Р Е Ш Е Н И Е № 18 София, 19.02.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3359 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по постъпили касационни жалби от М. Д. Г., чрез пълномощника адв. проф. д-р К. М. и от Национално музикално училище/НМУ/ „Л. П.”, чрез пълномощника адв.К. Г. срещу решение № 571/28.01.2013 г. по гр.д.№13232 /2012 г. на Софийски градски съд, ІV-а въззивен състав. Ищцата М. Д. Г. обжалва решението на въззивния съд в частите, с които е възстановена на длъжността „учител” с код по НКПД 2320 5006, вместо на заеманата преди уволнението длъжност „преподавател по солфеж”, както и в частта , с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска по чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ за разликата от 2 700 лв. до претендирания размер от 3 186 лв.Ответникът обжалва решението на въззивния съд в частите, с които са уважени исковете , предявени от ищцата по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ, т.е. решението е обжалвано изцяло.Страните поддържат оплаквания за неправилност, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила,като оспорват взаимно касационните си жалби. С определение № 999/09.10.2013 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението, поради вероятност да е произнесено по нередовна искова молба , в съответствие с разрешенията дадени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. ОСГТК. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о. установи по делото следното: С обжалваното решение е отменено решение № ІІ-78-191/ 28.06.2012 г. по гр.д.№17221/2012 г. на Софийски районен съд,78 състав в частите, с които са отхвърлени предявените от ищцата искове по чл.74 ал.4 КТ , по чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ, както и искът по чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 КТ до размер на сумата 2 700 лв. и вместо това е постановено прогласяване недействителността на клаузата за шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя по допълнително споразумение № 207/20.09.2011 г. на основание чл.74 ал.1 КТ, признато е за незаконно и е отменено уволнението , извършено със заповед № І-027/19.03.2012 г. на работодателя, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „учител теоретично обучение” с код НКПД 2320 5006 и е присъдено обезщетение за времето, през което е останала без работа в периода от 19.03.2012 г.-19.09.2012 г. в размер на сумата 2 700 лв.За да постанови своя съдебен акт въззивният съд е приел, че ищцата е заемала длъжността „учител”, код НКПД 2322-6004 при условията на чл.68 ал.1 т.3 КТ, до завръщане на титуляра. По време на изпълнението на този договор се явила на конкурс, проведен от ответника, за длъжността „преподавател по солфеж и елементарна теория на музиката”, който спечелила, но протоколът на конкурсната комисия от 13.09.2011 г. с резултата не й бил връчен. Поради невръчването и тъй като не е бил спазен двуседмичния срок по чл.96 ал.1 КТ за постъпване на работа, въззивният съд е направил извод, че трудовото правоотношение на ищцата не е възникнало от конкурса,тъй като не е осъществен сложния фактически състав за възникването му. Седмица след провеждането му, тя сключила допълнително споразумение № 207/20.09.2011 г. към първоначалния трудов договор, в което е посочено,че заема длъжността „учител теоретично обучение” с код по НКПД 2320 5006 и че трудовият договор се сключва за неопределено време, със срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя. Независимо че като основание за сключване на споразумението е посочено успешно издържан конкурс за щатен преподавател, въззивният съд е счел, че същото няма характер на такова по чл.107 КТ, а е по чл.119 КТ, в съответствие с посоченото в него. Тъй като няма реална промяна в заеманата длъжност, е намерил клаузата за изпитателен срок за недействителна, като противоречаща на чл.70 ал.5 КТ Приел е, че посочената в заповедта за уволнение длъжност „учител теоретично обучение” е сходна със заеманата по първоначалния договор за заместване и различна от конкурсната длъжност.Направил е извод за основателност на исковете по чл.344 ал.1 т.1-3 КТ и е възстановил ищцата на длъжността „учител теоретично обучение” с код НКПД 2320 5006,посочена в допълнителното споразумение, тъй като за длъжността „преподавател по солфеж”, въпреки спечеления конкурс, няма надлежно сключен договор. Ищцата е сезирала съда с искова молба , в обстоятелствената част на която е поддържала,че по време на действието на сключен между нея и ответника, на основание чл.68 ал.1 т.3 КТ, трудов договор за длъжността „учител”, се явила на обявен от работодателя конкурс за длъжността „преподавател по солфеж”, който спечелила.На основание спечеления конкурс, на 13.09.2011 г. , между нея и ответника било създадено трудово правоотношение ,като длъжността по него е „преподавател по солфеж” и от този момент трудовоправното й положение се определя от трудовото правоотношение, възникнало от конкурс, а не от предишния срочен трудов договор.За него счита, че е приключил своето действие. Същевременно е поискала установяване недействителност на клауза за шестмесечен изпитателен срок в допълнителното споразумение №207/20.09.2011 г. именно към трудовия договор. Ищцата е твърдяла, че вече заема длъжността „преподавател по солфеж”. Същевременно е поискала да бъде призната за незаконна и да бъде отменена заповед № 1-027/19.03.2012 г. на работодателя, с която е прекратено трудовото й правоотношение на длъжност „учител теоретично обучение” с код по НКПД 2320 5006, която е посочено ,че заема и в допълнителното споразумение. При така твърдяните обстоятелства в исковата молба ,въззивният съд е следвало да проведе производство по чл. 129 ГПК, с оглед отстраняване на противоречията между тях и петитума. Изложените в обстоятелствената част фактически твърдения следва да са ясни и логически свързани, а петитумът от своя страна също трябва логически да следва от изложените фактически твърдения. Всеки предявен иск трябва да е с ясно и конкретно съдържание, съобразно предвиденото в закона . Така ответната страна и съдът могат да направят преценка по допустимостта и основателността му. Когато нередовността се изразява в несъответствие между основание и петитум, възниква невъзможност да се индивидуализира спорният предмет по делото. При наличие на такова несъответствие съдът е длъжен, на основание чл. 129, ал. 1 и 2, вр. чл. 127, т. 4 и 5 ГПК, да предостави възможност на ищеца да отстрани тази нередовност .В противен случай той не би могъл да определи предмета на делото и границите на решаващата си дейност.В случая неотстраняването на тези нередовности е довело до уважаване на иска за обявяване клаузата за шестмесечен изпитателен срок за недействителна поради противоречието й с чл. 70 ал.5 КТ, а не както е поискано в исковата молба- като противоречаща с правилата уреждащи трудовите правоотношения, възникнали от конкурс. Като не е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил своя съдебен акт по нередовна искова молба, в противоречие с някои от разрешенията дадени с т. 4 на ТР ОСГК № 1/17.01.2001 г. на ВКС на РБ, които не са загубили своята стойност на задължителна практика, поради това, че са насочени към разрешаване на въпроси относими общо към характера и спецификата на въззивното производство и съответно приложими и към процесуалния ред по действащия ГПК и на ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013.- т.5. С оглед тези разрешения, постановеното от въззивния съд по нередовна искова молба решение като недопустимо, следва да бъдат обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да проведе производство по чл. 129, ал. 2 от ГПК, със задължителни указания за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл.127 ГПК . Проверката по допустимостта на постановения съдебен акт, предхожда тази по основателността на жалбите и след констатация за това, че постановеният съдебен акт е недопустим, съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да разгледа направените в тях оплаквания. По исканията за разноски следва да се произнесе въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 294 ал.2 ГПК . Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о. РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение № 571/28.01.2013 г. по гр.д.№13232 /2012 г. на Софийски градски съд, ІV-а въззивен състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: