Ключови фрази
Обжалване на решение на дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители * дисциплинарно производство по Закона за частните съдебни изпълнители


3
Р Е Ш Е Н И Е

297

гр.София, 19.12.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 11 декември 2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5502 по описа за 2014 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.73 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието срещу решение от 4.07.2014 г. на Д. к. на К. на ч. с. и. на Република България, с което не е наложено наказание на частен съдебен изпълнител И. Б. Б., рег. № 800, район на действие ОС-Б.. Жалбоподателят твърди, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да наложи съответно на извършените нарушения наказание на частния съдебен изпълнител.
Ответникът по жалбата И. Б. я оспорва и моли настоящата инстанция да остави в сила обжалваното решение.
К. на частните съдебни изпълнители не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.73, ал.2 от ЗЧСИ срещу решение на дисциплинарния състав от легитимирано да обжалва лице, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд на Република България взе предвид следното:
Дисциплинарното производство срещу частния съдебен изпълнител е образувано по искане на Министъра на правосъдието за две констатирани нарушения при извършена проверка по образуването и движението на изпълнително дело № 403/2012 г. Първото нарушение се състои в отстраняването на наддавача Е. Н. от участие в публична продан, извършено с протокол от 28.10.2013 г. за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на купувач. Мотивите на съдебния изпълнител за отстраняването са, че към 10 часа на датата на отваряне на наддавателното предложение специалната банкова сметка не е заверена със сумата за депозит, която според представената към предложението квитанция е била внесена от наддавача. Тезата на жалбоподателя е, че е било достатъчно наддавачът да внесе задатъка и да представи квитанцията, удостоверяваща нареждането за превеждане на сумата, за да изпълни задълженията си. Съдебният изпълнител няма право да проверява дали сумата реално е постъпила по неговата сметка и ако не е постъпила- да отстрани наддавача от участие в публичната продан. Това буквално тълкуване на разпоредбата на чл.489 от ГПК не съответства на цялостната уредба на публичната продан и на целите, заради които е предвидено плащането на задатък като условие за участие в тази продан. Задатъкът гарантира ангажираността на наддавача с неговото предложение и съгласно чл.493, т.1 от ГПК служи за удовлетворение на взискателите, ако той не внесе заявената от него цена. Тези цели могат да бъдат постигнати само ако задължението за внасяне на задатъка е реално изпълнено. Съгласно чл.75, ал.3 от ЗЗД това задължение се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора. Следователно само представянето на платежно нареждане, че сумата е преведена, не е достатъчно доказателство за изпълнение задължението на наддавача. Съдебният изпълнител е длъжен да извърши проверка дали с тази сума действително е заверена неговата сметка. В противен случай задължението на наддавача може да не е изпълнено и сумата не би могла да послужи нито като гаранция за намеренията на наддавача, нито за удовлетворение на взискателите при невнасяне на цената. Следователно първото деяние на съдебния изпълнител не представлява нарушение, а изпълнение на негово правомощие при осъществяване на публичната продан на недвижим имот.
Същото се отнася и за второто деяние на съдебния изпълнител. Според жалбоподателя сумата по задатъка на Е. Н. не е била върната своевременно. Предвид отстраняването от проданта този задатък следвало да бъде върнат в деня на публичната продан-на 28.10.2013 г. или най-късно на 31.10.2013 г. Схващането на жалбоподателя противоречи на разпоредбите на чл.492, ал.3 и чл.493, т.2 от ГПК. Според тези разпоредби купувачът има седмичен срок, считано от приключване на публичната продан, да внесе цената. Преди да пристъпи към връщането на задатъците на неуспелите наддавачи, съдебният изпълнител трябва да изчака изтичането на този срок, тъй като неплащането на цената може да доведе до определяне за купувач на следващия по ред наддавач. Едва след плащане на цената на обявения за купувач зададъците могат да бъдат върнати. По този законосъобразен начин е процедирал в случая съдебният изпълнител.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че частният съдебен изпълнител не е извършил твърдените от жалбоподателя нарушения, поради което решението на дисциплинарната комисия, с което е отказано налагането на наказание е правилно, законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора жалбоподателят дължи на И. Б. 350 лв. разноски за настоящото производство.
Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 4.07.2014 г. на Д. к. на К. на ч. с. изпълнители на Република България, с което не е наложено наказание на частен съдебен изпълнител И. Б. Б., рег. № 800, район на действие ОС-Б..

ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да заплати на И. Б. Б. сумата 350/триста и петдесет/ лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: