Р Е Ш Е Н И Е № 165 гр. София, 04.07. 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в откритото съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Любка Богданова Членове: С. Д. Г. М. при секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия М. гр. д. № 6469 по описа за 2013 г. Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С решение № 148/ 06.06.2013 г. по гр. д. № 265/ 2013 г. Сливенски окръжен съд, като потвърждава решение № 190/ 21.03.2013 г. по гр. д. № 6232/ 2012 г. на Сливенски районен съд, отхвърля иска с правна квалификация чл. 59, ал. 9 СК, предявен от В. П. М. срещу И. Д. Н. за изменение на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката по отношение на роденото от брака малолетно дете К. В. М. и определянето на нови. Решението се обжалва от В. П. М. с оплакване, че противоречи на чл. 59, ал. 9 СК и на събраните доказателства, които осъществяват материалноправните изисквания на нормата. Претендират се разноските пред трите инстанции. Решението е допуснато до касационно обжалване по въпроса: Представлява ли основание за изменение на постановените по-рано мерки относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака и ненавършило пълнолетие дете и за определянето на нови по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК обстоятелството, че родителят, на когото те са предоставени след развода не полага лично грижите по отглеждане и възпитанието на детето, а ги е предоставил на своите родители, като е заминал извън страната и има ли значение честотата и продължителността на неговото отсъствие. Ответницата по касационната жалба И. Д. Н. възразява, че въпросът няма претендираното значение. Счита, че интересът на детето е основният въпрос, който съдът е длъжен да следи при всеки иск по чл. 59, ал. 9 СК и въззивният съд го е решил правилно, като е приел, че няма основание за изменение на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака малолетно дете К. В. М. по влязлото в сила решение за развод. Претендира разноските пред касационната инстанция. Съдът като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни оплаквания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, намира следното: С въззивното решение е прието, че на основание чл. 59, ал. 1 СК с решението за развода на страните е утвърдено споразумението на бившите съпрузи, съгласно което упражняването на родителските права върху малолетното дете от брака К. В. М. са предоставени на майката, а тези върху малолетното дете С. В. М. на бащата, като са определени режими на лични отношения и издръжка на двете деца. В. съд е третирал като ново (настъпило след решението за развод) обстоятелството, че от края на 2011 г. майката намира работа извън страната и не полага лично грижите по отглеждането и възпитанието на малолетната К., а ги е предоставила на своите родители. Въпреки това е отхвърлил иска на бащата за изменение на постановените мерки относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на малолетната К., защото новото обстоятелство не засяга интересите на детето. В. съд е намерил за съхранена връзката между майката и дъщерята. Отсъствията на майката поради намерената работа извън страната са сравнително кратки и тя се завръща сравнително често при дъщеря си; контактите им по телефон и интернет-връзка са ежедневни. В. съд е отчел, че в периодите на отсъствие ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от родителите на ответницата, но то живее при много добри битови и финансови условия, като е емоционално свързано с обстановката и със своите дядо и баба. В. съд е направил извода, че честотата и продължителността на отсъствието на майката, както и предоставените на нейните родители ежедневни грижи за малолетната К. не се отразяват неблагоприятно върху детето. От друга страна, въззивният съд е изключил да е възможно друго разрешение, при което положението на детето би се подобрило. Към приключване на устните състезания пред въззивната инстанция то е на петгодишна възраст. Към развода на своите родители е на годинка и половина. На около двегодишна възраст заживява с майка си при нейните родители в [населено място], [община]. В следващия тригодишен период се вижда с баща си три пъти и за кратко поради отдалечеността на [населено място], където ищецът живее. К. е свикнала и се радва на своите баба и дядо. Посещава детска градина. Създала е своя социална среда и контакти. Тя не познава по-голямото си братче и своята баба по бащина линия. Баща й живее на съпружески начала с друга жена. Според въззивния съд всичко това означава, че исканата от ищеца промяна би поставила дъщеря му в непозната среда на крехката възраст, в която се намира. Такова решение не обслужва интереса на детето, а разкрива риск за него. При тези съображения искът по чл. 59, ал. 9 СК е отхвърлен. По въпроса, по който касационното обжалване е допуснато при допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав намира следното: Обстоятелството, че родителят, на когото след развода е предоставено упражняването на родителските права не полага лично грижите по отглеждането и възпитанието на детето, а ги е предоставил на своите родители, като е заминал извън страната, не представлява самостоятелно основание за изменение на постановените по-рано мерки относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака непълнолетно дете и за определянето на нови. В тази хипотеза материалноправните изисквания на чл. 59, ал. 9 СК се осъществяват, само ако честотата и продължителността на отсъствието на този родител влошават положението на детето или ако новото разрешение би подобрило неговото положение. Съображенията за това са следните: Конституцията на Република България предвижда, че отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата (чл. 47). В. закон поставя децата в особена социална група, която поставя под закрила на държавата и обществото(чл. 14) и делегира на обикновения законодател да предприеме такива решения (мерки за закрила), за да равнопостави децата с останалите граждани, които са навършили необходимата възраст, за да са в състояние сами да се грижат за себе си и за своите дела. В мерките, които обикновеният законодател предвижда като акт на дължима закрила към децата, значение имат конституционните принципи на социалната и правовата държава, които се съчетават с принципа на висшите интереси на детето. Висшите интереси на детето са първостепенното съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо от кого се предприемат (чл. 3 § 1 от Конвенцията за правата на детето). Българската държава има задължение и по Конституция (чл. 14), и по К. (чл. 3, § 2) да осигури на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние. Съгласно вътрешното право на Република България, дете е всяко физическо лице до навършването на 18 години (чл. 1 К. и чл. 2 от Закона за закрила на детето) В § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗЗД законодателят опитва да дефинира най-добрия (висшия) интерес на детето чрез „преценката на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи отношение към детето. Висшият (най-добър) интерес на детето е в основата на всяка хипотеза, в която законодателят допуска упражняването на родителските права да бъде предоставено на единия от двамата родители, отчитайки, че е практически невъзможно да се проведе докрай изискването на чл. 123, ал. 1 СК родителските права и задължения да се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. И при развод на родителите законодателят охранява висшия (най-добър) интерес на детето, като поставя в правомощие на българския съд служебно да следи за него с цел постигане на благосъстоянието на детето. Конкретно съдът е длъжен: 1) да отхвърли иска за развод по взаимно съгласие, ако в споразумението между съпрузите са незащитени интересите на децата по въпросите за отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца (чл. 51, ал. 3 СК); 2) при развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака да утвърди споразумението, с което съпрузите по общо съгласие решават тези въпроси, само ако интересите на децата са защитени или сам да ги реши, ако интересите на децата остават незащитени (чл. 59, ал. 1 и ал. 3 СК) и 3) по искане на единия родител, на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно да измени постановените по-рано мерки относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето, ако обстоятелствата са изменени (чл. 59, ал. 9 СК). Следователно обстоятелствата на конкретния случай от значение за упражняването на родителските права след развода съдът е длъжен да прецени от позицията на защитата на висшия (най-добър) интерес на детето от брака, ненавършило пълнолетие. Обстоятелството, че родителят на когото е предоставено упражняването на родителските права не полага лично грижите по отглеждане и възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете, като е заминал извън страната и е предоставил на своите родители, не представлява основание за изменение на постановените по-рано мерки и за определянето на нови. В такава хипотеза материалноправните изисквания на чл. 59, ал. 9 СК са осъществими, само ако честотата и продължителността на отсъствието на този родител влошават положението на детето или ако новото разрешение би подобрило положението на детето. По основателността на касационната жалба и с оглед дадения отговор настоящият състав намира следното: Обжалваното решение е съобразено изцяло с изискванията на чл. 59, ал. 9 СК и събраните доказателства. Касационната инстанция също намира, че установеното пред въззивния съд ново обстоятелство на заминаването на майката извън страната, за да работи там и предоставянето на ежедневните грижи и възпитание на малолетната К. на нейните баба и дядо не предполага изменение на мерките по решението за развод и определянето на нови. Това е така, защото новото обстоятелство не е влошило положението на детето, а новото разрешение, което ищецът предлага, не би подобрила положението на детето. Обслужването на висшия (най-добър) интерес на детето изключва основателността на иска по чл. 59, ал. 9 СК. В. решение е правилно и подлежи на потвърждаване от касационната инстанция. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да се поставят разноските, които ответницата е направила и пред настоящата инстанция. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 148/ 06.06.2013 г. по гр. д. № 265/ 2013 г. на Сливенски окръжен съд. ОСЪЖДА В. П. М. ЕГН [ЕГН] да заплати на И. Д. Н. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 500 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.