6 Р Е Ш Е Н И Е № 497 Гр. София, 28 ноември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛЕНА АВДЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова ............................................................ и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев ............................................................ разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................ наказателно дело № 1527 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Н. С., чрез адв. К. С. К., против решение № 90 от 19.06.2012 год. по в.н.о.х.д. № 102/ 2012 год. на Бургаски апелативен съд, с искане за намаляване на наказанието лишаване от свобода и за отмяна на акта в частта, с която е потвърдено извършеното с присъдата разпореждане с вещественото доказателство – златен ланец с медальон. Жалбата се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Касаторът твърди, че извършеното от въззивната инстанция намаляване на наказанието е формално, тъй като срокът е занижен с месец под минималния размер, предвиден в закона, и настоява за определяне на санкция от една година лишаване от свобода. Процесуалното нарушение обосновава с неправилно извършено разпореждане с веществените доказателства, тъй като намереният в лекия автомобил златен ланец принадлежал на подсъдимия, а не бил предмет на престъпление, за да се отнема. Пред касационната инстанция защитникът поддържа направените искания и по изложените в жалбата съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като наказанието било правилно определено и е справедливо. В последна дума подсъдимият А. Н. С. настоява за намаляване на наказанието, което да му позволи по-рано да полага грижи за семейството си. Върховният касационен съд, след като обсъди исканията, наведени в жалбата, изложените в открито съдебно заседание съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 82 от 22.03.2012 г. по н.о.х.д. № 1851/ 2011 г. Бургаският окръжен съд, Наказателна колегия, признал подсъдимия А. Н. С. за виновен в това, че на 13.06.2009 г., около 17.50 часа в [населено място], в златарски магазин „С. г.”, находящ се на [улица], № 3, с управител С. М. Г., в условията на продължавано престъпление, си послужил с подправен платежен инструмент, представляващ пластмасова магнитна карта със стандартни размери на банкова магнитна карта и надписи върху нея, като извършил три успешни последователни транзакции, поставяйки същата в пост терминално устройство за покупката на златни накити, а именно: на 13.06.2009г. в 17:51:20 часа си послужил с подправения платежен инструмент, като превел сумата от 2 180 лева в банковата сметка на продавача, за да закупи златен синджир с медальон; на 13.06.2009г. в 17:54:03 часа си послужил с подправения платежен инструмент, като превел сумата от 1 360 лева в банковата сметка на продавача, за да закупи златна мъжка верижка; на 13.06.2009г. в 17:58:55 часа си послужил с подправения платежен инструмент, като превел сумата от 1 220 лева в банковата сметка на продавача, за да закупи златен дамски комплект, състоящ се от верижка и колие, всичко на обща стойност от 4 760 лева, поради което и на основание чл. 244, ал. 1, пр. трето, във вр. с чл. 243, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. чл. 58а от НК му наложил наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Със същата присъда подсъдимият бил признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място, съзнателно се ползвал от преправен официален документ с невярно съдържание: лична карта с №[ЕИК], издадена на 26.06.2007г. от МВР – София на Н. С. К. поради което и на основание чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2, пр. трето, във вр. с ал. 1 от НК и чл. 58а от НК му налага наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Съдът определил на подсъдимия, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, за изпълнение едно общо най-тежко наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Съдът се разпоредил с веществените доказателства, а в тежест на подсъдимия възложил разноските по делото. С решение № 90 от 19.06.2012 год. по в.н.о.х.д. № 102/ 2012 год. Бургаският апелативен съд изменил присъдата, като приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и намалил наложеното на подсъдимия А. Н. С. наказание на една година и единадесет месеца лишаване от свобода (за престъплението по чл. 244 от НК), а наказанието лишаване от свобода ( за престъпление по чл. 316 от НК) заменил, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК, с пробация, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК за срок от две години. Съдът наложил, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия А. Н. С., едно общо най-тежко наказание от една година и единадесет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Касационната жалба с наведено основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е неоснователна. Индивидуализацията на наказанието е извършена при спазването на предпоставките от значение за определяне на санкцията и подробно изброени в мотивите (подкрепени в решението). Основателно въззивният съд е констатирал необходимостта от приложение на по-благоприятния закон на чл. 58а от НК в редакцията му към датата на извършване на деянията (ДВ, бр. 27 от 2009 г.), с което е отстранил допуснатата от окръжния съд грешка. Нормата законосъобразно е приложена при разгледаните две престъпления. Измението на санкциите по размер е съобразено с предходните осъждания на подсъдимия С., с броя на извършените транзакции и голямата стойност на паричните преводи (за престъплението по чл. 244 от НК), с улесняващата роля на престъплението по чл. 316 от НК спрямо по-тежкото – като отегчаващи отговорността обстоятелства, както и с личността на дееца, характеризирана от трудовата му заетост, полагането на грижи спрямо болната му майка и собственото му здравословно състояние – като смекчаващи отговорността обстоятелства. Правилно признанието на фактите от подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК не е било отчетено повторно при индивидуализацията на наказанието. Наложените две санкции по вид и размер съответстват на конкретната тежест на извършените престъпления и на личността на дееца, поради което не разкриват явна несправедливост, която да налага касационна намеса по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Жалбата на касатора с наведен довод за допуснато нарушение на закона при разпореждане с едно от веществените доказателства – златен ланец, е основателно. Подсъдимият А. С. бил задържан от полицейските органи непосредствено преди да отпътува от местопрестъплението с л.а. „А. Р.” с д.к. [рег.номер на МПС] . Автомобилът бил паркиран в близост до магазина, от където деецът закупил златните изделия чрез инкриминирания платежен инструмент. Бижутата били намерени в превозното средство: във вътрешната преграда на шофьорската врата била открита червена торбичка с 1 брой синджир и 1 брой гривна, а на задната седалка вляво – 1 бр. синджир с 1 бр. гривна с еднакви плетки, поставени в червена хартиена кутия. В приложението към обвинителния акт е посочена само част от тези изделия: 1 бр. ланец с медальон, изработени от жълто-бял метал. Към дознанието е приложено копие на протокол за обиск на подсъдимия (л. 37), според който у подсъдимия са намерени и иззети: 1 бр. ланец с медальон от жълто-бял метал, 1 бр. гривна от жълто-бял метал с кутия за нея и 2 бр. пръстени. По делото няма данни веществените доказателства да са били връщани (включително и иззетите при полицейския обиск). Бургаският окръжен съд не е индивидуализирал веществените доказателства в присъдата и в мотивите, като се е задоволил да препрати към обвинителния акт (който не съставлява неразделна част от съдебния акт). Разпоредил се е с веществените доказателства, отнемайки ги в полза на държавата, на основание „чл. 53 от НК“, без да е прецизен коя от изброените хипотези на нормата прилага. Въззивната инстанция безкритично и пренебрегвайки задължението си служебно да следи за всяко нарушение на закона и да го отстранява в рамките на своите правомощия, потвърдила първоинстанционния съдебен акт в тази му част. При решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 9 от НПК съдилищата не са подходили с необходимото внимание и задълбоченост. Не са взели предвид всички веществени доказателства по делото, не са изследвали техния произход и не са отграничили от златните изделия придобитите чрез престъплението по чл. 244 от НК от собствените на подсъдимия С.. Не са установили местонахождението на закупените от златарския магазин бижута и възможността част от тях да са намерени при обиск у дееца, както и кои са личните му златни украшения. По този начин отнемането на ланец с медальон от жълто-бял метал е незаконосъобразно, тъй като съществува съмнение за неговия произход. Съдебните актове в частта за извършеното разпореждане с веществените доказателства следва да бъдат отменени и делото върнато за ново решаване на въпросите, които чл. 53 от НК поставя. В процедурата по чл. 306 от НПК съдебните органи следва да обсъдят индивидуално всяко веществено доказателство, спрямо кои от тях да бъде приложен институтът по чл. 53 от НК (в коя хипотеза) и как да се разпоредят с неотнетите вещи. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и 4 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 90 от 19.06.2012 год. по в.н.о.х.д. № 102/ 2012 год. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда досежно веществените доказателства. ОТМЕНЯ присъда № 82 от 22.03.2012 год. по н.о.х.д. № 1851/ 2011 год. на Бургаски окръжен съд в частта, с която веществените доказателства са отнети в полза на държавата. ПОТВЪРЖДАВА решение № 90 от 19.06.2012 год. по в.н.о.х.д. № 102/ 2012 год. на Бургаски апелативен съд в останалата му част. ВРЪЩА делото на същия съдебен състав на Бургаски окръжен съд за ново разглеждане в процедура по чл. 306 от НПК и за решаване на въпросите по веществените доказателства и приложението на чл. 53 от НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.