Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * доклад по делото * злоупотреба с права * доказателствена тежест


5
Р Е Ш Е Н И Е


№ 457
гр. София, 10.12.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков

при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3455 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. М. против решение № 671/06.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 729/2015 г. от ІІ състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. В открито съдебно заседание не изпраща представител.
Касационното обжалване е допуснато с определение на състава на ВКС, постановено на 29.09.2015 г.
Процесуалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е свързан със задължението на въззивния съд да изготви доклад по делото тогава, когато първоинстанционния съд е пропуснал да укаже на ищеца по делото, че негова е тежестта от доказването на наличието на злоупотреба с право от страна на работодателя, като в тази насока са налице и твърдения на ищцата, направени с отговора на въззивната жалба. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с практиката на ВКС, а именно с възприетото от ОСГТК на ВКС в т.2 от ТР № 1/2013 г.
По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното:
За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. Освен това, извършването на изцяло нов доклад от въззивната инстанция с различна квалификация на предявения иск би имало за резултат предварително определяне на действията на първоинстанционния съд като неправилни, а тази преценка се дължи едва при постановяване на въззивното решение. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. Това разрешение е възприето с т.2 на ТР №1/2013 г. от ОСГТК, представлява задължителна съдебна практика на ВКС по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК и се споделя и от настоящия състав.
По касационната жалба, състава на ВКС приема следното:
Съдът е приел, че със заповед № РД-01-540/24.04.2014 год. за прекратяване на трудовото й правоотношение, на основание чл. 326, ал. 1, т. 6, предл. І и ІІ КТ /непритежаване на необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа/, със следните мотиви: непритежаване на необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа, трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено. Съдът е приел, че съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор като отправи писмено предизвестие до работника или служителя когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ включва два отделни, самостоятелни състава, от категорията на т. нар. безвиновни основания за уволнение, които не се изключват помежду си, а са съвместими и няма пречка заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ да се издаде и на двете основания: поради липса на необходимото образование и поради липса на необходимата професионална квалификация. Съдът е приел, че в случая заповедта за уволнение е достатъчно ясно мотивирана – съдържа както правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, в случая те са две /на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. І и ІІ КТ/, така и фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Като причини за прекратяване на трудовия й договор в заповедта са посочени: непритежаване на необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа. Съдът е приел за установено, че ищцата не притежава образование по нито една от специалностите, посочени в длъжностната характеристика за длъжността „Старши учител теоретично обучение“, утвърдена от работодателя със заповедта от 21.06.2013 год. , въз основа на което е приел, че е налице второто посочено в заповедта за уволнение основание – а именно: непритежаване на необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа.
С исковата молба, ищцата е навела като основание за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение злоупотреба от страна на работодателя, което според нея представлява нарушение на чл.8 от КТ, която разпоредба задължава страните по трудовото правоотношение да упражняват правата и задълженията, произтичащи от това правоотношение добросъвестно. Ищцата е изложила твърдения, че промяната в длъжностната характеристика за длъжността, на която е възстановена, е изцяло преднамерена и цели само и единствено прекратяването единствено на нейното правоотношение, на посоченото от работодателя правно основание за това. С писмения отговор на ответника-работодател, е оспорено това твърдение на ищцата. С доклада на първоинстанционния съд, направен в съдебно заседания, проведено на 27.08.2014 г., не е разпределена доказателствената тежест във връзка с горните обстоятелства, а именно, позоваването от страна на ищцата по делото на злоупотреба с права и нарушение на чл.8 КТ, посочени по-горе. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 КТ, добросъвестността при упражняването на правата и задълженията, произтичащи от трудовото правоотношение, се предполага, до установяване на противното. Тази оборима презумпция предполага, че тежестта от доказването на злоупотребата с права, в нарушение на чл.8, ал.1 КТ, се носи от страната, която се позовава на нея, в случая от ищцата по предявените обективно съединени искове. В изпълнение на задължението си по чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 ГПК, съдът е длъжен да укаже на ищцата в този случай, че носи доказателствената тежест от установяването с допустимите доказателствени средства на твърдяното от нея злоупотреба с право от страна на работодателя, при промяната от последния на длъжностната характеристика. В доклада на първоинстанционния съд липсва подобно указание, във връзка с тези твърдения на ищцата по исковата молба. В отговора на въззивната жалба, отново ищцата твърди и излага подробни съображения в насока, че е налице злоупотреба с право по смисъла на чл.8 КТ от страна на работодателя. Въпреки това, въззивният съд не е допълнил доклада по делото, като не е и дал указания на ищцата, че носи доказателствената тежест от доказването в процеса на фактите, на които основава твърдението си за наличие на злоупотреба с право. С решението си, съдът подробно е изложил мотиви, защо приема, че не е налице злоупотреба с право, като е приел /освен доводите по същество/, че установената в чл.8 КТ презумпция не е оборена от ищцата. Приел е също така, че оборването на тази презумпция чрез т.н. обратно доказване следва винаги да бъде пълно.
Решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до неговата неправилност. Както се посочи в отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. В конкретния случай, с отговора на въззивната жалба, ищцата отново е навела доводи за наличието на злоупотреба с право по смисъла на чл.8 КТ, като въззивният съд е следвало да допълни доклада, като укаже на ищцата, че носи доказателствената тежест от установяването на фактите, на които основава възражението си за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение, предвид и наличието на законовата презумпция по чл.8, ал.2 КТ. Това процесуално нарушение е довело до нарушение на правото на защита на ищцата във въззивната инстанция, доколкото постановеното първоинстанционно решение е в полза на ищцата. Всички останали доводи на страните, са обусловени от обстоятелството, изменението в длъжностната характеристика, извършено ли е от работодателя при наличието на злоупотреба с право, като при липсата на такова, с оглед доказателствата по делото, но при правилно процедиране от страна на съда в насоката, посочено по-горе. Това налага отмяна на въззивното решение и връщане на същия съд за ново разглеждане от друг състав, доколкото се налага извършването на нови процесуални действия, изразяващи се в даване на указания на ищцата по делото, че носи доказателствената тежест по обстоятелствата, посочени по-горе, събиране на доказателства, ако такива се посочат от ищцата, с оглед същите указания, като след това съдът следва да се произнесе по законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на всички основания, посочени от ищцата по исковата молба, както и по въззивната жалба на ответника по делото.
Разноските на страните следва да се присъдят при новото разглеждане на делото от въззивния съд, с оглед изхода на спора по същество.
Водим от горното, състава на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 671/06.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 729/2015 г. от ІІ състав на Окръжен съд – Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Варна.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.