7 РЕШЕНИЕ N 101 София, 12.07.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател:Маргарита Соколова Членове:Гълъбина Генчева Теодора Гроздева при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 701/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 307, ал. 2 вр. чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Подадена е молба от В. К. Б., А. Н. З., К. Б. Д. и Д. Б. Д. чрез адв. Г. М., за отмяна на влязлото в сила решение от 09.05.2016 г. по гр. д. № 70403/2015 г. на Районния съд гр. Монтана, потвърдено с решение от 15.11.2016 г. по в. гр. д. № 244/2016 г. на Окръжния съд [населено място], последното недопуснато до касационно обжалване с определение № 441 от 02.11.2017 г. по гр. д. № 1065/2017 г. на Върховния касационен съд на РБ, IІ-ро г. о. Молителите твърдят, че решенията, предмет на молбата за отмяна, противоречат на две групи съдебни актове: 1. на влязлото в сила решение № 126 от 20.06.2014 г. по гр. д. № 207/2014 г. на ВКС, І-во г. о., и 2. на решение от 09.06.2015 г. по гр. д. № 70070/2015 г. на Районния съд гр. Монтана, потвърдено с решение от 19.11.2015 г. по в. гр. д. № 264/2015 г. на Окръжния съд гр. Монтана. От ответниците М. С. Ц. счита молбата за отмяна за неоснователна, С. Т. Р. не е взела становище. С определение № 49 от 01.03.2018 г. по чл. 307, ал. 1 ГПК молбата е приета за допустима и е допусната за разглеждане в открито заседание. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното по съществото на молбата за отмяна: 1. С решение № 126 от 20.06.2014 г. по гр. д. № 207/2014 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., е отменено решението от 09.10.2013 г. по гр. д. № 336/2012 г. на Окръжния съд Монтана и М. С. Ц. и С. Т. Р. са осъдени да предадат на В. К. Б., А. Н. З., Д. Б. Д. и К. Б. Д. на основание чл. 108 ЗС владението на урегулиран поземлен имот ХV, планоснимачен № 4439 в кв. 181 по плана [населено място]. В мотивите към решението е прието, че ищците са наследници на П. М. Н., от когото имотът е отчужден през 1949 г. по ЗОЕГПНС като незастроен. Със заповед от 2001 г. на областния управител на основание чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ, влязла в сила в тази част, и решение № 1135 от 11.02.2004 г. по адм. д. № 5889/2003 г. на ВАС за отмяна на заповедта в останалата й част и постановяване на обезщетение на основание чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, на наследниците на отчуждения собственик е признато правото на обезщетение с реално възстановяване на собствеността върху целия отчужден имот. Съставът на касационния съд приел, че по иска срещу ответницата С. Р. косвеният съдебен контрол за законосъобразност на акта за реституция е недопустим, тъй като тя е била конституирана като заинтересована страна в административното производство пред ВАС, в което е упражнен пряк съдебен контрол. Косвеният контрол е бил допустим по иска срещу ответницата М. Ц., защото тя не е участвала в административното производство. С възраженията си същата не е заявила собствена реституционна претенция към отчуждаването по ЗОЕГПНС имотът да е бил нейна или на неин праводател собственост, а е твърдяла, че наследодателят на ищците не е бил собственик на процесния имот към отчуждаването по ЗОЕГПНС. Това възражение е прието за неоснователно, като съдът се позовал на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗВСОНИ относно принадлежността на правото на собственост. Второто възражение също е прието за неоснователно. То е било основано на твърдение, че сградата, в която живее, е законна като изградена след отчуждаването до влизане в сила на ЗВСОНИ в реализация на учредено право на строеж върху държавна земя в полза на нейния наследодател. С решение № 67 от 15.02.2018 г., постановено в производство по чл. 251 ГПК, съставът на касационната инстанция оставил без уважение молбата на една от ищците - В. К. Б. /към която останалите ищци са се присъединили/, за тълкуване на решение № 126 от 20.06.2014 г. по гр. д. № 207/2014 г. на ВКС на РБ, І-во г. о. Изложени са съображения, че исковете по чл. 108 ЗС не са имали за предмет едноетажната жилищна сграда в поземления имот и същата не е част от диспозитива на решението на ВКС по съществото на правния спор. 2. С решение от 09.06.2015 г. по гр. д. № 70070/2015. на Районния съд Монтана, потвърдено в тази част с решение от 19.11.2015 г. по в. гр. д. № 264/2015 г. на Окръжния съд Монтана, М. С. Ц. и С. Т. Р. са осъдени да заплатят на А. Н. З., В. К. Б., К. Б. Д. и Д. Б. Д. сумата 2 092 лева, съставляваща обезщетение за ползване без основание за периода от 11.02.2004 г. до 14.09.2006 г. на поземлен имот с идентификатор 48489.6.436, стар идентификатор п. ХV, планоснимачен № 4439 от кв. 181 по плана [населено място], на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва и разноски по делото. В първоинстанционното производство е установено, че едноетажната масивна жилищна сграда с идентификатор 48489.6.436.1 е построена през 1968-1969 г. без строителни книжа, съставлява търпим строеж съгласно пар. 16 от ПР на ЗУТ, както и че в имота има стопанска постройка с идентификатор 48489.6.436.2. С решение от 28.10.1985 г. по гр. д. № 975/1985 г. на Михайловградския районен съд в дял на М. С. е поставена лятна кухня, построена върху 54 кв. м. в парцел 21, кв. 169. Зачитайки влязлото в сила решение по гр. д. № 207/2014 г. на ВКС, І-во г. о., по чл. 108 ЗС, съдът приел за доказано правото на собственост на ищците върху поземления имот. Извършеното в него строителство на едноетажната масивна жилищна сграда е незаконно - без надлежно строително разрешение и одобрени съобразно действащото към момента законодателство строителни книжа, което е установено с цитираното, както и с решението по реституционното дело - адм. д. № 5889/2003 г. на ВАС. Съобразявайки разпоредбата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ съдът посочил, че законодателят третира незаконния строеж като подобрение, т. е. като материален обект, който обективно увеличава стойността на имота, а отношенията между собственика и строителя се уреждат съгласно чл. 73 и 74 ЗС. Собствеността върху незаконните строежи следва собствеността върху терена по силата на общия придобивен способ на чл. 92 ЗС - приращението. По тези съображения съдът приел, че жилищната сграда е станала собственост на собствениците на терена - ищците по делото. Съдът приел и това, че ответниците ползват имота с построената в него жилищна сграда без основание и счел за неоснователен довода на ответницата М. Ц., че като собственик на търпим строеж има право на основание чл. 64 ЗС да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. Въззивният съд приел първоинстанционното решение за валидно, а и за допустимо в частта за присъденото обезщетение за жилищната сграда. Предвид заявените в исковата молба и поддържани в хода на делото обстоятелства, основание на предявения иск по чл. 59 ЗЗД, несъмнено е заявена претенция за заплащане обезщетение за целия поземлен имот, включващ и сградата - последната съществува към приключване устните състезания по делото и ответниците не са я премахнали доброволно и не са освободили имота. По същество приел решението за правилно. Намерил, че влязлото в сила решение по исковете по чл. 108 ЗС има за предмет и жилищната сграда, като с това решение е отречено възражението на ответниците за право на собственост върху сградата въз основа на учредено право на строеж, поради погасяването му по давност и липсва правно основание за ползване на сградата и прилежащия й терен. 3. С решение от 09.05.2016 г. по гр. д. № 70403/2015 г. на Районния съд Монтана е уважен иск с правно основание чл. 64 ЗС, предявен от М. С. Ц. срещу В. К. Б., А. Н. З., К. Б. Д. и Д. Б. Д., като е определена част от терен с идентификатор 48489.6.436 /стар идентификатор урегулиран поземлен имот ХV, планоснимачен № 4439 от кв. 181 по плана [населено място]/, необходима за ползването по предназначение на постройка с идентификатор 48489.6.436.1. Това решение е потвърдено с решение от 15.11.2016 г. по в. гр. д. № 244/2016 г. на Окръжния съд Монтана, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 441 от 02.11.2017 г. по гр. д. № 1065/2017 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о. Първоинстанционният съд приел, че претенцията за собственост на жилищната сграда, основана след допуснато изменение на иска на основание придобивна давност /протокол от съдебното заседание на 10.02.2006 г. на л. 87-89/, не е преклудирана като незаявена чрез възражение в производството по чл. 108 ЗС, приключило с решение № 126 от 20.06.2014 г. по гр. д. № 207/2014 г. на ВКС, І-во г. о. Това е така, защото придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС се е осъществило след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. Съдът приел за доказано, че ищцата е придобила сградата вследствие на упражнявано от нея владение, продължило повече от 10 години, с начало на владението 11.02.2004 г., когато имотът е възстановен на наследниците на отчуждения собственик с решение № 1135 от с. д. по гр. д. № 5889/2003 г. на ВАС. Давността е изтекла на 11.02.2014 г., когато е и придобито правото на собственост. Затова, като собственик на сграда в чужд имот, ищцата има право да претендира да й бъде определена необходимата част от терена с оглед нормалното ползване на постройката. Съдът приел, че влязлото в сила решение № 126 от 20.06.2014 г. по гр. д. № 207/2014 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., не е формирало сила на пресъдено нещо по въпроса за принадлежността на правото на собственост в патримониума на ответниците по иска по чл. 64 ЗС, тъй като сградата не е била част от предмета на делото и по нея няма произнасяне в диспозитива на съдебното решение. Поради това и предявявайки иска за собственост на терена, без постройките в него, наследниците на бившия собственик и ищци по иска по чл. 108 ЗС не са прекъснали теклата в полза на М. Ц. придобивна давност. Необходимата за използването на сградата част от поземления имот е определена с помощта на вещо лице. Въззивният съд приел за неоснователно твърдението на ответниците, че са собственици на основание приращение, тъй като е налице изключението по чл. 92 ЗС - сградата е годна да бъде самостоятелен обект на собственост, има идентификатор и изпълнява всички изисквания да бъде жилищна сграда, за каквато се и използва; търпим строеж е и не подлежи на премахване, тъй като отговаря на изискванията на ЗУТ, може да бъде обект на прехвърлителни сделки и да се придобива чрез давностно владение. Приел за установено въведеното придобивно основание, като непреклудирано и непрекъснато с предявяване на иска за ревандикация на поземления имот, с начало на владението 11.02.2004 г., когато ответниците са придобили право на иск и възможност да се бранят срещу владението на сградата от М. Ц.. За да се уважи молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, е необходимо противоречиво разрешаване на идентичен по страни и предмет правен спор, като решенията по двете дела, които разкриват обективно и субективно тъждество, следва да са влезли в сила в противоположен смисъл. С т. 5 на ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Това ще рече, че обективно тъждество на производствата има не само при индентитет на основанието и петитума на исковете, по които са образувани, но и когато разрешаването на спора по единия иск имплицитно се съдържа в произнасянето по другия, въпреки различието в спорния предмет между тях, т. е. предметът на едното дело се включва в другото. 1. Не се констатира противоречие между решенията, предмет на молбата за отмяна, и решение № 126 от 20.06.2014 г. по гр. д. № 207/2014 г. на ВКС, І-во г. о. Последното е постановено по иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на поземлен имот. Предмет на диспозитива на съдебния акт е само поземлен имот, съставляващ УПИ ХV-4439 от кв. 181 по плана на [населено място], но не и сграда. Това, че едноетажната жилищна сграда не е включена в предметния обхват на решението, е видно и от решение № 67 от 15.02.2018 г. по чл. 251 ГПК, с което без уважение е оставена молбата на В. Кипрова за тълкуване на решение № 126 от 20.06.2014 г. по гр. д. № 207/2014 г. - в мотивите към същото изрично е записано, че то няма за предмет сградата, а мотивите на решението за незаконното застрояване на парцела са развити с оглед дължимото обезщетение, респективно изключване на пречките за неговата реституция. Следователно, въпросът за собствеността на сградата не е бил предмет на иска по чл. 108 ЗС, не е бил и преюдициален, а е обсъждана единствено законността й с оглед реституцията на терена, като въпросът за законността не е идендичен с въпроса за принадлежността на правото на собственост. Ето защо не може да се приеме, че е налице обективен идентитет по отношение на предмета на двете дела, нито че е налице хипотеза по т. 5 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС - по различен начин да са разрешени правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. 2. Не е налице противоречие и с решението от 09.06.2015 г. по гр. д. № 70070/2015 г. на Районния съд гр. Монтана, потвърдено с решение от 19.11.2015 г. по в. гр. д. № 264/2015 г. на Окръжния съд гр. Монтана, с което са уважени искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Една от предпоставките за уважаването на иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да бъде установено, че през периода, за който се претендира обезщетението, ищецът е собственик на имота. В случая с решението по уважените искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като е разрешен спор по съществуване на вземания за обезщетение от неоснователно ползване, в мотивите съдът се е произнесъл и по принадлежността на правото на собственост върху сградата и е приел, че ищците се легитимират за нейни собственици, поради което е присъдил обезщетение за ползването както на земята, така и на сградата. Следователно, налице са влезли в сила решения, с които е формирано пресъдено нещо между същите страни за същия спор-спора за собственост на сграда. Не е налице обаче противоречиво разрешаване по следните съображения: При наличие на позоваване, правните последици на придобивната давност, а именно придобиване на правото на собственост, се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 или чл. 79, ал. 2 ЗС. В този смисъл е задължителната съдебна практика, изразена в т. 2 на ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. Предявявайки иска по чл. 64 ЗС, ищцата се е позовала на придобивна давност, която според приетото в решението, предмет на молбата за отмяна, е изтекла на 11.02.2014 г., когато е и придобито правото на собственост. Следователно, въведеният от ищцата придобивен способ се е осъществил от момента, в който е изтекъл законоустановеният - в случая 10-годишен, срок на давностно владение - 11.02.2014 г., докато искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е за предходен период - от 11.02.2004 г. до 14.09.2006 г., когато ищцата по чл. 64 ЗС не е била собственица на сградата и затова съдът в производството по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е присъдил обезщетение за терена и за сградата. Следователно, не се констатира поддържаното от молителите противоречиво разрешаване на идентични по предмет правни спорове, каквото е изискването на закона, изяснено и в задължителната тълкувателна практика на ВКС - т. 5 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК В обобщение, молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е неоснователна и ще бъде оставена без уважение. При този изход на спора и предвид искането в отговора на ответницата М. Ц., на същата следва да се присъдят разноските за водене на делото в касационната инстанция в размер на 300 лева по договор за правна защита и съдействие серия Б № 12356789 /№ 0078599/ от 12.02.2018 г. Пощенските разходи в размер на 1.95 лева следва да останат в нейна тежест, тъй като са сторени за отстраняване на допусната от нея нередовност - неподписване на подадения отговор на молбата за отмяна. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. К. Б., А. Н. З., К. Б. Д. и Д. Б. Д. за отмяна на влязлото в сила решение от 15.11.2016 г. по в. гр. д. № 244/2016 г. на Окръжния съд гр. Монтана, с което е потвърдено решение от 09.05.2016 г. по гр. д. № 70403/2015 г. на Районния съд гр. Монтана, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. ОСЪЖДА В. К. Б. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, ЕГН [ЕГН], А. Н. З. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], К. Б. Д. от [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] ЕГН [ЕГН] и Д. Б. Д. от [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] ЕГН [ЕГН], да заплатят на М. С. Ц. от [населено място], [улица], разноски за производството пред ВКС в размер на 300 /триста лв./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: