Р Е Ш Е Н И Е № 190 Гр. София, 14 февруари 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП П. ДОЛАПЧИЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 793/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат К. К., в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия Л. Т. срещу решение № 252/19.05.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 117/2016 г., по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, в която се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Сочи се, че осъдителната присъда е постановена въз основа на неправилно и погрешно оценени доказателства, както и че отказът на съда да приложи разпоредбата на чл.26, ал.5 от НК / неправилно отразен в решението като чл.25, ал.5 от НК / недопустимо е изведен от факта на сключеното от подсъдимата Н. споразумение. Отделно от това се навежда довод за нарушение на разпоредбата на чл.111, ал. 1 от НПК, с оглед липсата на съществени веществени доказателства по делото, включително и предмета на престъплението, които не са били запазени до приключването на наказателното производство. Иска се отмяна на решението и присъдата и оправдаване на подсъдимия, поради липса на извършено престъпление. Алтернативно се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане или за прилагане на чл.55 от НК при реализацията на наказанието. В писмено допълнение към касационната жалба на защитата, постъпило по реда и в срока по чл.351, ал.4 / предишна ал.3 / от НПК се излага подробна обосновка на заявените касационни основания. Доводът за съществени процесуални нарушения се поддържа поради нарушение на правата на подсъдимия да получи съдебните книжа в превод на родния му език, в разрез с изискванията на чл.55,ал.3 от НПК, както и поради отказ за допускане на свидетели. Твърди се, че решението е постановено на базата на недопустими предположения, в резултат на неправилна оценка на наличните доказателства за поведението на подсъдимия при извършената митническа проверка и от снимковия материал, съдържащ се в паметта на мобилните телефони, приобщени като веществени доказателства по делото. Сочат се съображения за нарушение на материалния закон, като се оспорва квалификацията на деянието като “особено тежък случай”, което се счита за несъобразено с ниската лична обществена опасност на подсъдимия, неправилно оценена от съда като завишена на базата на негодни доказателства. Поддържа се довод за нарушение на закона чрез неприлагане на текста на чл.26, ал.5 от НК за квалифициране на цялостната престъпна дейност като “опит” при несъщественото отражение на довършеното деяние. Излага се и довод за неправилен отказ на съда да приложи разпоредбата на чл.58 от НК относно размера на наказанието. Пред касационната инстанция подсъдимият Т. се представлява от упълномощеният защитник, адв. К., който поддържа жалбата по изложените в същата и допълнението към нея съображения и с направените алтернативни искания. Акцентира върху неправилната квалификация на деянието като довършено, а не като опит и на отказа на съда да приложи чл.26, ал.5 от НК, респективно да определи на подсъдимия наказание при условията на чл.58 от НК. Поддържа тезата за нарушено право на защита на Т., изразяващо се в осъществен писмен превод на френски език на документи по делото, както и оплакването че присъдата е постановена въз основа на предположения. В отправена реплика към прокурора оспорва становището на съда за завишена степен на опасност на подзащитния му, като сочи, че е неосъждан и наличните по делото справки за криминални регистрации не променят този извод. Моли за отмяна на решението и присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първия съд, при което да му бъде връчен обвинителен акт на албански език. Подсъдимият Т. в последната си дума пред ВКС заявява, че не е имал възможност да се запознае с всички материали по делото в превод на албански език. Прокурорът от ВКП намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на въззивния съд, което следва да се остави в сила. Сочи, че при постановяването на въззивното решение не са допуснати процесуални нарушения със съществен характер, като съдът е изпълнил подробно задълженията си по чл.339, ал.1 от НПК, а грешката в цифровото изписване на текста на чл.26, ал.5 от НК, като член 25 не се отразява върху правото на защита на дееца и има технически характер. Намира, че писмения превод по делото е извършен на разбираем за подсъдимия език, в съответствие с чл.55, ал.3 от НПК, и че разпореждането с веществените доказателства също е законосъобразно. Определя за правилна квалификацията на деянието като “особено тежък случай”, като я счита за съобразена с доказателствата по делото. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимия основания и доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 31/ 12.09.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 155/2015 г., по описа на Русенски окръжен съд, наказателна колегия, подсъдимият Л. Т., гражданин на Република Косово е признат за виновен относно това, че през периода от 02.03.2014 г. до 03.03.2014 г., включително, на ГКПП “име”и на “ГКПП” име” – /населено място/, при условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие с М. –Д. Н., румънска гражданка, без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната високо рисково наротично вещество – марихуана, с наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол от 6 до 9 %, с нето тегло 34,853 килограма, на стойност 139 412 лв., като предмета на контрабандата е в “особено големи размери” и случаят е “особено тежък “, поради което и на осн. чл.242, ал.4, вр. ал.2, пр.1, вр. чл.26,ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шестнадесет години и глоба в полза на държавата в размер на 210 000 лв. Подсъдимият Т. е признат за виновен и относно това, че по същото време и място в съучастие с М. –Д. Н., румънска гражданка, като извършител,без надлежно разрешително държал с цел разпространение високо рисково наротично вещество – марихуана, с наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол от 6 до 9 %, с нето тегло 34,853 килограма, на стойност 139 412 лв., като предмета на престъплението е в “особено големи размери”, поради което и на осн. чл.354а, ал.2, изр.2, пр.4, вр. ал.1 , пр.4 вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от осем години и глоба в полза на държавата в размер на 30 000 лв. С присъдата съдът е определил на подсъдимия Т. общо най-тежко наказание измежду наложените в размер на шестнадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип, към което е присъединил и най-тежото наказание глоба в полза на държавата в размер на 210 000 лв На осн. чл.59, ал.1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение “ задържане под стража” и на осн. чл.53 ал.1, б.”а” от НК съдът се е разпоредил с веществено доказателство по делото. Съдът е възложил в тежест на подсъдимия и разноските по делото, в размер на 906,48 лв., и съответните държавни такси, на осн. чл.189, ал.3 от НПК. С решение № 252/19.05.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 117/2016 г., по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, наказателно отделение, присъдата на Русенски окръжен съд, № 31/ 12.09.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 155/2015 г., е изменена относно затворническото заведение, в което да се изтърпи наказанието лишаване от свобода, като е отменена в тази й част. В останалата част присъдата на ОС-Русе е била потвърдена. Касационната жалба на подсъдимия Т., чрез упълномощеният защитник е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява частично основателна, но не на всички наведени основания. Посочените в жалбата, в цялост касационни основания налагат първо по ред да бъде разгледано оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, с оглед законово установените последици при констатиране на неговата основателност, отмяна на контролирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Релевираните в подкрепа на това оплакване доводи се отнасят до доказателствена необезпеченост на авторството на подсъдимия и неправилна оценка на доказателствата, за които съдилищата са намерили, че го подкрепят. Оплакването е неоснователно. Въззивният съд е извършил цялостна проверка на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК. Подложил е на обстоен анализ доказателствата, въз основа на които е била постановена, при което е формирал вътрешното си убеждение по фактите при спазване изискванията на чл.14 от НПК за обективно пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото. В хода на касационната проверка не се констатира дейността на контролираните съдебни инстанции да страда от процесуални пороци, със съществен характер. Съображенията за нарушено право на защита на подсъдимия Т., който е чужд гражданин и не владее български език, изразяващо се в неспазване на изискванията на чл.55, ал.3 от НПК по отношение на осъществения по делото писмен превод, не могат да бъдат споделени. Оплакването за ненадлежен превод на изброените в същия текст процесуални документи е основано на тезата, че подсъдимият ги е получил в превод на френски език, а не на езика му на произход, който е албански. Възражението не почива на обективен прочит на материалите по делото, както и съдържа тълкуване на текста на чл.55, ал.3 от НПК, като вменява на съдилищата императивно задължение за превод в наказателното производство, само на родния език на дееца, каквото законът не поставя. В чл.55, ал.3 от НПК е закрепено правото на обвиняемото лице да получи писмен превод в наказателното производство на изчерпателно изброени процесуални документи / в чл.395а, ал.2 от НПК това право е разширено в насока превод на документи от съществено значение по делото по искане на обвиняемия или по почин на съда /, като изискването е да му бъдат предоставени на роден или разбираем за него език. Разпоредбата е в резултат на транспониране на Директива 2010/64/ЕС на Европейски парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Правото на устен и писмен превод на лица, които не говорят или не разбират езика на производството е прогласен в чл.6 от ЕКЗПЧОС, съгласно тълкуването му в практиката на ЕСПЧ / пар.14 от преамбюла на Директивата/ като елемент от справедливия наказателен процес. В пар.22 от същата е посочено, че устният и писменият превод на обвиняемите следва да се осъществява на родния им език, или на език, който те говорят или разбират, за да им се даде възможност пълноценно да упражнят правото си на защита и за да се гарантира справедливо производство. В пар.26 е предвидено изискването когато качеството на устния превод се окаже недостатъчно за гарантиране на правото на справедлив съдебен процес, компетентните органи да могат да сменят назначения преводач. Относно гаранциите за наличие на механизъм за проверка на обстоятелството дали обвиняемите или подсъдимите говорят или разбират езика на наказателното производство и нуждата от преводач в пар.21 е въведено изискването за консултация с обвиняемия, при което да се установи нуждата му от превод. Цитираните текстове от Директива 2010/64/ЕС са транспонирани в чл.55, ал.3 от НК и в Глава тридесета” а” от НПК, като касационната проверка не установи контролираните инстанции да са се отклонили от въведените в директивата и процесуалния закон стандарти за писмен и устен превод на лице, което не владее езика на наказателното производство, респективно не се констатира и допуснато от тях нарушение на правото на справедлив съдебен процес за подсъдимия по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧОС, по следните съображения: Прегледът на материалите по делото установява, че на досъдебното производство, при разпита на подсъдимия след привличането му като обвиняем е бил осъществен устен превод от френски език. В протокола за разпит / т.6, л.8 от досъдебното производство / Т. е заявил, че владее писмено и говоримо френски език, както и след като се е запознал с писмения превод на постановлението за привличане, също в превод на френски език, е потвърдил, че обясненията му са записани правилно. Отделно от това, при предявяването на материалите от разследването, в протокола от 03.09.2014 г. / т.6, л. 64/ изрично е заявил, че желае да се ползва от правата си по чл.55, ал.3 от НПК и в случай на изготвяне на обвинителен акт, желае да получи същия в превод от френски език. След образуването на съдебното производство, обвинителния акт по делото е бил връчен на подсъдимия в превод на френски език и след като го е получил той е заявил пред окръжния съд, че владее френски език много добре /протокол от заседание от 19.05.2015 г. /.Изявлението е било направено по повод връчването на обвинителния акт на дееца / след отлагане на предходното съдебно заседание именно по повод запознаването му със съдържанието на обвинителния акт, в превод на френски език / , в отговор на въпроса на съда разбира ли обвинението, при което той е потвърдил, че е запознат със съдържанието му. Подсъдимият не е направил възражение срещу писмения превод и не е твърдял, че превода е извършен на неразбираем за него език, като лично е потвърдил пред съда, че владеенето му на френски език е много добро. В хода на цялостното производство пред първия съд участието на подсъдимия е било осъществено, като устният превод се е извършвал на френски език и подсъдимият не е възразил срещу разбираемостта на превода. В съдебно заседание от 25.06.2015 г., той е дал пред Окръжен съд-Русе подробни обяснения по обвинението, на френски език, като в същия разпит / л.195 от съдебното производство / е заявил, по повод извършената спрямо него митническа проверка на процесния автомобил, че владее много по-добре френски език отколкото книжовен албански. Обяснил е, че когато от страна на митническите служители му е бил осигурен преводач от албански, той не е разбирал много добре превода от този език и е настоял пред тях да му бъде осигурен преводач от френски. При тези фактически данни първият съд не е имал задължение да обезпечава на подсъдимия превод на друг език, с оглед изричните му изявления, че желае превода по делото да се извършва на френски език, за който е потвърдил, че е разбираем за него език. За пръв път Т. е възразил срещу превода на френски пред въззивния съд, който се е съобразил с искането му за превод по делото, устен и писмен на албански език, и надлежно го е обезпечил, чрез назначаване на преводач пред тази инстанция и последващ писмен превод на въззивното решение на родния му език. С оглед изложеното за обезпечаване на превод на подсъдимия на разбираем език, осъществен след консултация с него и съобразен със собствените му изявления относно това кой език за него е разбираем и в каква степен владее езика си на произход, което е извършено в съответствие със законовите изисквания на чл.55, ал.3 от НПК, не се констатира нарушено право на защита на това основание. Възражението за допуснато съществено процесуално нарушение от контролираните инстанции, изразяващо се в отказ за разпит на свидетели по искане на подсъдимия и неговата защита, за което се твърди, че е довело до нарушаване на процесуалните им права, също е неоснователно. На първо място следва да се посочи, че фактическата необоснованост на съдебните актове и непълнотата на доказателствата не представляват самостоятелни касационни основания и не са елемент от касационната проверка / арг. от чл.348,ал.1, т.1-3 НПК /. На контрол от касационната инстанция подлежи само юридическата правилност на формиране на вътрешното убеждение на инстанциите по фактите, което включва процеса на събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото. В този контекст не всеки отказ за събиране на доказателства е допустимо да бъде оценен като съществен процесуален порок в дейността на инстанциите по същество. Нарушението е съществено само когато доказателствата са били със съществен за обвинението характер и несъбирането им би се отразило върху правилността на правно значимите факти. В конкретния случай с искането на защитата за разпит на три лица в качеството на свидетели се цели опровергаване на субективната страна на авторството на подсъдимия, като се установи незнанието му за направата на “тайника”, както и това, че е бил предназначен именно за пренос на наркотици. Аналогично искане е било поддържано и пред съдилищата по фактите, които мотивирано са го отхвърлили по съображения за достатъчна доказателствена обезпеченост на релевантните факти и липса на необходимост от нови доказателства за проверка на обвинителната и защитна тези, което становище касационната инстанция напълно споделя. Фактическите изводи от значение за субективната страна на деянието са изведени от контролираните инстанции при спазване на изискването за обективно всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, като не е допуснато нарушение от съществен характер на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното им убеждение при установяване на правно значимите за умисъла на дееца факти. В решението на въззивния съд знанието на подсъдимия за извършеното преустройство на товарния автомобил в тип авто-платформа, съдържаща т.н. “тайник”, в който са били превозвани наркотични вещества, е изведено от активното му участие в ремонтирането на транспортното средство/което е било негова собственост и преустройството е извършено изцяло по негова инициатива/,обективирано в кореспонденцията му с лицата, които технически са го извършили. Включително и посредством размяна на обилен снимков материал за отделните етапи на ремонта, чрез подробно обсъждане на изработването на конструкцията, в детайли, като промените са извършвани след консултация с него. В същата насока е оценявано и поведението на Т. по време на митническата проверка, чрез опит за бягство от митническия пункт, докато паспорта му е бил в митническия служител за проверка и в разрез с дадените му инструкции за придвижване до мястото за рентгенов преглед. В тази връзка правилно са оценени показанията на митническите служители и данните от техническата експертиза, изследвала видеозаписа от камерите в района на митническия пункт за това, че инструкциите на проверяващите са били обективирани и с жестове относно посоката на движение на товарния автомобил и не е имало пречка да бъдат разбрани от проверяваното лице. Потеглянето на подсъдимия без да му е върнат документа за самоличност също правилно е оценено като желание за бягство, предвид данните за извършено преследване с автомобил на митническата служба, което е наложило принудителното му връщане обратно в контролния пункт. ВКС не се съгласява единствено с направената от въззивния съд оценка на сключеното споразумение с подсъдимата Н., по обвинение за съучастие с подсъдимия в извършването на процесните деяния, относно субективната страна на деянието. Изводите за доказаност на вината на подсъдимия, основани на сключено с друго лице споразумение, в което то се признава за виновно да е извършило процесните деяния в съучастие с подсъдимия са неправилни. Престъплението се доказва само с предвидените в НПК способи и средства за доказване, в рамките на образуваното наказателно производство, като е недопустимо в тази категория да се причисляват изявления на лица, по друго съдебно производство и с друга цел, каквото е съгласието на подсъдим за сключване на споразумение. Погрешната оценка на споразумението със Н. не се отразява съществено върху правилността на изводите относно субективната страна на престъпленията по чл.242 и чл.354а от НК за подсъдимия Т. и не налага отмяна на контролирания акт на въззивния съд. Оспорването на фактическия извод на съдилищата, че подсъдимият е знаел за превозвания в “ тайника” наркотик не подлежи на касационна проверка, тъй като по същество представлява довод за фактическа необоснованост на присъдата, която е извън касационен контрол, предвид липсата на правомощия за ВКС да приема нови фактически положения. Същественото за правилността на решението е, че този извод на решаващият съд е изведен на базата на комплексен анализ и верен прочит на наличната доказателствена съвкупност от значение за субективната страна на деянието и не почива на предположения, поради което няма основание да не бъде възприет. Възражението за противоречие в доказателствените материали относно приобщаването на наркотичното вещество по делото / при огледа на превозното средство или чрез доброволно предаване от подсъдимия /, което е било игнорирано от въззивния съд е неоснователно и не почива на обективни данни. Фактическите обстоятелства за намирането, изследването и прилагането към материалите по делото на високорисковото наркотично вещество, марихуана са установени при вярна оценка на наличните доказателства, която е съответна на действителното им съдържание. Прегледът на материалите по делото показва, че в протокола за оглед на местопроизшествие/ т.1, л.11 от ДП / са закрепени обстоятелствата, установени при огледа на товарния автомобил относно намирането на наркотичните вещества и тяхното изземване. След установяването чрез рентгенов преглед и последващо разпробиване на платформата е установен отвор, с поставени в него пакети, обвити с прозрачно фолио, за които след нарушаването на опаковката е изяснено, че съдържат цветна листна маса. След като проверката на листата с полеви наркотест е показала положителна проба за марихуана пакетите са били извадени от отвора и детайлно описани като вид на опаковката и нето тегло, измерено с електронна везна, след което са били разпределени в три броя кашони, които са били иззети при огледа заедно с останалите подробно описани в протокола веществени доказателства, които са принадлежали на подсъдимия. Отразеното в протокола, че се касае за доброволно предаване от подсъдимия не се отнася до начина на приобщаване на веществените доказателства, а до поведението на подсъдимия при огледа. В това отношение по делото не са налични противоречиви доказателства, каквито не се съдържат и в обясненията на подсъдимия, от които се потвърждава, че марихуаната е иззета при огледа на товарния автомобил, след откриването на т.н. “тайник”, в който е била превозвана, след митнически преглед с рентген. С оглед изложеното не се констатира допуснато процесуално нарушение при приобщаването на предмета на престъплението по делото. Като неоснователен се прецени довода от касационната жалба за съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на веществени доказателства по делото – предмета на престъплението, марихуана и превозното средство, товарен автомобил. Разпореждането с наркотичните вещества, предмет на престъплението, чрез предаването им за унищожение на Агенция Митници и запазване на взетите представителни проби до приключване на наказателното производство е изцяло в съответствие със законовата възможност, предвидена в чл.111, ал.5 от НПК за запазване само на проби от наркотични вещества. По делото е установено, че представителните проби от намерената в товарния автомобил марихуана са иззети по надлежния ред, изследвани са със заключение на физико-химическа експертиза и се съхраняват до приключване на наказателното производство, поради което не е допуснато нарушение на процесуалния закон. По отношение на товарния автомобил, послужил за превозване на наркотичното вещество, с определението, с което е одобрено споразумението спрямо Н. по н.о.х.д. № 51/2015 г. е постановено отнемането му в полза на държавата, като средство на престъплението. Автомобилът е бил обект на детайлна експертиза, която е приобщена по делото по надлежния ред, както и по отношение на обстоятелствата относно състоянието, в което е намерен при митническата проверка / наличие на “ тайник” в който са били поставени пакети с наркотично вещество/ са налице безпротиворечиви свидетелски показания, които в тази им част кореспондират и с обясненията на подсъдимия, поради което не е налице нарушение на процесуалния закон, по смисъла на чл.13 от НК. С оглед изложеното относно процесуалната дейност на контролираните инстанции, оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения се намериха за неоснователни, поради което при липсата на предпоставките на чл.348, ал.3, вр. ал.1, т.2 от НПК претенцията на жалбоподателя за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде удовлетворена. По оплакването за нарушение на материалния закон, ВКС намира следното : На първо място оплакването за нарушение на закона, изразяващо се в невярно посочен цифров текст на правната квалификация на продължаваното престъпление по чл.242 от НК – чл.25, ал.5, вместо чл.26, ал.5 от НК е неоснователно. Грешката в номерацията на текст от закона, не препятства възможността да се установи действителната воля на съда при квалификацията на деянието, която в решението е ясно и недвусмислено обективирана, включително и посредством възприетата правна квалификация по чл.242, вр. чл.26, ал.1 от НК. Разпоредбата на чл.26, ал.5 от НПК намира приложение в случаите на продължавано престъпление, в което част от деянията са довършени, а други са останали във фазата на опита и довършените деяния не се отразяват съществено върху характера на цялостната престъпна дейност, в които случаи на дееца се налага наказание като за опит. В решението на въззивния съд се съдържат детайлни съображения в насока неприложимостта на тази привилегирована разпоредба спрямо престъплението по чл.242 от НК, извършено от подсъдимия Т., поради което не може да се приеме, че с грешното изписване на неприложен законов текст е допуснато нарушение на материалния закон. Оплакването за отказ да се приложи чл.26, ал.5 от НК касае и явната несправедливост на наказанието, поради което ще бъде обсъдено при проверката за наличие на това касационно основание. Следващото оплакване за неправилно приложение на материалния закон касае квалификацията на деянието като “особено тежък случай”, като се оспорва наличието на предпоставките на чл.93, т.8 от НК и възприетата квалификация по чл.242, ал.4, вр.ал.2 от НК, която изисква кумулативна даденост на две обстоятелства – особено големи размери на предмета на престъплението и особена тежест на случая. Особено големите размери на наркотичното вещество са обективно установени, съобразно стойността на същото и не са обект на касационната жалба. На оспорване е подложено становището на съдилищата, че се касае за “особено тежък случай”, като акцентът е поставен на чистото съдебно минало на подсъдимия, което според защитата определя и ниската му степен на обществена опасност като деец и препятства квалификацията по чл.93, т.8 от НК. Оплакването е било поддържано и пред въззивната инстанция, която е възприела съображенията на първия съд за приложимата правна квалификация на деянието и е потвърдила присъдата изцяло. ВКС намери оплакването в тази му част за основателно. За да се квалифицира извършеното деяние по чл.242, ал. 4 от НК се изисква кумулативна даденост на две предпоставки – предмета на престъплението да е в “особено големи размери” и деянието да представлява “особено тежък случай”. В текста на чл.93, т.8 от НК е дадено легално определение на понятието “особено тежък случай”, като квалификацията изисква престъплението, с оглед настъпилите вредни последици и други отегчаващи обстоятелства да разкрива едновременно висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Високата степен на обществена опасност на деянието правилно е изведена от голямото количество и стойност на наркотичното вещество. Отделно от това следва да се отчете, че се касае за задружна престъпна дейност, извършена в съучастие от две лица, както и че наркотичното вещество е било предназначено за разпространение. В жалбата се оспорва преимуществено изводът на въззивния съд за степента на лична обществена опасност на подсъдимия, която се оценява като ниска. Съдилищата са приели, че високата степен на обществена опасност на подсъдимия се извежда от данните по делото за наличие на криминалистически регистрации в други държави / Косово и Франция/ и от наложено с присъда наказание лишаване от свобода в Швейцария за трафик на наркотични вещества – хероин и марихуана. Защитата оспорва този извод като се позовава на данните от свидетелството за съдимост на Т., че е неосъждан. Възражението е основателно. Съдържащите се в материалите по делото данни за криминални регистрации на подсъдимия в други държави не могат да бъдат ценени в негова тежест, тъй като не са установени със стабилен съдебен акт и нямат обвързващ българския съд характер. Аналогични са съображенията и спрямо данните по делото от Интерпол-Б., съдържащи информация от швейцарските власти за извършени нарушения от подсъдимия на закона за наркотичните вещества и за задържането му за трафик на хероин и марихуана, което макар и да кореспондира на обясненията му, че е осъждан в Швейцария и му е било наложено условно наказание, не е установено с надлежен акт. Приложената справка от Интерпол-Б. не удостоверява съдебния статус на подсъдимия, а съдилищата не са се възползвали от възможността да го установят по реда на международната правна помощ. / Швейцария е страна по Конвенцията за международно признаване на присъди и съгл. чл.8, ал.1 от НК постановена в тази държава присъда за престъпление, за което се прилага българският наказателен кодекс следва да бъде взета предвид по отношение наказателната отговорност на подсъдимия./ При липсата на категорични данни, че спрямо подсъдимия Т. е постановена влязла в сила присъда за конкретно престъпление, с предмет наркотични вещества, изводът на въззивния съд, че е търпял наказание лишаване от свобода за трафик на наркотични вещества в Швейцария не почива на верен прочит на цитираната справка, в която се съдържат само данни за задържане на подсъдимия, а не и за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. С оглед изложеното относно съдимостта на подсъдимия възражението на защитата за неправилна квалификация на деянието по ал.4 на чл.242 от НК е основателно. Независимо, че степента на обществена опасност на дееца не може да бъде определена като ниска, с оглед водещата му роля при извършване на престъплението и преработката на превозното средство, личността му не разкрива завишена степен на обществена опасност, която да е значително по-висока от обичайната. Деецът, съобразно установените по делото данни не е осъждан, както и степента на личната му обществена опасност не може да се изведе изолирано от тежестта на престъплението, което е елемент от обществената опасност на извършеното деяние и е недопустимо да се отчита двукратно в негова вреда. Горните данни, разгледани съвкупно с обстоятелството, че наркотичното вещество е било иззето непосредствено след опита му да бъде пренесено през границата на страната, което ограничава настъпилите от същото вредни последици дава основание да се приеме, че деянието не представлява “особено тежък случай”, поради което и правилната квалификация на същото е по чл.242, ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, в какъвто смисъл следва да се измени решението на въззивния съд. Извършената от подсъдимия митническа контрабанда следва да се преквалифицира по чл.242, ал.2, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, а подсъдимият да бъде оправдан по квалификацията по ал.4 от същия текст. Възражението, че продължаваната престъпна дейност по чл.242 от НК следва да се квалифицира при условията на чл.26, ал.5 от НК като опит, а не като довършено деяние е неоснователен. Не може да бъде споделен довода, че довършеното деяние не се отразява значително върху характера на цялостната престъпна дейност по това обвинение. Независимо, че продължаваното престъпление се състои от две деяния с идентичен предмет следва да се отчете спецификата на извършване на опита и действията на подсъдимия в насока неговото довършване. Деянието е останало във фазата на опита, поради намесата на митническите власти, които при извършена проверка са открили незаконно превозваното наркотично вещество, както и са осуетили последващия опит за бягство на подсъдимия от митническия пункт. Същото е довело и до предотвратяване настъпването на вредните последици, поради което квалификацията на продължаваното престъпление като опит е неприложима. Промяната в правната квалификация на деянието по чл.242, ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, което по съществото си представлява прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, налага и промяна в наложеното на подсъдимия наказание в насока неговото редуциране. Същото следва да се определи в съответствие с предвиденото от закона по-леко наказание по ал.2, което е с по-нисък специален минимум и максимум в сравнение с по-тежко квалифицирания състав по ал.4. Контролираните инстанции са индивидуализирали наказанието на подсъдимия Т. при условията на чл.54 от НК, при превес на отегчаващите вината обстоятелства, което ВКС изцяло споделя. По делото не са налични многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което и прилагането на чл.55 от НК на самостоятелно основание не може да се обсъжда. От друга страна квалификацията на продължаваното престъпление като довършено деяние изключва и приложението на чл.58 от НК, поради което наказанието за продължаваното престъпление по чл.242, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК следва да се редуцира при условията на чл.54 от НК. С оглед изложеното относно завишена степен на обществена опасност на извършеното деяние, което е за продължавано престъпление с предмет високорискови наркотични вещества, предназначени за разпространение, на стойност, която покрива критерия за „особено големи размери“ , ВКС намери, че за съответно на тежестта на деянието по чл.242, ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК се явява наказание от дванадесет години лишаване от свобода и глоба от 150 000 / сто и петдесет хиляди / лв., в какъвто смисъл следва да се намали наложеното на подсъдимия наказание от шестнадесет години лишаване от свобода и определената глоба от 210 000 лв. С оглед редукцията на наказанието за престъплението по чл.242, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК следва да се намали и размера на общото наказание по чл.23, ал.1 от НК от шестнадесет на дванадесет години лишаване от свобода, както и този на присъединеното към него по чл.23, ал.3 от НК допълнително наказание глоба от 210 000 лв. на 150 000 лв. Оплакването за явна несправедливост на наказанието е отнесено само до неправилната квалификация на престъплението по чл.242, ал.4, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, като не са изложени други съображения, които да бъдат обсъждани. По изложените съображения, въззивното решение следва да се измени в частта относно квалификацията по чл.242, ал.4,чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и наложеното за това престъпление наказание, както и относно общото наказание, съобразно изложеното по-горе. В останалата част решението на въззивния съд следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.2 т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 252/19.05.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 117/2016 г., по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимия Л. Т. престъпление по чл.242, ал.4, вр. ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК в престъпление по чл.242, ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК. НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание за престъплението по чл.242, ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК на подсъдимия лишаване от свобода от шестнадесет на дванадесет години и глобата от 210 000 лв. на 150 000 /сто и петдесет хиляди /лв. НАМАЛЯВА размера на общото наказание по чл.23, ал.1 от НК лишаване от свобода от шестнадесет на дванадесет години и глобата по чл.23, ал.3 от НК от 210 000 лв. на 150 000 / сто и петдесет хиляди /лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. На осн. чл.55, ал.3 от НПК да се извърши писмен превод на настоящото съдебно решение на албански език и се връчи на подсъдимия Л. Т.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: