Ключови фрази
Kвалифицирани състави на производство, пренасяне , изготвяне , търговия и др. на наркотични вещества * явна несправедливост на наказанието * справедливост на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50148
гр. София, 13 декември 2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при секретар Мариана Петрова, при становището на прокурора Ивайло Симов от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 539 по описа за 2022г.

Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на осъден подсъдим срещу въззивно решение № 89/30.05.2022г. по ВНХОД № 20225000600164/2022г. на Пловдивски апелативен съд, с което е изменена присъда № 8/15. 03. 2022 г., постановена по НОХД 82/2022 г. на Пазарджишки окръжен съд.
С жалбата се навеждат доводи за наличие на явна несправедливост на наложеното му наказание, като не е преценено подобаващо процесуалното му поведение, съдействието му за разследването, инцидентност на проявата, своевременно направеното самопризнание, включително и в съдебното заседание, изразеното съжаление, липсата на щети, които е необходимо да се възстановяват. Механизмът на извършеното не се отличавал съществено от обичайните случаи на този вид престъпление. Иска се приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че жалбата е неоснователна, спира се на касационното основание, което е и единствено развито – за явна несправедливост на наложеното наказание, като пояснява,че правилно е въведено изменение в първоинстанционната присъда, с очертаване на точните характеристики на предмета на посегателство за двете отделни деяния. Предвид на това въззивната инстанция е счела, че са налице основания за промяна на наказанието, което доста либерално според прокурора е намалено от 6 на четири години лишаване от свобода. Моли да се остави въззивното решение в сила.
Подс.Г. П. С., редовно призован, се явява лично, представлява се от защитник.
Последният пледира, като твърди, че касационната жалба е основателна, като излага същите съображения. Твърди, че наказанието е несправедливо и моли да се намали. Отново се позовава на инцидентност на престъпната проява.
Подсъдимият Т. при ползване на правото на лична защита, на това да се изказва последен заявява, че поддържа становището на защитника си, изразява съжаление за извършеното и декларира, че ще се поправи.
При последната си дума подс.С. моли да му се намали присъдата.

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:
Касационното разглеждане на делото е първо по ред.
Предмет на обжалване е въззивно изменително решение № № 89/30.05.2022г. по ВНХОД № 20225000600164/2022г. на Пловдивски апелативен съд.
С това решение е изменена присъда № 8/15. 03. 2022 г., постановена по НОХД 82/2022 г. на Пазарджишки окръжен съд., с която подс. Г. П. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а ал. 2 изр. 2 пр. 4 във вр. чл. 354а ал. 1 изр. 1 пр. 4 и чл. 54, чл. 57 и чл. 58а ал. 1 от НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева, платими в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.
С решението подсъдимият е частично оправдан относно размера на предмета на престъпление по чл.364а, ал.2, изр.2-ро, пр.4-то, вр.ал.1,, изр.1-во, пр.4-то от НК. Наложеното наказание по този състав е намалено от 6 на 4 години, намалено и общото наказание, определено по чл.23 от НК на същия размер, приспаднато е предварителното задържане и е изменен определения първоначален режим на изтърпяване на наказанието от строг на общ. В останалата част присъдата е потвърдена изцяло.
Касационният състав намери, че оплакването е лишено от своето съдържателно основание. Въззивната инстанция е намерила основание за намаляване на наложеното наказание, с които доводи касационният състав напълно се съгласява, а освен това липсва съответен протест, за да може да се обсъжда изтъкнатото от държавния обвинител „доста либерално“ изменение.
Въззивната инстанция е наложила наказание към минимума, като е съобразила законовата редукция по смисъла на чл.58а, ал.1 от НК и е намалила наказанието от 6 години с една трета, тоест на 4 години лишаване от свобода. Така определено, наказанието се явява фактически под предвидения законов минимум от пет години лишаване от свобода и е постигнат правния ефект на исканото от защитата приложение на чл.55, ал.1 от НК. По- нататъшно снизхождение обаче не е възможно според настоящия касационен състав. Подсъдимият не е изпаднал в крайно сложна финансова ситуация, не е задоволявал свои жизнени потребности, които са били застрашени, а просто е развивал производствена и търговска дейност в големи мащаби на забранени от закона вещества - „ с особено големи размери“, с което е застрашавал общественото здраве, за един немалък и достатъчно продължителен период от време. Това не позволява да се пристъпи към ново намаляване на така определеното от въззивната инстанция наказание. Нещо повече, не е налице приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК и поради причината, изтъкната от защитата – деянието не се отличава от множеството подобни престъпления, за да се потърсят и евентуално намерят основания да се приеме, че се налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. И тъй като такива определено отсъстват, съставът на ВКС прие, че касационната жалба не се явява основателна и не следва да бъде уважена.
Наложеното наказание е съответно на проявената престъпна активност и упоритост от страна на подсъдимия, не е явно несправедливо и както още веднъж следва да се повтори, няма основание за по-нататъшно снизхождение.
С така наложеното наказание и в този размер се постига и удовлетворяване на изискванията на генералната превенция по делото, за защита на обществото от тенденцията в поведението на дееца по користни подбуди да се обогатява за сметка на общественото здраве.
По тези съображения касационният състав намери, че са налице условия единствено за цялостно потвърждаване на атакуваното въззивно изменително решение, при липса на основания за нейното изменение.
Предвид на това и на основание чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ в сила въззивно изменително решение № 89/30.05.2022г. по ВНХОД № 20225000600164/2022г. на Пловдивски апелативен съд, с което е изменена присъда № 8/15. 03. 2022 г., постановена по НОХД 82/2022 г. на Пазарджишки окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:
1. 2.