Ключови фрази
Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда * предели на касационната проверка * съкратено съдебно следствие * признание на фактите, описани в обвинителния акт


3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 7

гр. София, 07 март 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на дванадесети януари, две хиляди и петнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев
Мая Цонева

при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1562 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия Б. А. И. срещу решение №174 от 26.10.2015 г., постановено по ВНОХД №236/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр. Варна, с която е изцяло потвърдена присъда №13 от 10.06.2015 г. по НОХД №217/2015 г. по описа на Окръжен съд- гр. Шумен и подсъдимият И. е признат за виновен в това, че на 03.05.2014 г. в [населено място] причинил по непредпазливост смъртта на А. С. О., в следствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в причиняване на разстройство на здравето, временно опасно за живота, като на основание чл.124, ал.1, във вр. с чл.129, ал.2 НК и чл.58а НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и два месеца, като на основание чл.59, ал.1, във вр. с чл.61, т.3 ЗИНЗС същото трябва да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
В касационната жалба се сочи единствено касационното основание по чл.348 ал.1, т.3 НПК.
Поддържа се, че въззивният съд неправилно не е отчел при преценка на справедливостта на наложеното наказание изключителния превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и го е определил към средния размер, предвиден за престъплението. Моли се атакуваната присъда да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която бъде определено по- леко наказание, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК.
В хода на касационното производство защитникът поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена.
Поддържа, че неправилно първостепенният и въззивният съд са ценили като отегчаващо отговорността обстоятелство употребата на алкохол от страна на подсъдимия, като не са съобразили, че има доказателства за употреба на алкохол единствено от страна на пострадалия.
Оспорват се и изводите на предходните съдебни състави по отношение на съществуването на причинна връзка между поведението на И. и смъртта на О., като се твърди, че няма как констатираните увреждания да се дължат единствено на нанесените два удара от страна на подсъдимия.
На тези основания се моли да бъде намалено наложеното наказание и изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК.
Представителят на държавното обвинение поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Твърди, че целите на наказанието не са свързани само с тези, обезпечаването на които се постига при приложението на чл.66, ал.1 НК.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

Касационният съд намира за безпредметно да обсъжда направените в хода на проведеното касационно съдебно заседание оплаквания, свързани с липсата на доказателства, установяващи причинната връзка между действията на подсъдимия И. и смъртта на пострадалия. В разпоредбата на чл.347 НПК законодателят е посочил, че касационната проверка се ограничава само и единствено до атакуваните с касационната жалба части от постановения въззивен съдебен акт. При внимателно запознаване с касационната жалба се установява, че с нея са направени оплаквания, които са свързани единствено със справедливостта на наложеното наказание и не са посочени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Не случайно в нормата на чл.351 НПК законодателят е посочил като задължителен реквизит на касационната жалба да бъдат посочени касационните основания и данните, които подкрепят направените искания. По този начин още в този процесуален момент с жалбата се дефинират границите на касационното производство и същите не могат да бъдат нарушени в неговия ход.
Ето защо по това дело за касационният съд не съществува възможност да обсъжда въпроси, свързани с непосочените касационни основания (при липса на констатирани абсолютни процесуални нарушения), като в съдебния си акт следва да се занимае само и единствено със справедливостта на наложеното на подсъдимия И. наказание.
Касационният съдебен състав, с цел пълнота на изложението следва да отбележи, че посоченото по- горе оплакване не можеше да бъде разгледано дори да бе направено своевременно с депозираната касационна жалба. Настоящото производство се е развило по реда на глава ХХVII като подсъдимият е признал изцяло фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт. След като е избрал този процесуален ред и се е отказал от възможността делото да бъде разгледано по общия ред, Б. И. се е ползвал от привилегията по чл.58а НК и е получил редуцирано наказание за извършеното от него престъпление. В тази хипотеза той няма право да оспорва пред въззивната или касационната инстанция отразените в обстоятелствената част факти, респективно обсъжданото оплакване, направено в хода на касационното производство не е допустимо и не може да бъде разглеждано. В този смисъл е и ТР №1/2009 г.
Предвид изложеното, касационният съд прецени, че ще провери атакувания въззивен съдебен акт само по отношение на касационното основание по чл.3481 ал.1, т.3 НПК.
Настоящият съдебен състав прецени, че правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства, при определяне на наказанието на подсъдимия И. са ценени чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, сравнително младата му възраст и отежненото му семейно положение.
Правилно при индивидуализация на наказанието не е отчетено направеното самопризнание, тъй като същото е условие за провеждане на съкратеното съдебно следствие.
Законосъобразно като отегчаващи отговорността обстоятелства съдилищата са ценили начина на извършване на престъплението, обстоятелството, че посегателствата срещу пострадалия О. са били две, това, че е липсвал сериозна причина за упражненото насилие, както и това, че подсъдимият не е дал възможност на пострадалия да бъде оказана помощ.
Тези характеристики на извършеното престъпление очертават по- висока степен на обществена опасност, в сравнение с други престъпления с идентична правна квалификация.
Касационният съд не възприе изводите на предходните съдебни състави, че пияното състояние на подсъдимия е следвало да бъде ценено като отегчаващо отговорността обстоятелство, като съобрази, че същото не е било установено в хода на производството (и не е отразено в обстоятелствената част на обвинителния акт). Дори то да бе установено, това обстоятелство има отношение към изясняване на мотивите за извършване на престъплението, но не следва да има съществено значение при определяне на наказанието.
Независимо, че едно от отегчаващите отговорността обстоятелства следва да не бъде отчитано, касационният съд прие, че правилно е определен вида и размера на отмереното наказание. Законосъобразно то е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и вярно съдилищата са преценили, че същото следва да бъде изтърпяно ефективно.
Касационният съд е категоричен, че наказанието на подсъдимият И. не следва да бъде намалявано, тъй като същото е съответно на обществената опасност на подсъдимия и тази на извършеното престъпление. Определянето на по- леко наказание, а и отлагането му по реда на чл.66 НК (което е основно искане на защитата) би било несправедливо и не би гарантирало постигането на целите на чл.36 НК.
Не на последно място трябва да бъде отчетено и това, че в резултат на извършеното престъпление е настъпила смъртта на пострадалия, като той обективно не е предизвикал с нищо нападението и проявената от страна на подсъдимия И. агресия.
Предвид изложеното, съдът прецени че отмереното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и същото не следва да бъде намалявано.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №174 от 26.10.2015 г., постановено по ВНОХД №236/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр. Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.