Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                            № 194                                        София, 03 юли 2009 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов                                                            ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева                                                                                 Цветинка Пашкунова     при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Р. Карагогов изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 164/2009 г.   Касационното производство е образувано по искане на осъдения И. О. , за възобновяване на в н о х д № 377/2008 година, по описа на Благоевградски окръжен съд, по което е постановено решение № 302/29.12.2008 година за изменение на присъда от 17.06.2008 година, постановена по н о х д 994/2006 година по описа на Районен съд – Благоевград. В искането като предпоставка за допустимостта му по чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК, са въведени всички основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Твърди се, по основанието за допуснато нарушение на закона, че извършеното от осъдения О. не осъществява състав на престъплението в което е обвинен и следва да бъде оправдан от ВКС. По основанията за допуснати съществени процесуални нарушения се възразява срещу формирането на вътрешното убеждение у решаващия съд, в нарушение на чл. 14 ал. 1 НПК. По третото основание, за явна несправедливост, доводите са свързани с данни за личността на осъдения. Освен изложеното, в искането се оспорва и въззивното решение в гражданско-осъдителната му част. Направено е алтернативно искане – или да се отмени въззивното решение по реда на възобновяването и делото да се върне на въззивния съд, за ново разглеждане или да се измени същото като се намали наложеното наказание, а в гражданската част се отмени изцяло, като гражданският иск се отхвърли. В постъпилото във ВКС възражение срещу искането за възобновяване от повереника на гражданския ищец, адвокат Т. Ф. , се прави искане за оставяне на искането без уважение. В съдебно заседание осъденият О. се явява лично и прави искане да бъде оправдан от третата инстанция. Защитникът му – адвокат А от БлАК, поддържа искането за възобновяване, като акцентира на липсата на умисъл за извършване на престъпление, с позоваване на установените факти, че пострадалата е подписала документи за ипотечен кредит за новопридобитото дружество от осъдения, след прехвърлянето му. Последното е сторено по желание на всички членове на семейството, а осъденият само е изпълнил волята им. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането, по всички основания. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна на въззивното решение по реда на възобновяването е неоснователно. С цитираната присъда, осъденият е признат за виновен в това, че на 28.09.2004 г., като представител на ЕТ „О. – А. Орцева”, упълномощен с пълномощно № 62/25.09.1998 година, съзнателно е действал против интересите на представляваната А. Орцева, собственик и управител на същия едноличен търговец, като е прехвърлил предприятието му на собствения си ЕТ „О. и синове – Ма – И. О. ” и от деянието му са последвали значителни щети за А. Орцева, в размер на 224 095 лева – прест. по чл. 217 ал. 4, вр. ал. 2 НК. За това престъпление на осъдения му е наложено наказание две години лишаване от свобода, условно с четиригодишен изпитателен срок и 200 лева глоба. Със същата присъда той е осъден да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди на А. Орцева, в размер на 224 095 леваведно със законната лихва от деня на деянието – 28.09.2004 година. Осъден е да заплати съответните държавни такси и разноските по делото. С атакуваното въззивно решение, присъдата е изменена, като за сумата над 112 047,50 лева осъденият е признат за невиновен и оправдан, като в същия размер е намелено и присъденото обезщетение, съответно и размера на държавната такса. Намален е и размера на наказанието, на една година, а изпитателния срок по чл. 66 НК, на три години. В останалата част присъдата е потвърдена. По касационното основание за допуснати съществени процесуални нарушения, като предпоставка за неправилно приложение на материалния закон: Всъщност в искането не се оспорва размера на приетата за установена от въззивния съд щета – половината от оценката на имуществото на едноличния търговец, в размер на 112 047,50 лева. Доводите са изцяло за липса на субективна с. в поведението на осъдения, за причиняване щета на пострадалата Орцева и на тази основа се иска оправдаване на осъдения и отхвърляне на гражданския иск. Същите са правени и пред въззивната инстанция, която в мотивите към решението си ги е обсъдила и е отговорила по реда на чл. 339 ал. 2 НПК. По делото е доказано, че осъденият е ползвал неистинско пълномощно.становено е, чрез експертиза, че то е подправено с вмъкване на текст, относно правото на пълномощника да договаря сам със себе си, относно прехвърлянето предприятието на едноличния търговец „О. – А. Орцева” от упълномощителя Орцева. Именно защото валидността на прехвърлителната сделка изисква не общо, а изрично пълномощно, осъденият не е могъл да ползва пълномощното, с което Орцева редовно го е упълномощила да се разпорежда с имуществото като със свое: „да извършва цялостната дейност, произтичаща от регистрираната фирма с всички права и задължения като собственик на регистрираната фирма.” Ползваното от осъдения пълномощно за инкриминираната злоупотреба с доверие е „неистински документ”, по смисъла на чл. 93, т. 6 НК, тъй като му е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на упълномощителя Орцева изрично да упълномощи осъдения да прехвърли на собствения си едноличен търговец предприятието на нейния едноличния търговец, от нейно име. Съставомерността на деянието по основния текст – чл. 217 ал. 2 НК, изисква да е установено, че деецът съзнателно действа във вреда на упълномощителя, независимо от начина за това. В конкретния случай установеното ползване на неистински документ, надхвърля изискването на законодателя в полза на категоричното доказване на обвинението описано в обвинителния акт, както от обективна, така и от субективна страна. Двете предходни инстанции подробно са обсъдили всички доказателства свързани с мотива за извършване на деянието и с наличието на умисъл в поведението на осъдения да злепостави интересите на съпругата си, именно поради задължителните указания дадени в ТР № 2/2002 година ОСГК при ВКС: „Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпруга – едноличен търговец в резултат на търговската му дейност принадлежат само нему.” Не е основателно възражението в искането, за допуснати нарушения от въззивния съд при формиране на вътрешното убеждение относно съставомерността на деянието и вината на осъдения. Решението да се измени присъдата на първоинстанционния съд е взето след внимателна проверка на всички относими към предмета на доказване обстоятелства. Обсъдени са както доказателствата, които обслужват обвинителната теза, така и тези в полза на защитата на осъдения. С този подход, съставът на второинстанционният съд е стигнал до извода, че въпреки общия принцип в цитираното тълкувателно решение, с оглед на установените обстоятелства за реалния принос на осъдения за придобиване на имуществото в процесното предприятие на едноличния търговец „О. -А. Орцева”, същият е считал имуществото с което се е разпоредил като имуществена общност на двамата съпрузи. Поради това е намали с една втора размера на причинените щети и съответно размера на присъденото имуществено обезщетение. Поради това, настоящият състав намира, че искането за отмяна на въззивното решение, по реда на възобновяването е неоснователно и следва да се остави без уважение. Не е налице и касационното основание – явна несправедливост на наказанието. Въззивният съд, с оглед намаляване размера на предмета на престъпелнието е намалил както размера на наказанието, така и присъденото обезщетение за причинените имуществени вреди. Понататъшно снизхождение към осъдения, не би могло да изпълни целите на наказателната репресия. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. М. О. за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 377/2008 година по описа на Благоевградския окръжен съд.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: