Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240

[населено място], 15.04.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1588 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „БЕСТ ИНВЕСТОРС 1“ ЕАД, чрез адв. И. Н. срещу решение № 49/07.02.2020г. по т.д. № 777/2019г. на Пловдивски апелативен съд, поправено с решение № 180/ 26.06.2020г. по с.т.д., с което е потвърдено решение №386/14.12.2016г. по т. д. № 26/2015г. на ОС-Стара Загора за признаване за установено по отношение на "Вавилон" ЕООД /правоприемник на което чрез вливане е касаторът/ по исковете, предявени от Е. Й. М., чрез своята майка и законен представител С. С. Н., че са несъществуващи вписаните по партидата на "Вавилон" ЕООД, ЕИК[ЕИК] в търговския регистър обстоятелства, както следва:1/ с вписване № 20130808143010 на АВ - Търговски регистър по партидата на "Вавилон" ЕООД, с което е вписано прекратяване на участието във "Вавилон" ЕООД на починалия едноличен собственик на капитала Й. К. М., ЕГН [ЕГН], продължаване дейността на "Вавилон" ЕООД от неговата майка и законен наследник Б. А. Б., ЕГН [ЕГН], конституирането й като едноличен собственик на капитала на "Вавилон" ЕООД и назначаването й като управител на "Вавилон" ЕООД; 2/ с вписване № 20130820102539 на АВ - Търговски регистър по партидата на "Вавилон" ЕООД, с което е вписана продажба на 80 /осемдесет/ дружествени дяла, всеки един на стойност 50 лв. или общо 4000 лв., представляващи 80% от капитала на "Вавилон" ЕООД, от Б. А. Б. на Е. К. М., след която продажба купувачът е придобил целия капитал на "Вавилон" ЕООД; 3/ с вписване № 20141121080750 на АВ - Търговски регистър по партидата на "Вавилон" ЕООД, с което е вписана продажба на 80 /осемдесет/ от 100 /сто/ дружествени дяла, с номинална стойност от 50 лв. всеки, от Е. К. М. на В. И. Е., които дялове са били собственост на починалия Й. К. М..
„БЕСТ ИНВЕСТОРС 1“ ЕАД, чрез адв. И. Н. е подало касационна жалба и срещу решение № 180/ 26.06.2020г. по по т.д. № 777/2019г. на Пловдивски апелативен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение като е постановено потвърждаване на определение № 420/11.04.2017г., постановено по реда на чл.248 ГПК, за оставяне без уважение молбата на ответника в производството пред ОС-Ст.Загора от 01.02.2017г. за допълване, евентуално за изменение на решение № 386/14.12.2016г. по т.д. № 26/2015г. на ОС-Ст.Загора в частта за разноските.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение № 49/07.02.2020г. е недопустимо, евент. е неправилно. Излага, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касационните жалби Е. Й. М., чрез своята майка и законен представител С. С. Н., е подала писмен отговор, в който оспорва основателността на жалбите. Претендира присъждане на разноски за касационна инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационните жалби са редовни - подадени от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в исковата молба са изложени твърдения, че с процесните вписвания в ТР по партида на ответника са вписани несъществуващи обстоятелства. Поддържа се, че лицето Б. Б. не е била наследник на починалия, тъй като със съдебно решение №5751/29.07.2014г., по описа на СГС, постановено по гр.д. №228/2013г. и влязло в сила на 28.08.2014г., е признато за установено на основание чл.72 ал.2 във вр. с чл.69 от СК, че детето е заченото и произхожда от бащата, починал на дата 22.08.2012г. и по тази причина е единствен наследник на починалия съдружник. Също така продажбата на дружествени дялове от Б. Б. на Е. М. е недействителна спрямо ищеца - собственик, защото продавачът не е бил собственик на дружествените дялове и не могъл да прехвърли собственост на купувача, респ. при последващата продажба на същите дялове от Е. М. на В. Е. е налице разпореждане от несобственик. ПАС е приел, че при условията на евентуалност, на основание същите обстоятелства по всеки от посочените три обективно съединени иска, са предявени искове по чл.29, ал.1, предл.1 от ЗТР и чл.29 ал.1, предл.2 от ЗТР, за установяване нищожността или недопустимостта на горепосочените вписвания. Първоинстанционният съд е уважил трите главни иска по чл.29 от ЗТР. По отношение извода за допустимост на предявените искове съставът на ПАС се е позовал на решение № 51/05.12.2019г. по т. д. № 949/2018г. на ВКС, Второ търговско отделение, с което е отменено решение № 305/09.11.2017г. по в.т.д.№ 466/2017г. на Апелативен съд - П. и делото е върнато на същия съд за разглеждане от друг състав, а именно, че ищцата има правен интерес от провежданата защита на имуществените си права.
Въззивната инстанция е изложила съображения, че по фактите липсва спор. След препращане по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение ПАС е направил извод, че ищцовата страна твърди наличието на хипотеза, при която е налице отразяване на несъществуващо обстоятелство поради факта, че решенията на волеобразуващия орган не са били взети от лице имащо възможност на волеизявява, като едноличен собственик на капитала. По делото не са въвеждани факти, че е налице отразяване без да е издаден регистърен акт или в отклонение от съдържанието му. Провежданата защита е против дружеството, като съобразно ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС вписаното несъществуващо обстоятелство е имало действие по отношение на третите добросъвестни лица от вписването и до заличаването му при условията на чл. 493 ГПК, но за същия период няма действие по отношение на членовете на дружеството. Въззивният съд е счел, че независимо, че изрично не е указано в тълкувателното решение следва да се приеме, съобразно фактическата обстановка при наличието на несъществуващо обстоятелство вписването няма действие и спрямо самото дружество. Т.е. тук не стои въпросът дали вписването има отношение спрямо третите добросъвестни лица. Провежданата защита има друг целен правен ефект, като в усмотрението на ищеца е да инициира настоящия спор, за да охрани своите накърнени имуществени права спрямо юридическото лице, на което наследодателят му е бил едноличен собственик на капитала. Права против трети лица не се упражняват в процеса, поради което и е било намерено за безпредметно да се обсъжда този въпрос. Не се повдига и проблемът дали самите договори за продажба на дружествени дялове са прогласени за нищожни, каквито са твърденията във въззивната жалба. Манифестираните от ищцата права, като наследник на починалия си баща, при проведена успешна защита по иск по чл.72, ал.2 от СК, според апелативния съд следва да се съобразяват от откриване на наследството, независимо, че претенцията е предявена след смъртта на наследодателя.С оглед на това ПАС е счел, че решенията и разпорежданията с дяловете, които са взети от майката на починалия, като едноличен собственик на капитала не произвеждат целения с тях правен ефект, което рефлектира и на взетите впоследствие решения и разпореждания, от гледна точка на вписванията в регистъра и действието на тези вписвания спрямо дружеството и неговите членове.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/Налице ли е правен интерес от воден иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за малолетен наследник на съдружник в дружество с ограничена отговорност за оспорване на вписвания на обстоятелства по партида на дружеството?; 2/Налице ли е правен интерес от воден иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ на вече заличени обстоятелства в ТР, когато не е предявен със същата искова молба иск за оспорване и на последващите вписвания?; 3/Налице ли е правен интерес от оспорване на вече заличени обстоятелства в ТР?; 4/Нищожно ли е решение на ОС на дружество с ограничена отговорност, за което са гласували съдружници, притежаващи 20% от дяловете от капитала на дружеството?; 5/Налице ли е прехвърлителен ефект при договор за прехвърляне на дружествени дялове, при който прехвърлителят е бил вписан като техен притежател в ТР по партида на дружеството към датата на договора, а впоследствие правата му отпадат със задна дата?; 6/ При предявен иск за установяване на вписване на несъществуващи обстоятелства необходимо ли е да бъде предявен и иск за прогласяване на нищожността на договора за прехвърляне на дружествени дялове?; 7/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба? Следва ли въззивният съд да разгледа и отговори на всички възражения и доводи на страните по съществото на правния спор?
Правните въпроси, поставени от касатора при въвеждане на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС и практика на ВКС, обективирана в постановени по чл.290 ГПК решения, са както следва: по втори въпрос – Определение № 718/06.12.2019г. по т.д. № 1539/2019г. на ВКС, II т.о.; по трети въпрос - Решение № 234/23.12.2016г. по т.д. № 54/2016г. на ВКС, I т.о. и Решение № 21/07.07.2016г. по т.д. № 3010/2014г. на ВКС, II т.о.; по четвърти въпрос – ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС; по пети въпрос – определение № 859/15.11.2016г. по т.д. № 1685/2016г. на ВКС, Iт.о.; по шести въпрос - Решение № 136/02.07.2010г. по т.д. № 581/2009г. на ВКС, II т.о. и по седми въпрос – Решение № 17/23.07.2014г. по т.д. № 811/2012г. на ВКС, II т.о и мн.др. Сочи се и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът се позовава на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
ВКС намира, че първите три въпроса касаят допустимостта на въззивното решение – основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. При първото разглеждане на спора от касационната инстанция с отменителното решение № 51/05.12.2019г. по т.д. № 949/2018г. на ВКС, II т.о. допустимостта на предявените искове е била преценена само с оглед наличие на правен интерес от предявяване на искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства, заличени поради последващи вписвания, когато с исковата молба са предявени искове за установяване на несъществуване и на последващите вписани обстоятелства от същия вид. Не е бил поставен и разрешен проблемът за правния интерес от предявяване на искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства по партида на ЕООД от малолетен наследник на починалия едноличен собственик на капитала. Ето защо за проверка на евентуалната недопустимост на въззивното решение на ПАС следва да се допусне касационно обжалване.
Останалите правни въпроси имат отношение към правилността на обжалваното решение, т.е предхождат се от проверката по допустимостта на същото.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 75 лв.
Водим от което, ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 49/07.02.2020г. по т.д. № 777/2019г. на Пловдивски апелативен съд, поправено с решение № 180/ 26.06.2020г. по с.т.д.
УКАЗВА на касатора „БЕСТ ИНВЕСТОРС 1“ ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 75 лв., като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: