2 Р Е Ш Е Н И Е № 250 гр. София, 05.07. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 2268 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2 – ал. 4 от ГПК. Образувано е по молба на Д. Д. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 1077/23.10.2012 г. по гр. дело № 1869/2012 г. на Старозагорския районен съд (СзРС), с което е изменен размерът на издръжката, присъдена с решение № 24/09.03.2007 г. по гр. дело № 2/2007 г. на СзРС, като молителят е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер 150 лв. (вместо досегашния от 50 лв.) на малолетното си дете В. Д. Д., чрез нейната майка и законен представител Д. А. Д., считано от 13.02.2012 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска; в тежест на молителя са възложени и държавната такса и разноските по делото. В молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, като се поддържа, че вследствие нарушаване на съответните правила, молителят бил лишен от възможността да участва и не бил надлежно представляван във воденото срещу него исково производство, тъй като не бил редовно уведомен за образуването му. В тази връзка се сочи, че още при изготвяне на исковата молба, ищцата, макар да й било известно, че молителят работи като служител в РПУ – Стара З., укрила този факт и не го посочила. Това било известно и на процесуалния представител на ищцата, който също можел да посочи на съда къде работи молителят, за да му се изпрати там препис от исковата молба. Изтъква се и че един от свидетелите, разпитани по делото – майката на ищцата, дала показания, че молителят работи в полицията, което било възприето от съда, но същият приключил делото, вместо да спази служебното начало и да даде указания на ищцата да посочи служебния адрес (по месторабота) на молителя, за да му се изпратят там копия от исковата молба и доказателствата, за да се защити молителят и по този начин да се спазят правата му. Излагат се и твърдения, че молителят непрекъснато дава дежурства, прибира се късно вечер на адреса, където живее сам, и няма как да бъде намерен там от служители на съда; реално, освен по месторабота, той нямало къде да получи документи от съда. Ответницата по молбата за отмяна – малолетната В. Д. Д., чрез нейната майка и законен представител Д. А. И. (Д.), респ. чрез упълномощената от последната адв. Е. И., в отговора на молбата и в съдебното заседание излага съображения за неоснователност на молбата; претендира присъждане на разноските по делото. Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна. Съображенията за това са следните: Районният е изпратил за връчване на молителя, в качеството му на ответник по делото, преписите от исковата молба и приложенията й, на посочения в исковата молба негов адрес: [населено място], [улица]. Връчителят е посетил адреса на три различни дати 21.03.2012 г., 06.04.2012 г. и 12.04.2012 г. и не е намерил там молителя или друго лице, което да получи съдебните книжа, поради което по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК на последната дата е залепил уведомление на вратата на жилището. Съдът, чрез служебно извършена справка е установил и регистрираните постоянен и настоящ адрес на молителя, които съвпадат, а именно: [населено място], [улица], вх. „Д”, ет. 1, ап. 103. Връчителят е посетил и този адрес на две различни дати 26.04.2012 г. и 04.05.2012 г. и не е намерил там молителя или друго лице, което да получи съдебните книжа, като по данни на съсед В. Тодорова от ап. 102, е установил, че молителят е напуснал този адрес от около три години. Поради това, по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК на последната посочена дата връчителят е залепил уведомление на вратата и на това жилище, като е пуснал уведомление и в пощенската кутия. В двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК, считано, както от първото, така и от второто залепване на уведомленията, молителят не се е явил в канцеларията на съда, за да получи преписите от исковата молба и приложенията й, поради което, съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК, те се считат редовно връчени на молителя. Като е установил редовността на връчването, съгласно чл. 47, ал. 6 от ГПК, съдът – в първото насрочено съдебно заседание на 16.07.2012 г. (но в което не е даден ход на делото), е назначил за особен представител на молителя, посочената от С. адвокатска колегия, адв. Б. Космева, която е представлявала молителя по делото до приключването му. От горното е видно, че районният съд не е допуснал нарушение, както се твърди в молбата, а е спазил процесуалните правила по уведомяването на молителя за делото, чрез надлежно връчване на преписите от исковата молба и приложенията й – чрез залепване на уведомление, както и по назначаването на адвокат за негов особен представител по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 49, предл. 3 от ГПК, връчването на съобщения, призовки и съдебни книжа на адрес по месторабота на страната, и конкретно – на ответника, е възможно, но не е задължително – нито ищецът има задължение да посочи адрес по месторабота на ответника, нито съдът има задължение да извърши връчване на този адрес, дори и той да им е известен. Това ясно следва, както от посочените дотук процесуалноправни норми, така и от разпоредбата на чл. 38 от ГПК, съгласно които, задължително следва да се извърши връчване единствено на настоящия и на постоянния адрес на страната, ако тя не е намерена на посочения по делото (от нея самата или от насрещната страна) адрес. Същият извод следва и от разпоредбата на чл. 93, ал. 5 от ЗГР, съгласно която постоянният адрес на гражданите е адресът за кореспонденция с органите на държавната власт и на местното самоуправление. Отделно от горното, дори и прибирайки се само късно вечер в жилището си, както твърди в молбата си, молителят е могъл да разбере за заведеното срещу него дело от залепеното уведомление на вратата на жилището. От гореизложеното следва, че молителят е бил редовно уведомен за образуването на делото и не е бил лишен от възможността да участва (лично или чрез пълномощник) в него, а е бил надлежно представляван от назначения му от съда особен представител-адвокат, при наличие на процесуалните предпоставки за това, като не са налице твърдяните в молбата за отмяна, нарушения на процесуални правила. По изложените съображения, тъй като не е налице наведеното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, молбата му за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 81 от ГПК, молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата за отмяна – малолетната В. Д.Д., чрез нейната майка и законен представител Д. А. И. (Д.), претендираните и направени от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото, а именно – сумата 700 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Д. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК на влязлото в сила решение № 1077/23.10.2012 г., постановено по гр. дело № 1869/2012 г. на Старозагорския районен съд; ОСЪЖДА Д. Д. Д. с ЕГН [ЕГН] да заплати на малолетната В. Д. Д. с ЕГН [ЕГН], чрез нейната майка и законен представител Д. А. И. (Д.) с ЕГН [ЕГН], сумата 700 лв. (седемстотин лева) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.