Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * правен интерес * план за новообразувани имоти * възстановяване правото на собственост


Р Е Ш Е Н И Е


№ 380/12 г.,

гр. София, 23.09.2013 година

ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в открито заседание осми октомври , две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Даниела Стоянова

При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 434 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .
С определение № 472 от 15.06.2012 г. по гр.д. № 434 от 2011 г. по описа на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение по касационната жалба на Я. А. П., Д. А. Т., Х. А. Т., С. Н. Т. и Й. Н. Б., като наследници на Я. Д. Т. е допуснато касационно обжалване на решение № 260 от 13.12.2010 г. на Хасковския окръжен съд по гр.д. № 398 от 2010 г., с което е обезсилено решение № 42 от 22.01.2010 г. по гр.д. № 1951 от 2009 г. на Районен съд, [населено място] и е прекратено производството по делото защото е прието, че липсва правен интерес от преждевременно предявеният иск за ревандикация на земеделски имот.
Касационното обжалване е допуснато по въпроса необходимо ли е изработването на план за новообразуваните имоти въз основа на който се определят имотните граници, в производството по възстановяване на собствеността върху земеделските имоти в стари реални граници и условие ли е това за предявяване на иск от съсобствениците за защита на правото им.
В касационната жалба се позовават на неправилност на решението като подържат нарушение на всички основания , посочени в чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата Н. И. Я. не е депозирала отговор и в съдебно заседание не е взела становище.
Касационната жалба, която е подадена с вх. № 291 от 12.01.2011 г. е допустима предвид обжалваемият интерес който е над 5 000 лв. съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
Решението е неправилно.
Я. А. П., Д. А. Т., Х. А. Т., С. Н. Т. и Й. Н. Б. са наследници на Я. Д. Т., който е починал на 13.09.1978 г. съгласно удостоверение № 011676 от 4.06.2009 г.
Т. е бил собственик на 63, 80 дка земеделска земя от която 33 дка са възстановени с решение № 36-51 от 1.04.1998 г. на ПК, гр. “Х. “ . Т. е внесъл тази земя в ТКЗС. По т. 3 от посоченото решение е признато възстановяването на 20 дка земеделска земя в м. “Ю. лозя”, землището на [населено място], а сега местността е известна като “К. І “. В решението е вписано, че индивидуализацията им ще се извърши след приемането на плана за новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ. Изготвена е кадастрална карта на м. “К. І”, в който спорните 20 дка са нанесени като отделни поземлени имоти с трайно предназначение “урбанизирана територия” и с трайно ползване “ниско застрояване до 10 м.” Част от този терен с площ от 391 кв.м., който е бил заснет като имот пл. № ... сега е заснет в кадастралната карта с нов идентификатор ...... с посоченото по-горе предназначение и ползване. Този имот е поменат и в издаденото удостоверение по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ под №.... от ...... г. въз основа на което е издадено решение № 36019 от 28.09.2007 г. на Общинската служба по земеделие и гори за възстановяването му в полза на наследниците на Т..
За него ответницата Н. И. Я. се е снабдила с нотариален акт № .., т...., рег. № ..., н.д. № ... от ..... г. Терена се владее от нея и тя е направила правопогасителното възражение за придобиването на му по давност.
Настоящият състав намира, че за имота, въведен с исковата молба е финализирана процедурата по земеделска реституция. Вещта е индивидуализирана както с определеният идентификатор, който е неговата последната характеристика, която свързва пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост. Относно това, че границите , определени в кадастралната карта са и индивидуализиращ белег е формирана постоянната съдебна практика, изразена и в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, които са задължителни за съдилищата- напр. решение № 253 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1114/2009 г., II г. о., ГК. Това е и отговора на поставения от касаторите въпрос, а именно ,че със заснемането в плана за новообразуваните имоти и издаването на решение на ОСЗГ се завършва фактическият състав на възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ .
Неправилно при тази фактическа обстановка въззивният съд е счел, че не е завършен фактическият състав на реституцията в реални граници и ищците все още не могат да се легитимират като собственици. Налице е правен интерес от провеждането на иска за ревандикация и неправилно е обезсилено първостепенното решение.
Въззивният съдебен акт следва да се отмени и делото да се върне на Хасковския окръжен съд за постановяване на решение по съществото на спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 260 от 13.12.2010 г. на Хасковския окръжен съд по гр.д. № 398 от 2010 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг персонален състав на Хасковския окръжен съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: