на съпругата му – свид. А. Д. и оценката на нейните показания в доказателствената съвкупност. Изложеното сочи, че касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не е налице. По-нататък, оплакването на касатора за неправилно приложение на материалния закон се изразява единствено в твърдението за недоказаност на обвинението от обективна и субективна страна. Това напълно формално оплакване е неоснователно. На практика твърдението за недоказаност на обвинението се мотивира с възражението за нарушено право на защита поради недопускане на повторно химическо изследване на кръвната проба, на което вече беше отговорено. В рамките на установените факти въззивният съд правилно е преценил, че с поведението си подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Напълно споделяеми са съображенията на контролирания съд за това, че от обективна страна подсъдимият е управлявал МПС след употреба наркотични вещества – амфетамин и тетрахидроканабинол. Тази употреба към момента на управление на автомобила, е установена чрез заключението на съдебната химико-токсикологична експертиза, изследвала взетата по предписания ред кръвна проба, показанията на свид. Д. досежно състоянието на подсъдимия при проверката, като е съобразено, че е без значение давността на употребата и обстоятелството дали водачът на МПС е бил повлиян. Осъществяването на престъплението и от субективна страна е убедително защитено в мотивите на присъдата. В тази връзка внимателно са съпоставени експертните изводи от една страна и обясненията на подсъдимия и показанията на свид. А. Д. (съпруга на подсъдимия), от друга. Констатираният по експертен път факт на наличие на две наркотични вещества в кръвта (не в урината) на водача, като при това вещото лице сочи, че тяхната употреба е била в период от два-три дни, правилно е мотивирал извод за съзнаване от страна на Д. на обществено-опасния характер на деянието и неговите последици. В рамките на установената фактология няма основание подс. Д. да бъде оправдан, понеже това може да бъде сторено само в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Така че не са налице основания за отмяна на постановената от ОС – Благоевград присъда и оправдаване на подсъдимия. При преценката на справедливостта на наложеното на подс. Д. наказание за извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК касационната инстанция не намира явно несъответствие между него и степента на обществена опасност на деянието, на дееца и на обстоятелствата, влияещи върху отговорността. Правилна е преценката на решаващия съд, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, налагащи определяне на наказанието под предвидения в закона минимум. Верни са и съображенията досежно разумността на срока на наказателното преследване и направения извод, че той не съставлява изключително смекчаващо вината обстоятелство. Липсват, следователно кумулативно предвидените в чл. 55 от НК предпоставки – не са налице такива изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосновават извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието или на дееца в сравнение с обичайната за този вид престъпни деяния. Отчетени са отегчаващите отговорността обстоятелства както във връзка със съдебното минало на дееца, така и по отношение на обществената опасност на деянието, но при все това е отдаден значителен превес на смекчаващите такива. Сочените в касационната жалба обстоятелства на променен социален статус и поведение при подсъдимия са били съобразени от въззивния съд и не може да им се отдаде по-голяма тежест. Не са налице следователно основания за корекция на присъдата по отношение определяне на наказанието в хипотезата на чл. 55 от НК или за намаляване на размера на наказанията. Поради изложените съображения подадената жалба от защитника на подс. П. Д. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 9 от 16.04.2021г., постановена по внохд № 87/2021г. на Окръжен съд – Благоевград. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.