Ключови фрази


3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 746

София,18.10.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА


изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 2413/2019г.по описа на ВКС

Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 22.03.2019г. по гр.д.№11094/2011г. на ГС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.19, ал.3 ГПК.
Жалбоподателят – Р. Г. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС , както и че решението е очевидно неправилно.
Ответникът Й. И. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:
Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил конститутивен иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от Р. и Б. Г. срещу Й. П., за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в разписки от 06.04.2009 г. и от 08.04.2009 г., за окончателен.
За да отхвърли предявения иск за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в разписки от 06.04.2009 г. и от 08.04.2009 г., за окончателен, съдът съд е приел, че няма доказателства между ответникът и ищеца Б. Г. да е налице правоотношение по предварителен договор, доколкото последната не е автор на волеизявленията, обективирани в посочените разписки. От представените по делото доказателства съдът е приел за установено, че на 06.04.2009 г. и на 08.04.2009 г. Р. Д. и Й. П. са положили подписите си върху два документа, озаглавени като „разписка“, като Б. В. не е подписала документите, които се твърди че установяват облигационното правоотношение по предварителен договор между страните.
Съдът е изложил съображения за това, че производството по настоящото гр.д. № 11094/2011 г. на ГС София е било спряно с протоколно определение от 31.10.2012 г. до приключване на спора по гр. д. № 6883/2011 г. на СРС, 47 състав, с предмет предявени от Р. Д. обективно съединени искове за установяване на нищожността на договор за замяна от 23.04.2009 г., сключен между Й. П. от една страна и П. и Я. Н. от друга, с който Й. П. заменя процесните идеални части от своя недвижим имот за движима вещ – цветен телевизор. И тъй като преюдициалното производство е приключило с решение от 30.07.2013 г., влязло в сила на 16.06.2017 г., с което договорът за замяна е бил признат за нищожен поради противоречието му с добрите нрави, то Й. П. се явява титуляр на правата, чието окончателно прехвърляне се претендира от Р. Г..
Съдът е приел, че спорният по делото въпрос е дали посоченото в двете разписки от 06.04.2009 г. и 08.04.2009 г. обективира в достатъчна степен постигнато между страните съгласие за сключване на предварителен договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу продажна цена, за да може съдът да впише уговореното между страните в диспозитива на решението си, който ще замести окончателния договор. Прието е, че е неясно дали посочените в двете разписки суми представляват общата продажна цена, или нещо друго. Съдът е счел, че има несъответствието относно имота, предмет на предварителния договор, тъй като първата разписка е посочено, че се продават ¼ идеални части от имота, докато във втората предмет на прехвърляне са всички притежавани от прехвърлителя идеални части от имота, в първата разписка е посочен единствено поземленият имот, докато във втората като обект на продажбата фигурира и построената върху имота сграда, която е с отделен идентификатор, съгласно представеното по делото копие от кадастрална скица от 05.10.2018г., и може да бъде предмет на отделна прехвърлителна сделка. Поради изложените неясноти относно съществените елементи на предварителния договор съдът е приел , че не може в решението си да възпроизведе волята на страните, поради което предявеният конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е неоснователен и го е отхвърлил.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: допустимо ли е тълкуване на действителната обща воля на страните по смисъла на чл.20 ЗЗД в производство по сключване на окончателен договор по чл.19, ал.3 ЗЗД. Поддържа, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и е налице основание по чл.280, ал.1 ,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа също така , че решението е постановено при допуснато от съда очевидна неправилност поради необоснованост и неяснота на митивите. Представя решение на състав на ВКС по приложението на чл.19, ал.3 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпроси и на соченото от него основание. Повдигнатият материалноправен въпрос относно допустимо ли е тълкуване волята на страните в производството по сключване на окончателен договор по чл.19 , ал. 3 ЗЗД е решен в обжалваното решение в противоречие с трайната практика на ВКС, в т.ч.с приложеното към изложението решение на състав на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и :


ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.03.2019г. по гр.д.№11094/2011г. на ГС София .
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса в размер на 40 лева от Р. Г. Д., за което да й се съобщи, като й се укаже да представи копие от вносния документ в канцеларията на съда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: