Р Е Ш Е Н И Е № 169 Гр. София, 24 ноември 2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора К. Иванов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 637/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. В. Д., повереник на частния обвинител Р. П. Б. против решение № 63/07. 04. 2017 год., постановено по в. н. о. х. д. № 5/2017 год. по описа на Апелативен съд – Варна. В жалбата са изложени доводи за наличие на всички касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, както и такива за необоснованост на атакувания съдебен акт. Сочи се, че макар въззивната инстанция да е направила законосъобразен извод, че наказателната отговорност следва да бъде ангажирана за телесна повреда, а не за престъпление по чл. 124, ал. 1 от НК, не е приложила закона, който следва да бъде приложен и тъй като събраните доказателства установяват, че деянието е извършено по хулигански подбуди, с особена жестокост, по особено мъчителен за пострадалия начин и по отношение на лице в безпомощно състояние, повереникът настоява подсъдимият да бъде признат за виновен от касационната инстанция в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 128, ал. 1 от НК. Възразява се и срещу размера на наказанието, отмерено за престъплението по чл. 128, ал. 1 от НК, като се оспорва преценката на въззивния съд за наличие на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, както и тази, касаеща приложимостта на условното осъждане. В тази връзка се претендира увеличаване на наказанието и отмяна приложението на чл. 66 от НК. Въззивното решение е обжалвано и в частта, с която е отменена присъдата на окръжния съд касателно разноските, които подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци, като се поддържа, че такива им се дължат независимо от обстоятелството, че в гражданската част производството по делото е прекратено, тъй като освен граждански ищци, те са конституирани и като частни обвинители. Постъпило е възражение от подсъдимия и неговия защитник, в което се изразява несъгласие с доводите, изложени в касационната жалба и се настоява решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. В съдебно заседание повереникът на частния обвинител Р. Б. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подс. А. П. моли съда да потвърди обжалваното решение. Изразява съжаление за извършеното. Защитникът му излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Неподалата касационна жалба частна обвинителка Н. Х. не изразява лично или чрез повереник становището си по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е частично основателна и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за повдигане на обвинения по чл. 325 от НК и по чл. 144 от НК. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 72/07. 09. 2016 год. по н. о. х. д. № 889/2016 год. Варненският окръжен съд е признал подс. Е. А. И. за виновен в това, че в следствие на умишлено нанесена на 10. 08. 2014 год. в [населено място] тежка телесна повреда на Б. П. Б., причинил по непредпазливост смъртта му на 30. 08. 2014 год., поради което и на основание чл. 124, ал.1, пр. 1 и чл. 58а ал. 1 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци Р. П. Б. и Н. П. Х. обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на 5 000,00 лева /пет хиляди/, ведно със законната лихва, считано от 30. 08. 2014 г., до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер гражданските искове са отхвърлени. Съдът е се е произнесъл по направените по делото разноски, като е възложил в тежест на подсъдимия и тези, направени от частните обвинители и граждански ищци. Присъдата е проверена от Апелативен съд – Варна по протест на прокурора и жалба на частния обвинител Р. Б.. С решение № 63/07. 04. 2017 год. по в. н. о. х. д. № 5/2017 год. въззивната инстанция е изменила първоинстанционния съдебен акт като е преквалифицирала деянието на подсъдимия от такова по чл. 124, ал. 1 в такова по чл. 128, ал. 1 от НК; отменила го е в гражданско-осъдителната част и присъдените на частните обвинители и граждански ищци разноски и е прекратила производството по гражданските искове. В останалата част присъдата е отменена. По допустимостта на касационната жалба: Изричното обсъждане на този въпрос е наложително предвид обстоятелството, че касационната жалба е подадена от лице, което неправилно е било конституирано като страна в наказателния процес. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 07. 09. 2016 год. по н. о. х. д. № 889/2016 год., Варненският окръжен съд е конституирал като частни обвинители и граждански ищци сестрите на пострадалия – Р. П. Б. и Н. П. Х.. Законодателната идея, вложена в разпоредбата на чл. 76 от НПК, е да предостави на пострадалия, респ., на най-близките му лица, възможност да вземат активно участие в наказателния процес като поддържат обвинението наред и независимо от прокурора и, съдействайки за осъждането на извършителя на престъплението, да получат морално възмездие за претърпените от тях вреди вследствие престъпното посегателство. Ето защо правото на едно лице да встъпи като страна в процеса винаги е функция от претърпените от него имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Същевременно задължителната практика на Върховния съд, намерила израз в Постановление на Пленума № 4/1961 год., допълнено с Постановление на Пленума № 5/1969 год. и Постановление на Пленума № 2/1984 год., категорично изключва възможността братята и сестрите, макар и единствени наследници на пострадалия, да търпят вреди от неговата смърт, а това означава и да участват в наказателния процес като страна. И ако за гражданския иск тази постановка подлежи на преразглеждане с оглед действащите императивни разпоредби на правото на Европейския съюз, то по отношение възможността за конституиране като частен обвинител тя все още намира приложение (в този смисъл Р. № 33/2017 год. по н. д. № 48/2017 год. на ІІІ н. о.). Предвид изложеното конституирането на сестрите на пострадалия като частни обвинители в наказателния процес се явява незаконосъобразно. Независимо от посоченото настоящият състав прецени, че няма възможност да остави без разглеждане касационната жалба и да прекрати производството по нея. Това е така, защото до постановяването на касационното решение и произнасянето по законосъобразността на конституирането на жалбоподателката, тя е легитимна страна и се ползва от всички признати ѝ процесуални права, включително и да атакува онези съдебни актове, за които счита, че накърняват нейните права и законни интереси. По основателността на касационната жалба: Констатациите относно неправилното конституиране на Р. Б. като частен обвинител изискват преди всичко да бъде взето отношение по въпроса дали участието ѝ в наказателния процес налага отмяна на присъдата и въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция. Безспорно е, че участието на ненадлежна страна в наказателния процес представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Доколкото не попада в категорията на абсолютните такива, визирани в чл. 348, ал. 2, т. 2 – 4 от НПК, същото следва да бъде осмислено в светлината на реално, действително засягане правото на защита на подсъдимия, за да се прецени дали се налага отмяна на постановения съдебен акт (така и Р. № 71/2012 год. по н. д. № 3148/2011 год. на ІІ н. о., Р. № 388/2011 год. по н. д. № 1903/2011 год., Р. № 503/2012 год. по н. д. № 2313/2011 год. на ІІІ н. о.). При проследяване хронологията на съдебното производство може да се направи извод, че участието на сестрите на пострадалия като частни обвинители и граждански ищци не е поставило непреодолими пречки пред защитата на подсъдимия, не го е изправило пред нови задачи и не е довело до съществено засягане на процесуалните му права. Това е така, защото производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК. Провеждането на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 и сл. от НПК не е поставено в зависимост от съгласието или несъгласието на други страни освен на подсъдимия. Частните обвинители не са представяли доказателства, които да са обусловили утежняване положението му чрез налагане на по-голямо по размер или по-тежко по вид наказание. Действително въззивното производство е било образувано по жалба на повереника на Р. Б. с искане за увеличаване на наложената санкция и отмяна на условното осъждане, но в същата насока е депозиран и протест на прокурора, т. е., евентуалното увеличаване на наказанието би било процесуално допустимо и възможно и без проявената процесуална активност от частното обвинение. Вместо това въззивният съд е приложил закон за по-леко наказуемо престъпление без да измени наказанието като вид, размер и начин на изтърпяване, отменил е присъдата в гражданската ѝ част и е прекратил производството по предявените граждански искове. При това положение не може разумно да се поддържа, че допуснатото нарушение на процесуалните правила е дотолкова съществено, че налага съдебните актове на инстанциите по фактите да бъдат отменени на това основание и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първостепенния съд. В същото време, макар касационната жалба да е формално допустима, настоящият съдебен състав не би могъл да вземе отношение по изложените от касатора доводи и да уважи искането му за влошаване на положението на подсъдимия именно за да не наруши правото на защита на последния. Ето защо въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила, а евентуалната несправедливост на наложеното наказание би могла да бъде отстранена по реда на глава тридесет и трета от НПК. Изложеното относно процесуалната недопустимост на участието на жалбоподателката в наказателното производство като страна обуславя и невъзможност да бъде удовлетворено искането ѝ за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 63/07. 04. 2017 год., постановено по в. н. о. х. д. № 5/2017 год. по описа на Апелативен съд – Варна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.