Р Е Ш Е Н И Е   № 37   София, 30.03.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о.,  в съдебно заседание на  22 март две хиляди и десета  година,  в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров                                ЧЛЕНОВЕ:     Елеонора Чаначева                                                           Емил Марков                                                                                при участието на секретаря  Н. Такева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от  съдията Никола Хитров т. дело № 709/ 2009 година     Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. ОН Б. мрежи АД В. против решение № 70/6.04.2009 г. по в.т.д. № 74/2009 г. на Великотърновски АС, с което по същество касаторът е осъден да заплати на М. ООД-София общо сумата 162 654.50 лв. представляваща такса за предоставен достъп за пренос и пренос на електроенергия за процесния период през описаните два трафопоста. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че по материалноправния въпрос за собствеността на енергийните съоръжения и за начина за получаване на обезщетения за тях, ВТАС се е произнесъл в противоречие с Р № 1081/5.11.2008 г. по гр.д. № 3259/2007 г. на ІІІ г.о., Р № 883/26.07.2007 г. по гр.д. № 1207/2006 г. на ІІ г.о. и Р № 251/3.03.2007 г. по гр.д. № 3198/2005 г. на ІV г.о. Ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор, че представените решения на ВКС са неотносими, тъй като те касаят енергийни обекти държавна собственост, а в случая се касае за енергийни обекти собственост на кооперативна организация, съгласно чл.2,ал.2 от Закона за електростопанството-отм. С обжалваното решение ВТАС се е произнесъл преюдициално за собствеността на двата трафопоста, като е приел, че двата имота са собственост на ищеца- по арг от чл.2,ал.2 ЗЕлектростопанството-отм. и п.4 ЗЕнергетиката. След това, въпреки че въззивният съд не е посочил правната квалификация на предявения иск, той го е уважил като такса за пренос през трафопост № 13 и за предоставен достъп през трафопост 20 към бивш цех № 3, т.е като цена на предоставен достъп по чл.117,ал.7 ЗЕнергетиката, тъй като се позовава на методиката на ДКЕВР, а не като обезщетение по чл.59 ЗЗД, въпреки установената липса на договор. Твърдяното противоречие е налице по отношение на основанието на което следва да се разгледа предявения иск. По отношение на основанието, на което следва да се разглежда иска срещу електропреносимите предприятия за заплащане на регламентираната с чл.117,ал.7 ЗЕ цена за достъп, във всички представени и цитирани решения са развити съображения, че когато между страните липсва договор, този спор следва да се субсумира под нормата на чл.59 ЗЗД. По изложените съображения, налице е селективният критерий на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова е допуснато касационно обжалване с определение № 719/9.12.2009 г. Налице е и задължителна практика на ВКС по този въпрос изразена в Р № 91/11.09.2009 г. по т.д. № 596/2008 г. на ВКС-ІІ т.о., което е постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК-т.2 ТР 1/2009 г. ОСГКТК. Основателно е оплакването в касационната жалба, че при отсъствието на сключен с ищеца договор за достъп до притежаваните от последния трафопостове, спорът за заплащане на цената по чл.117,ал.7 ЗЕ следва да се разглежда по правилата за неоснователно обогатяване. За визираните в чл.117,ал.7 ЗЕ субекти възниква правото да сключат двустранен договор, насочен към уреждане на имуществените им отношения по повод предоставения от едната страна достъп до съоръженията в собствения й имот срещу заплащане от другата страна на цената, определена по одобрената от ДКЕВР методика. Ползуването на такъв достъп без наличието на сключено между страните съглашение се явява без правно основание, поради което възникналия между страните спор следва да се предяви по правилата на неоснователното обогатяване, а не като спор по чл.117,ал.7 ЗЕ за заплащане на цената, определена по одобрената от ДКЕВР методика. Посочените в исковата молба твърдения и петитум не могат да се субсумират под нормата на чл.59 ЗЗД, доколкото няма доводи на ищеца за неоснователно разместване на блага, което следва да се отстрани чрез осъждането на ответника да му заплати обезщетение за осъществения от последния без основание достъп до собствените му трафопостове, т.е. няма предявен иск по чл.59 ЗЗД. За първи път за обезщетение се споменава при разглеждане на делото по същество в касационната инстанция. Това дава основание да се приеме, че предявеният иск за заплащане на цената по чл.117,ал.7 ЗЕ, каквато не се дължи поради липсата на сключен с електропреносното предприятие договор, е неоснователен. Като е приел противното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени заедно с решение № 132/13.05.2009 г. по чл.192,ал.2 и чл.193 ГПК-отм., и вместо тях да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК на касатора следва да се заплатят разноските направени пред всички инстанции в размер на 11 283 лв., за които няма списък по чл.80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, ВКС-І т.о.   Р Е Ш И :   О. решение № 70/6.04.2009 г. по в.т.д. № 74/2009 г. на Великотърновски АС в частта, с която, на основание чл.117,ал.7 ЗЕнергетиката, Е. ОН Б. мрежи АД В. е осъден да заплати на М. ООД-София сумата 162 654.50 лв., както и решение № 132/13.05.2009 г., с което са присъдени законната лихва върху главница и разноски, и вместо тях постановява: Отхвърля иска на М. ООД-София против Е. ОН Б. мрежи АД В. , предявен на основание чл.117,ал.7 ЗЕ за сумата 162 654.50 лв., като неоснователен. Осъжда М. ООД-София да заплати на Е. ОН Б. мрежи АД- В. сумата 11 283 лв. разноски за всички инстанции.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: