Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е

№ 70

София,02.08.2021 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА


при секретаря Ани Давидова
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2401 по описа за 2020 година


Производство по чл.290 ГПК.
С определение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на „Кредит Актив“ ЕООД представлявано от управителя Б. Л., на въззивно решение № 32/13.03.2020 г. по възз.гр.д. № 347/2017 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 39/11.01.2017 г. по гр.д. № 326/2016 г. на Окръжен съд - Пловдив и е отхвърлен предявеният от „Кредит Актив“ ЕООД против Прокуратурата на Република България, частичен осъдителен иск с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД,за парично вземане за обезщетение за репариране на имуществени вреди, за стойността на 1/10 част /16 273 л./ от общо количество от 162 736 л. дизелово гориво, твърдяно да е част от закупеното от „Кредит Актив” ЕООД по договори за доставка с „Кибела БГ“ ЕООД и „Диминвест-81“ ЕООД, което е било иззето като веществено доказателство от „Кредит Актив” ЕООД с протоколи за изземване от 30.06.2010 г. и 02.07.2010 г. по ДП № ЗМ-457/2010 г. по описа на ОД на МВР, сектор “ПИП“ гр. Пловдив и върнато преди прекратяване на наказателното производство на „ОМВ България“ ООД с постановления на прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив от 11.11.2010 г. и 13.12.2010 г., в предявения размер от 43 125,17 лв., представляващ 12 % от общо парично вземане в размер на 359 376,42 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 43 125,17 лв. от увреждането на 13.12.2011 г. до окончателното изплащане и са присъдени съдебни разноски.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос – „Има ли правомощия гражданския съд да се произнася по законосъобразността на преюдициалните за поставения за разрешаване гражданскоправен спор прокурорски постановления за връщане на иззети веществени доказателства”.
Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос,съобрази следното:
Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС , опредметена в решения по чл.290 ГПК,според която съдбата на веществените доказателства /ако същите не са били предварително върнати, отчуждени или унищожени на някое от основанията по чл.111 НПК/, се решава с постановяването на окончателния акт в наказателния процес /освен в случаите на отнемане в полза на държавата на веществени доказателства по чл.112, ал.1 НПК и на моторни превозни средства по чл.112, ал.3 НПК, връщане на веществени доказателства на правоимащия след решаване на повдигнат спор за права по чл.113 НПК, предаване на иззети като веществени доказателства книжа, писма и др. писмени актове на заинтересовани лица и учреждения/. Съгласно чл.109 ал.1 НПК – веществено доказателство са: „предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото”,т.е. във всички случаи вещите, иззети като веществено доказателство следва да са свързани с престъплението, предмет на образуваното наказателно производство. В тази връзка законът изисква те да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по възможност фотографирани /чл.110 ал.1/, както и да се приложат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят /ал.2/. Когато не могат да бъдат приложени – те се оставят на съхранение в местата, посочени от съответния орган /ал.4/. Предвиденият в чл.111 ал.1 НПК принцип е, че веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство, но ал.2 предвижда, че когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение, предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора, могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство. "Правоимащ" е не само нейният собственик, но и всяко друго лице, което има каквито и да е права, свързани с упражняването на фактическа власт върху вещта /вещни или облигационни, основаващи се на право на ползване, договор за заем, наем, залог и т. н., вкл. и владеещият на неправно основание с цел да стане собственик/. Предписанието, залегнало в чл.111, ал.2, НПК повелява да се възстанови съществуващото фактическо положение преди отнемането на вещта от съответния правоимащ.По аргумент от цитираната норма, отказ на прокурора за връщане на вещта може да бъде обоснован само със затруднение на разкриването на обективната истина и ако същите са предмет на административно нарушение. Постановлението,с което се отказва връщане на веществени доказателства подлежи на съдебен контрол от наказателния съд съгласно чл.111,ал.3 НПК.Нормата на чл.113 НПК предвижда още една възможност за отказ за връщане на веществено доказателство – при възникнал спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, който спор подлежи на разглеждане по реда на ГПК. В този случай веществените доказателства се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила /ТР № 2/2014г.по т.д.№2/2014 г,на ВКС,ОСНК/.Граматическото тълкуване на посочената разпоредба, налага извод, че спорът, който визира чл.113 НПК за правото върху предметите, иззети като веществени доказателства, следва да е възникнал след образуване на наказателното производство. При прекратяване на производството поради това, че деянието не е извършено или че не съставлява престъпление или поради изтичане на давност, вещите следва да се върнат на лицето, от което са иззети, освен ако не са потърсени или притежаването им е забранено от закона. /решение по гр.д.№ 3053/2014г.,гр.д.№ 2957/ 2017г.,гр.д.№ 501/2019 г. ,всички на ІІІ г.о./
По касационните основания
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се извода на съда относно липсата на противоправни действия от страна на ответника,както и извода относно собствеността на иззетото дизелово гориво.Поддържа се, че след приключване на наказателното производство предметите, иззети като веществени доказателства следва да му бъдат върнати като правоимащ, от когото са били отнети, тъй като съгласно чл.113 НПК, не е задължително правоимащото лице да е собственикът на вещите , а е достатъчно да е упражнявал фактическата власт върху вещите на правно основание /вещно или облигационно/ към момента на изземването им. Поддържа, че правното основание, на което е упражнявал фактическата власт върху вещите към момента на изземването им е облигационно – въз основа на договори, сключени с търговски дружества.Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.Претендират се разноски за всички инстанции.
Ответната страна Прокуратура на РБ,счита касационната жалба за неоснователна ,тъй като въззивният съд не е нарушил императивни правни норми и изводите му за липсата на предпоставките за осъществяване на фактическия състав на чл.49 ЗЗД са обосновани и законосъобразни.Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач – „ОМВ България“ООД,счита касационната жалба за неоснователна,тъй като въззивният съд е взел предвид,че постановените два акта на прокуратурата са влезли в сила след проведен инстанционен контрол,поради което не са налице незаконосъобразни действия на прокуратурата.
Апелативен съд - Пловдив се е произнесъл като въззивна инстанция по предявения от „Кредит Актив“ ЕООД против Прокуратурата на Република България, частичен осъдителен иск за парично вземане с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД, за обезщетение за репариране на имуществени вреди, за стойността на 1/10 част /16 273 л./ от общо количество от 162 736 л. дизелово гориво, твърдяно да е част от закупеното от „Кредит Актив” ЕООД по договори за доставка с „Кибела БГ“ ЕООД и „Диминвест-81“ ЕООД, което е било иззето като веществено доказателство от „Кредит Актив” ЕООД с протоколи за изземване от 30.06.2010 г. и 02.07.2010 г. по ДП № ЗМ-457/2010 г. по описа на ОД на МВР, сектор “ПИП“ [населено място] и върнато преди прекратяване на наказателното производство на „ОМВ България“ ООД с постановления на прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив от 11.11.2010 г. и 13.12.2010 г., в предявения размер от 43 125,17 лв., представляващ 12 % от общо парично вземане в размер на 359 376,42 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 43 125,17 лв. от увреждането на 13.12.2011 г. до окончателното изплащане.
Установено е, че през 2010 г. ищецът „Кредит Актив“ ЕООД търгувал с течни горива, които закупувал от свои доставчици, съхранявал ги в цистерни в складовата си база в с. Брестник, откъдето извършвал продажби на гориво на своите клиенти. През м. април и май 2010 г. заредил от бензиностанциите на „ОМВ България“ ООД общо количество от 247 529 л. течно гориво, чрез ползване на „ОМВ“ карти, даващи право на зареждане с отложено плащане. Картите били предоставени от издателя „ОМВ България“ ООД на „Кибела БГ“ ЕООД, по сключен между двете дружества договор от 07.01.2010 г. при общи условия, за доставка на течни горива чрез издаване и ползване на карти с „рутекс функция“ с отложено плащане, при максимален месечен кредитен лимит 1800 лв. за „ОМВ“ карта, въз основа на който на „Кибела БГ“ ЕООД били издадени 20 бр. „ОМВ“ карти. Дружеството „Кибела БГ“ ЕООД предоставило издадените му „ОМВ“ карти на ищеца „Кредит Актив“ ЕООД, за което страните сключили договор за доставка на гориво от 31.03.2010 г. Съобразно уговореното в договора за доставка, ищецът не получавал горива от доставчика си „Кибела БГ“ ЕООД със стокови разписки, а го е зареждал направо от бензиностанциите на „ОМВ България“ ООД. „Кибела БГ“ ЕООД съставило данъчни фактури с получател ищеца за доставени на 05.04.2010 г. 100 000 л. „евродизел“ на стойност 200 400 лв. с ДДС, както и за периода 04.05.2010 г. - 17.05.2010 г. на 147 529.89 л. „дизел“ на стойност 309 812,65 лв. с ДДС, или общо количество 247 529 л. течно гориво. Цената на тези „доставки“ по посочените фактури била заплатена от ищеца на „Кибела БГ“ ЕООД с две платежни нареждания от 06.04.2010 г. и 17.05.2010 г. Освен това в периода м. март - м. юли 2010 г., ищецът закупил и получил общо количество 352 444.6 л. течно гориво и от друг доставчик „Диминвест-81“ ЕООД, за които доставки били издадени следните фактури, ведно с приложени товарителници и стокови разписки към тях: фактура № 17/20.05.2010 г. за 50 000 л. дизел; по фактура № 18/28.05.2010 г. за 58 000 л. дизел; по фактура № 21/31.05.2010 г. за 2 409,30 л. дизел; фактура № 24/11.06.2010 г. за 2 409,30 л. дизел; фактура № 28/18.06.2010 г. за 59 798 л. дизел; фактура № 29/21.06.2010 г. за 59 884 л. дизел; фактура № 30/25.06.2010 г. за 59 972 л. дизел, и фактура № 31/28.06.2010 г. за 59 972 л. дизел. Образувано е ДП № ЗМ 457/2010 г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР - Пловдив, първоначално - срещу неизвестен извършител за това, че през периода 01.04.2010 г. - 05.04.2010 г. в [населено място], с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага е възбудил заблуждение у длъжностни лице, работещи на обекти - бензиностанции на „ОМВ България“ ООД и с това е причинил на „ОМВ България“ ООД имотна вреда - престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, впоследствие, водено срещу управителя на ищеца Б. Б. Л., за това, че през периода 01.04.2010 г. - 05.04.2010 г. при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за фирма „Кредит Актив“ ЕООД имотна облага, е възбудил у длъжностни лица на фирма „ОМВ България“ ООД заблуждение и с това е причинил на последното имотна вреда в размер на 734 747,28лв., като причинената вреда е в особено големи размери - престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, както и за това, че през периода 09.04.2010 г. - 31.07.2010 г. в [населено място] и в [населено място] е извършвал сделки с имущество и е прикривал произхода, местонахождението на дизелово гориво, собственост на „ОМВ България“ ООД, за което знае, че е придобито чрез престъпление - чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 НК, като деянието е извършено повече от два пъти, имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък - престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 НК. На 30.06.2010 г. и 02.07.2010 г., по ДП № ЗМ 457/2010 г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР - Пловдив, в складовата база на ищеца в с. Бресник, Стопански двор са извършени претърсване и изземване, при които процесуално-следствени действия от ищеца е било иззето общо количество от 162 736 л. дизелово гориво, което е било предадено за отговорно пазене в складовата база на трето неучастващо по делото лице в запечатан с пломби резервоар. В хода на досъдебното производство са подадени няколкократно молби за връщане на иззетото дизелово гориво, както от ищеца „Кредит Актив“ ЕООД и от неговия доставчик „Кибела БГ“ ЕООД, така и от третото лице помагач „ОМВ България“ ООД, по които са постановени откази за връщане на горивото, обективирани в постановления на прокурори от Окръжна прокуратура - Пловдив. С постановление на прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив от 11.11.2011 г., постановено по молба на „ОМВ България“ ООД, е разпоредено връщане на „ОМВ България“ ООД на част от иззетото от ищеца дизелово гориво – общо количество от 124 500 л., тъй като е прието, че видно от събраните до момента доказателства „ОМВ България“ ООД е собственик по документи на инкриминираното количество дизелово гориво и е пострадало дружество от престъпните действия, а връщането му не би попречило за разкриване на обективната истина по делото, с оглед изчерпване на процесуалните действия по него. Прието е, че при условие, че нито едно от двете дружества - „Кредит Актив“ ЕООД и „ОМВ България“ ООД - не е инициирало производство пред съда чрез предявяване на иск за собственост на иззетото гориво, не може да се приеме, че е налице спор за собственост. С постановление от 13.12.2011 г. на прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив, постановено по допълнителна молба на „ОМВ България“ ООД, е разпоредено връщането и на останалото иззето от ищеца количество гориво от 38 236 л. и също е прието, че от събраните по делото до момента писмени доказателства е доказано, че „ОМВ България“ ООД е собственик на инкриминираното количество дизелово гориво, връщането му не би попречило за разкриване на обективната истина, с оглед изчерпване на всички относими и адекватни процесуално-следствени действия по отношение на него, както и, че не е налице спор за собственост, тъй като нито едно от двете дружества не е инициирало производство пред съда по иск за собственост, а „ОМВ България“ ООД не само е собственик на инкриминираното количество гориво, но се явява и пострадало лице от неправомерните престъпни действия, от които не е допустимо да се черпят права. Двете постановления от 11.11.2011 г. и от 13.12.2011 г. за връщане на иззетото гориво от ищеца на „ОМВ България“ ООД са обжалвани от ищеца пред Апелативна прокуратура – Пловдив и са потвърдени с постановление от 22.03.2012 г., с което са възприети изцяло изложените в обжалваните прокурорски актове мотиви. С постановление от 07.06.2013 г. на Районна прокуратура - Пловдив е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ-457/2010 г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР - Пловдив, водено срещу Б. Б. Л. за престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, отменена е наложената му мярка за неотклонение, както и забраната да напуска страната, а веществените доказателства, представляващи проби от дизелово гориво, използвани за извършването на химически експертизи по досъдебното производство, е разпоредено да се унищожат. До издаване на прокурорските постановления от 11.11.2011 г. и 13.12.2011 г. за връщане на иззетото гориво по досъдебното производство не е било образувано производство пред гражданския съд по иск за собственост върху иззетото гориво. След това е образувано гр.д. № 2480/2016 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив по предявен от „ОМВ България“ ООД установителен иск за собственост върху иззетото от ищеца общо количество от 162 736 л. гориво по досъдебното производство, против ответници „Кредит Актив“ ЕООД и Прокуратурата на Република България на следните придобивни основания: договори за доставка с „Петром С.А.-Румъния“, „Нафтекс Петрол“ ЕООД, „ОМВ Рифайнинг енд Маркетинг“ ГМБХ - Виена, с твърдения, че процесните горива са му били предадени в бензиностанциите на „ОМВ България“ ООД на територията на страната преди 01.04.2010 г. и са били подробно индивидуализирани във всеки от договорите, в приемо - предавателните протоколи и/или нарядните листове, както и с твърдения, че „Кредит Актив“ ЕООД никога не е бил и към момента не е техен собственик, тъй като никога не са били предавани от „ОМВ България“ ООД на „Кибела БГ“ ЕООД по сключения между тях договор за издаване и ползване на „ОМВ“ карта с „рутекс функция“ от 07.01.2010 г. и общи условия към него, а възможността за прехвърляне на правата на купувача към трети лица не само не била договорена в него, но и била изключена; оспорен е договорът от 07.01.2010 г. с „Кибела БГ“ ЕООД за издаване и ползване на карти с „рутекс функция“ с твърдения, че не съдържа съществените елементи на договор за продажба, че е с недостоверна дата, както и, че е нищожен, като сключен в нарушение на добрите нрави и на принципа на еквивалентност на престациите. Със съдебно решение, влязло в сила на 28.03.2019 г. предявеният от „ОМВ България“ ООД установителен иск за собственост върху иззетото от „Креди Актив“ ЕООД гориво по досъдебното производство е отхвърлен.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че не е доказано настъпването за ищеца на твърдяната имуществена вреда да е в пряка причинна връзка с прокурорските постановления за връщане на иззетото от ищеца течно гориво. Посочил е, че заявената за обезщетяване от ищеца вреда е имуществена - от намаляване на патримониума му, поради пълната загуба на иззетото от него течно гориво по досъдебното производство, същата е за накърняване на блага, които са свойствени само на собственика. Изложил е, че въпросът за правото на собственост на ищеца върху иззетото от него гориво не е разрешен със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр.д. № 2480/2016 г. на Окръжен съд - Пловдив, тъй като не е било негов предмет /предмет на делото е било правото на собственост на „ОМВ България“ ООД на въведените от него придобивни основания/, а приетото в мотивите на решението по посоченото дело не се ползва със сила на пресъдено нещо. В случая, въведените от ищеца придобивни основания на правото му на собственост върху иззетото гориво –договори за доставка на гориво с доставчици „Кибела БГ“ ЕООД и „Диминвест-81“ ЕООД, във връзка с които са съставени представените данъчни фактури, и въз основа на твърденията на ищеца за начина на предаване на горивата, родово определени вещи - са договори с вещно-правно действие по смисъла на чл. 24 ЗЗД и са деривативни способи за придобиване на вещни права, поради което е необходимо праводателят на ищеца, в случая доставчика по конкретния договор за доставка, да е бил собственик и, тъй като предмет на договорите за доставка са горива, които са родово определени вещи, е било необходимо същите да са били предадени на доставчиците на ищеца от техния собственик или да са били отделени със съгласието на техния собственик, съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Приел е, че „ОМВ България“ ООД е било собственик към момента на зареждане на горивото от ищеца с предоставените му от „Кибела БГ“ ЕООД карти и въведеното от ищеца придобивно основание – договор за доставка с „Кибела БГ“ ЕООД е противопоставимо спрямо „ОМВ България“ ООД. Освен това, дори условно да се приеме, че върху ищеца, на въведените от него придобивни основания, преди изземването по досъдебното производство на 30.06.2010 г. и 02.07.2010 г., е преминало правото на собственост върху дори по-голямо количество родово определени вещи като иззетите по досъдебното производство, това не е достатъчно да обоснове настъпването за ищеца на твърдяната имуществена вреда от връщането на иззетите от него вещи от същия род на третото лице помагач „ОМВ България“ ООД а, следва да е налице пълна или частична идентичност на придобитото от ищеца течно гориво от неговите доставчици на конкретно въведените и иззетото от него и върнато на „ОМВ България“ ООД гориво. В случая, преди изземването от ищеца по досъдебното производство на общо количество течно гориво 162 736 л., по собствените твърдения на ищецът,той е получил общо количество течно гориво 247 529 л. от доставчик „Кибела БГ“ ЕООД и общо количество течно гориво 352 444,6 л. от доставчик „Диминвест-81“ ЕООД, като през 2010 г. ищецът е получавал течно гориво и от други доставчици,а полученото е съхранявал в базата си в [населено място] и оттам го е препродавал на свои клиенти. Въззивният съд е изложил, че като се има предвид, че се касае за родово определени вещи не би могло да се изключи и, следователно, следва да се приеме, че е било напълно възможно, иззетото от ищеца течно гориво да е друго, различно от полученото от него на въведените по делото придобивни основания – по договорите за доставка с доставчици „Кибела БГ“ ЕООД и „Диминвест-81“ ЕООД. Възможно е към момента на изземването полученото от ищеца течно гориво да е било вече предадено от ищеца на неговите клиенти – изцяло или частично, респективно да не е било налично, и от ищеца да е било иззето такова, което му е било предадено от други доставчици или на други, невъведени основания. Освен това въззивният съд е приел и, че няма правомощия да се произнася по законосъобразността на преюдициалните за поставения за разрешаване гражданскоправен спор постановления на прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив за връщане на иззетите от ищеца веществени доказателства на „ОМВ България“ ООД, тъй като постановленията на прокурора за връщане на иззетите от ищеца веществени доказателства не са подлежали на съдебен контрол от наказателния съд, какъвто се предвижда само за постановленията, с които се отказва връщането на веществени доказателства, съгласно чл. 111, ал. 3 НПК. Посочил е, че прокурорските постановления за връщане на иззетото течно гориво от ищеца са подлежали единствено на инстанционен контрол пред по-горестоящата прокуратура, съгласно чл. 200 НПК, какъвто, в случая, е извършен – същите са обжалвани пред Апелативна прокуратура - Пловдив и са били потвърдени и с това е изчерпан контролът за тяхната законосъобразност, поради което следва да се приеме, че същите са законосъобразни. Приел е, че липсва твърдяното противоправно поведение на прокурори от Окръжна прокуратура - Пловдив, разпоредили връщането на веществени доказателства в съответствие със закона,поради което липсата на противоправност, като кумулативна предпоставка за ангажиране на претендираната имуществена отговорност за вреди, е друго самостоятелно основание за отхвърляне на претенциите.
Посочените основания за материална незаконосъобразност и необоснованост са основателни и налагат касиране на въззивното решение и уважаване на предявените искове съгласно чл. 293 ГПК.
Безспорно е, че по образуваното ДП № ЗМ-457/2010 г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР - Пловдив, пр.пр.№ 4064/2010 г. на ОП - Пловдив, са предприети процесуално-следствени действия – претърсване и изземване в Стопанския двор на с. Брестник, област Пловдив, стопанисван от „Кредит Актив“ЕООД, като на 2.07.2010 год.е иззето чрез изпомпване в няколко автоцистерни дизелово гориво в общо количество 162 736 л., съхранявано първоначално в склад на фирма „Инса Ойл” - тр. Ресе, без да е обособено самостоятелно.След вземане на проби от иззетото дизелово гориво и след извършване на химически експертизи с Протоколи № 890/27.12.2010 г. и № 126/25.02.2011 г. от БНТЛ при ОД на МВР - Пловдив, са установени съществени различия в процентните съдържания на маркерните вещества, използвани от „ОМВ България” ООД в иззетото от „Кредит Актив” ЕООД дизелово гориво, като такова гориво дружеството е доставяло и от „Димиинвест-81” ЕООД, съгласно представените фактури. В хода на досъдебното производство както „Кредит Актив” ЕООД ,така и третото лице - помагач на ответника - „ОМВ България” ООД са подали няколко пъти молби до ОП - Пловдив, с които всяко от двете дружества е искало да му се върне иззетото дизелово гориво от общо 162 736 л, претендирайки, че е негов собственик. По тези молби са постановени девет отказа на ОП - Пловдив за връщане на иззетото дизелово гориво като веществено доказателство.За да постанови отказите ОП - Пловдив е приела, че макар да са извършени всички необходими процесуални действия с иззетото веществено доказателство - общо 162 736 л. дизелово гориво, за което имат претенции за собственост както „Кредит Актив” ЕООД, така и „ОМВ България” ООД, и с оглед всички събрани доказателства, в т.ч. представените от „Кредит Актив” ЕООД фактури за закупено през този период дизелово гориво от друг доставчик /„Димиинвест-81” ЕООД/ и извършените химически експертизи за наличието на нееднородни маркери в иззетото гориво,решаващият орган не би могъл обективно да прецени каква част от него е собственост на едното или на другото дружество,т.е. налице е спор за собственост и по силата на чл.113 НПК иззетото веществено доказателство следва да се пази до влизане в сила на решението на гражданския съд. Въпреки това, с две Постановления от 11.11.2011 г. и от 13.12.2011 г.отново ОП - Пловдив е приела, че нито едно от двете дружества не е инициирало производство по ГПК относно собствеността върху дизеловото гориво,поради което е безспорно,че „ОМВ България“ООД е легитимен собственик на иззетото количество дизелово гориво,както и ,че е пострадало дружество от неправомерните престъпни действия на другото дружество и е постановила на 11.11.2011 г. връщане на „ОМВ България” ООД на дизелово гориво в размер на 124 500 л, иззето като веществено доказателство по ДП № ЗМ-457/2010 г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР - Пловдив и находящо се в складова база, собственост на „Инса Ойл” - [населено място] ,а на 13.12.2011 г.със същите доводи е върнала на „ОМВ България” ООД дизелово гориво в размер на 38 236 л. И двете постановления за връщане на иззетите веществени доказателства са обжалвани от „Кредит Актив” ЕООД и са потвърдени с Постановление от 22.03.2012 г. на АП - Пловдив, която е възприела безрезервно мотивите на обжалваните актове и препраща към тях.Няма спор, че с Постановление от 07.06.2013 г. на РП - Пловдив е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ-457/2010 г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР - Пловдив, а веществените доказателства, представляващи проби от дизелово гориво, използвани за извършването на химически експертизи по досъдебното производство, е разпоредено да се унищожат.
Изводите на въззивния съд за липса на противоправно поведение от служители на ответната страна и за липса на установена причинна връзка между това поведение и причинените вреди,обосновали извода за неоснователност на предявения иск са неправилни.Противоправно поведение по смисъла на чл.49, вр.чл.45 ЗЗД е всяко действие или бездействие /непредприемане на правно изискуемо действие/, обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. Налице е неправомерно действие, ако такова е предприето въпреки нормативна забрана за извършването му или въпреки това, че не са налице необходимите за извършването му предпоставки, съответно - бездействието ще бъде противоправно, когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието. Нормите за непозволено увреждане се основават на общия принцип да не се вреди другиму и в този смисъл, отговорността за поправянето им следва да се ангажира не само при нарушаване на конкретни правни норми, но и ако вредите са резултат от неправилно съхраняване на вещта или други човешки действия. Следователно извършеното разпореждане от страна на ОП-Пловдив с дизеловото гориво,иззето като веществено доказателство в полза на третото лице „ОМВ България“ ООД,при безспорно установените фактически обстоятелства в хода на разследването във връзка с различните доставчици и нееднородния химичен състав на иззетото дизелово гориво,както и заявените претенции за собственост от двете дружества,представлява особено съществено нарушение на служебните задължения.С това си действие извън правомощията си в досъдебното проиводство ОП-Пловдив е „уредила“ едно неустановено с влязло в законна сила решение предполагаемо облигационно правоотношение и то с дизелово гориво иззето като веществено доказателство.С противоправните си действия,в нарушение на служебните си задължения за осъществяване на необходим надзор за законност върху съхранението и опазването на веществените доказателства,ОП-Пловдив е осъществила състава на непозволеното увреждане,като съгласно чл.45,ал.2 ЗЗД се презумира и виновното поведение,което ангажира гаранционно – обезпечителната отговорност на ответника,предвидена с разпоредбата на чл.49 ЗЗД за репариране на претърпените имуществени вреди от „Кредит Актив“ЕООД. Претърпените имуществените вреди,съобразно установения с експертното заключение частичен размер от 12% са 43 201,75 лв.,но като обезщетение следва да се присъди претендирания частичен размер от 43 125,17 лв.Началният момент от който задължението е станало изискуемо и е налице начало на погасителна давност е датата на която предварителното производство по повдигнатото обвинение е било прекратено с постановление на РП-Пловдив – 7.06.2013 год. Съгласно НПК от този момент прокуратурата е длъжна да върне веществените доказаталства,които са иззети ,за да документират осъщественото престъпление.Действително вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването, когато деецът е известен, а когато е неизвестен – от деня на неговото откриване. Но за да е известен деецът, е необходимо действително проявление на увреждането, а това е моментът, от който се дължи връщане на веществените доказателства, а при прекратяване – това е датата на прекратяване на наказателното производство, по което са били иззети. Фактическият състав на непозволеното увреждане е налице тогава, когато се обективира цялостния му фактически състав, вкл. когато вредоностните последици са положително проявени и когато това води до установяване на пострадалия,а това именно е момента от който „Кредит Актив“ЕООД е придобил правото да получи обратно иззетите от него като веществени доказателства литри дизелово гориво.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца/касатор действително направените и доказани разноските за всички инстанции в общ размер на 6956 лв./шест хиляди деветстотин петдесет и шест лева/
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение № 32/13.03.2020 г. по възз.гр.д. № 347/2017 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 39/11.01.2017 г. по гр.д. № 326/2016 г. на Окръжен съд - Пловдив и е отхвърлен предявеният от „Кредит Актив“ ЕООД против Прокуратурата на Република България, частичен осъдителен иск с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД,за парично вземане за обезщетение за репариране на имуществени вреди, за стойността на 1/10 част /16 273 л./ от общо количество от 162 736 л. дизелово гориво, твърдяно да е част от закупеното от „Кредит Актив” ЕООД по договори за доставка с „Кибела БГ“ ЕООД и „Диминвест-81“ ЕООД, което е било иззето като веществено доказателство от „Кредит Актив” ЕООД с протоколи за изземване от 30.06.2010 г. и 02.07.2010 г. по ДП № ЗМ-457/2010 г. по описа на ОД на МВР, сектор “ПИП“ гр. Пловдив и върнато преди прекратяване на наказателното производство на „ОМВ България“ ООД с постановления на прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив от 11.11.2010 г. и 13.12.2010 г., в предявения размер от 43 125,17 лв., представляващ 12 % от общо парично вземане в размер на 359 376,42 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 43 125,17 лв. от увреждането на 13.12.2011 г. до окончателното изплащане и са присъдени съдебни разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на „Кредит Актив” ЕООД - с. Брестник, област Пловдив, ЕИК 160094681, на основание чл. 49, вр. 45 от ЗЗД сумата 43 125,17 лв.-обезщетение за имуществени вреди, представляваща 12 % от общо парично вземане в размер на 359 376,42 лв. - стойността на общо 162 736 л. дизелово гориво, иззето от „Кредит Актив” ЕООД с Протокол за претърсване и изземване от 02.07.2010 г. по ДП № ЗМ-457/2010 г., и върнато преди прекратяване на наказателното производство на „ОМВ България“ ООД с постановления на прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив от 11.11.2010 г. и 13.12.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 07.06.2013 г. до окончателното плащане, както и разноски за всички съдебни инстанции в размер на 6 956 лв./ шест хиляди деветстотин петдесет и шест лева/
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника „ОМВ България“ООД.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: