Р Е Ш Е Н И Е   № 420   София, 17.08. 2010година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в  открито съдебно заседание на  5 май две хиляди и десета  година, в състав:          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                               ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                         ВЕСКА РАЙЧЕВА       при участието на секретаря  Стефка Тодорова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова гр.дело № 905/2009  година и за да се произнесе съобрази следното:   Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 1* от 03.09.2009г Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, по настоящето гр.д. № 905/2009г е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд от 23.02.2009г по гр.д. № 41/2009г в частта ,в която съдът се е произнесъл по искът предявен на правно основание чл.222 ал.1 КТ,обезщетението за забава и дължимите за този иск разноски, за да отговори на поставения въпрос:дали началният момент на погасителната давност започва да тече от момента на уволнението,или от момента на влизането на решението в сила-решението с което искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ е бил отхвърлен. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал.1 т.2 КТ, тъй като в обратен смисъл на приетото от Пазарджишкия окръжен съд,било решението на Врачанския окръжен съд от 21.06.2002г по гр.д. № 345/2002г,оставено в сила с Р №1745 от 02.12.2004г по гр.д. № 2784/2002г ВКС 3Г. О. Върховният касационен съд след проверка на изложените в касационната жалба основания за касация на въззивното решение по чл.293 ал.2 ГПК-че в обжалваната част то било неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон-прие следното: Фактическата обстановка по делото е била следната: Със заповед № 141 от 15.08.2002г на директора на „Т” АД г. П., получена на 20.08.2002 ищцата Е. С. К. е била уволнена от заеманата до тогава длъжност „началник отдел „маркетинг и търговия” на основание чл.328 ал.1 т.4 КТ. Решението на ВКС, 3 Г. О. по гр.д. № 198/2004г с което исковете й за признаване на уволнението за незаконно, възстановяването й на заеманата от преди уволнението , длъжност и за присъждане на обезщетение по чл.225 КТ за времето през което е останала без работа поради уволнението е било с дата 04.7.2006 / вж. Р № 1* от 04.07.2006г по гр.д. № 198/2004г/. По настоящето производство исковата молба е постъпила в районния съд на 04.03.2008г и с нея ищцата предявила искове с правно основание чл.220 ал.1 КТ, чл.222 ал.1 КТ и чл.224 ал.1 КТ-т.е. претендирала е заплащане на обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение за неспазен срок за предизвестието, обезщетение по чл.222 ал.1 и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. И спорният по делото основен въпрос който е бил: от кой момент започва да тече погасителната давност за вземанията по чл.220 ал 1, чл.222 ал.1 и чл.224 КТ,които най-общо попадат в хипотезите на правната норма на чл. 358 ал.2 т.2 КТ- дали от денят,в който правото предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено-Пазарджишкият районен съд приел,че в случая вземането е станало изискуемо с влизане в сила решението на Върховния касационен съд. Пазарджишкият окръжен съд приел обратното-че начален момент на погасителната 3 –годишна давност е дата на връчването заповедта за уволнение-.20.08.2002 Тригодишният срок изтекъл на 20.08.2008г и за това и трите иска са били отхвърлени като погасени по давност. Това становище е правилно. В случая е приложен общият гражданскоправен принцип, че давността започва да тече от денят, в който вземането е станало изискуемо –чл.114 ЗЗД,макар че в Кодекса на труда са използвани други фрази” „ от денят,в който правото предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено”. Вярно е че обезщетението по чл.222 ГПК предпоставя правомерно уволнение на работника или служителя и работодателят е длъжен да изплати обезщетението, като ако се установи че прекратяването на трудовият договор не е било законосъобразно, обезщетението се връща. /или не се изплаща/. Но това няма нищо общо с началния момент,от който започва да тече срока за предявяване на претенцията. Върховният касационен съд в настоящият състав не споделя становището изразено в Р № 1* от 02.12.2004г по гр.д. № 2784/2002г на ВКС 3-то гр.отд. за недопустимост на иск по чл.222 ал.1 ГПК в случаите, при които производството по обжалване на заповедта за уволнение не е приключило. Искът по чл.222 ал.1 ГПК е обусловен от искът по чл.344 ал.1 КТ, но е самостоятелен и за него са приложими общите правила за погасителната давност респ. тези по чл.358 ал.2 т.2 КТ. В конкретния случай правопораждащият факт, или началния момент на вземането е връчване заповедта за уволнението,защото след този момент съгласно чл.335 КТ трудовото правоотношение се прекратява. От този момент трудовият договор престава да действа за в бъдеще и да обвързва двете страни-работодателя и работника или служителя. От този момент започват да се изчисляват и сроковете за обжалване законността на уволнението, времето през което работникът или служителя е оставал без работа поради уволнението, времето за което се дължи заплащане на обезщетение по чл.222, 224 КТ, обезщетение за безработица по чл.54а-54-з КСО и т.н. Останалите цитирани и в касационната жалба решения-Р № 1* от 31.10.2006г по гр.д. № 320/2004г ВКС 3 Г. О. и Р № 1* от 22.06.2006г на ВКС 3 Г. О,както и решението на Софийския окръжен съд от 9.11.2007г по гр.д. № 576/2007г не са приложими към настоящия случай. Те имат предвид претенции за обезщетения при трудови злополуки или при професионални заболявания. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд приема,че решението на Пазарджишкия окръжен съд е правилно-точно е приложен материалния закон и е обосновано. Не са налице отменителните основания по чл.293 ал.2 ГПК и за това следва да остане в сила. Водим от горните съображения, Върховният касационен съд   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пазарджишкия окръжен съд от 23.02.2009г по гр.д. № 41/2009г в частта , в която е отхвърлен искът, предявен от Е. С. К. срещу „Т” АД г. П. за заплащане на обезщетение по чл.222 ал.1 КТ в размер на 1090.86 лева. Решението в останалата му част като необжалваемо е влязло в сила. ОСЪЖДА Е. С. К. да заплати на „Т” АД г. П. направените пред ВКС разноски в размер на 350 /триста и петдесет / лева.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: