Р Е Ш Е Н И Е № 392 София, 08 октомври 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска Даниела Атанасова при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 368/2010 година. Производството е образувано по жалба на подсъдимите Й. П. Й. и Х. К. Н. срещу въззивна присъда №13/ 29.04.2010 год. по в.н.о.х.д. № 172/2010 год. на окръжен съд- гр.Враца. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, като основания за проверка на въззивното решение се сочи, съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Отправени са алтернативни искания за отмяна на атакувания акт и упражняване правомощието по чл.354,ал.1,т.2,пр.последно НПК, респ.-връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимите за неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията по чл.347НПК, намира следното: С въззивната присъда, е отменена присъда № 26/24.02.2010г по н.о.х.д. № 114/09г на районен съд-гр.Оряхово и постановена нова, с която са признати за виновни подсъдимите Й. Й. и Х. Н., за това че в съучастие като съизвършители през нощта са влезли в чуждо жилище, като са употребили за това сила, поради което и на основание чл.170, ал.2,пр.І-во и пр.ІІІ-то, във вр. с ал.1 и чл.20,ал.2 НК-са осъдени на по една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален”строг” режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от „закрит”тип. Жалбата на подсъдимите е частично основателна но не по изложените в нея доводи. Касационната инстанция намира, че при постановяване на атакувания съдебен акт, не са допуснати твърдяни процесуални нарушения. В съответствие с процесуалните си задължения, окръжният съд е отхвърлил с аргументирани съображения аналогичните възраженията на касаторите, във връзка с оспореното авторство на Н.. Извършен е съвкупен анализ на доказателствената съвкупност и аргументирано посочено защо са кредитирани показанията на свидетелите Й. и Г. /полицейски служители/, депозирани пред първоинстанционния съд и в хода на проведеното съдебно следствие от въззивната инстанция-логични и последователни по своя характер, с незначителни противоречия по между им, относно детайли и не променящи крайния фактически извод. Обективно, всестранно и пълно са изследвани правно значимите факти и обстоятелства, правилно оценени събраните доказателства, като не е даден приоритет на едни пред останалите. На базата на възприетата фактическа обстановка са изведени верни правни изводи. Несъстоятелен е доводът, изтъкнат в жалбата за несъставомерност на извършеното от подсъдимите по смисъла на чл.170 НК. Безспорно подсъдимите са проникнали в чуждо жилище, с употреба на сила, нощем, с участие на две лица. В тази насока са изтъкнати и доводи по оспорване факта на разбиване на металната решетка на прозореца, които не могат да бъдат оценявани от настоящата инстанция, с оглед характера и естеството на настоящата проверка. Както бе посочено по-горе, липсват нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда и фактическите изводи са изведени на база на обстоен анализ на събрания доказателствен материал. Несъмнено е налице обективният признак на престъпния състав-насилствено проникване в чуждо жилище от две лица, нощем.По отношение на субективния елемент от състава на престъплението следва да се отбележи, че лицата са имали съзнание, освен че нарушават неприкосновеността на чуждото жилище и за престъпен опит за извършване на по-тежко наказуемо посегателство, за което липсва обвинение. Размерът на наложеното на подсъдимите наказание,следва да бъде редуциран, защото то не е справедливо определено. Степента на обществена опасност и на деянието и дейците не са високи. Смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства не са оценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност, макар че правилно е даден приоритет на първите. Независимо от обремененото съдебно минало на касаторите и негативното им характеризиране в личен план, целите на специалната и генерална превенция могат да бъдат постигнати със санкция в законовия минимум, предвиден за съответното престъпление. Начинът на изтърпяване е определен от невъзможността за приложение на условното осъждане. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на подсъдимите е частично основателна, но не по изложените в нея доводи, а въззивният съдебен акт - подлежи на корекция, с намаляване размера на наложеното наказание и на двамата касатори - лишаване от свобода за срок от по една година. Водим от горното и на основание чл.354,ал.2,т.1НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 13/ 29.04.2010год. по в.н.о.х.д. № 172/2010 год. на окръжен съд-гр.Враца, като намалява размера на наложеното на подсъдимите Й. П. Й. и Х. К. Н. наказание лишаване от свобода на по една година, за всеки един от тях. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: