2 Р Е Ш Е Н И Е № 256 гр. София, 07.11.2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 944 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Летище София” ЕАД против решение № 7823/12.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 8508/2018 г. от ІV „б” състав на СГС. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа становището си чрез своя процесуален представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 416/09.05.2019 г.. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е свързан с възможността на съда да се направи извод за липсата на бизнес план в случаите, в които тече процес по одобрение на бизнес план, при сключен договор за управление, като при извършено прекратяване на трудово правоотношение в рамките на срока по чл.328, ал.2 КТ, да се приеме, че липсва бизнес план и на това основание да се приеме, че прекратяването на правоотношението е незаконосъоброзно. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие на възприетото по правния въпрос от въззивния съд с практиката на ВКС. По отговора на правния въпрос, съставът на ВКС приема следното: Съгласно чл.328 ал.2 от КТ служителите в ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от девет месеца. За да се избегне възможността за злоупотреба с това основание от страна на работодателя, в практиката на ВКС бе възприето, че за законосъобразното му прилагане е необходимо наличието на договор за управление със стопански задачи, обуславящи възможността за смяна на ръководния екип. Съдебният контрол обаче е за законосъобразност, поради което не може произволно да се разпростира извън така очертания обхват. Необходимо е работодателят да установи, че е назначен нов управител, който е започнал въз основа на своя договор да изпълнява стопански задачи, налагащи смяна на членове от ръководството. Тази смяна е ограничена с деветмесечен срок, считано от започване изпълнението на договора за управление. Тъй като се касае за оперативна и ежедневна дейност, изпълнението на стопанските задачи поначало не може да се счита за отложено до момента на евентуално административно одобрение, освен ако такова отлагане е предвидено в изрична правна норма. Управителят започва веднага да упражнява своите функции, тоест-да изпълнява своята програма, затова може да прекрати и трудовите правоотношения на основание чл.328, ал.2 от КТ. Този извод следва от поставения в разпоредбата деветмесечен срок, който не може да бъде удължен заради необходимост от административно одобрение на бизнес програмата. Следователно назначеният нов управител на дружеството може да уволни служителите в ръководството на предприятието, без да изчаква административното одобрение/съгласуване/ на своята програма за управление. В противен случай евентуалното забавяне на произнасянето на административния орган след деветмесечния срок би лишило управителя от правомощието да уволни служителите в ръководството, което би довело до неприложимост на разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ. В горния смисъл е разрешението на правния въпрос, дадено с решение № 68/16.05.2018 г. по гр.д.№ 3105/2017 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, което се споделя и от настоящият състав на ВКС. По касационната жалба, съставът на ВКС приема следното: В конкретния случай съдът е приел, че длъжността на ищеца е част от ръководен екип на звено на ответника, от работата на което да зависи успехът на управлението, тоест постигането на конкретните целите на бизнес-плана. Съдът е приел, че по делото не са установени бизнес-задачи, които следва да се постигнат от лицето, на което е възложено с договора от 17.02.2017г. управлението на предприятието и подробни съображения за този извод съдът изложи по-горе. Съдът е приел, че това препятства възможността за извод, че длъжността на ответника попада в кръга на лицата по чл. 328, ал.2 от КТ. Представени са доказателства по делото, от които се установява наличието на разменена кореспонденция между принципала и изпълнителния директор на дружеството от които е видно, че програма за развитието на предприятието от новото ръководство на ответнито дружество и бизнес план в тази насока са съществували на 23.01.2017г., която с писмо от 18.04.2017г. на изпълнителния директор е посочил че коригира в разчети за приходи и разходи съобразно решение на СД от 30.03.2017г.. Тези доказателства водят до извод, че в рамките на деветмесечния срок по чл.328, ал.2 КТ е била в ход процедура по одобряване на бизнес-програмата на новото ръководство на ответника, което от своя страна и с оглед отговора на правния въпрос води до извод, че за работодателя е била налице правната възможност да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.2 КТ. Видно от представените доказателства, свързани с трудовите функции на ищеца на длъжността началник отдел в ответното предприятие, те са били свързани с ръководството и организацията на извършваните проверки от подчинените му експерти и инспектори, имал е правомощия да организира и планира трудовия процес и да разпределя задачи, както и да контролира изпълнението им. В рамките на правомощията му е било да съгласува, да актуализира и да следи за изпълнението на вътрешния контрол, да контролира изпълнението на плановите и извънпланови задачи на звената на негово подчинение. Всички тези обстоятелства водят до извод, че ищецът е бил част от ръководството на трудовия процес при ответника, в обособено негово поделение, по смисъла на пар.1, т.3 ДРКТ. Предвид изложеното, за работодателят е съществувало правото да прекрати на основание чл.328, ал.2 КТ трудовото правоотношение с ищеца по делото, поради което и предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят с решение по съществото на спора, доколкото не се налага извършването на нови процесуални действия. Предвид изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят направените за цялото производство разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в размер на 807 лева /в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение за цялото производство/. Водим от горното, съставът на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 7823/12.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 8508/2018 г. от ІV „б” състав на СГС, като вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от С. В. М. против „Летище София” ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл.344, т.1, т.2 и т.3 КТ, като неоснователни. ОСЪЖДА С. В. М. да заплати на „Летище София” ЕАД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 807 /осемстотин и седем/ лева. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.