5 Р Е Ш Е Н И Е № 193 София, 30.11.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Даниела Стоянова гр. дело № 842/2016 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение №346 от 31.03.2016г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на Ц. П. И. и Г. Т. В., подадена чрез адв. В. П., на въззивно решение № 539 от 27.10.2015г. по в.гр.д.№ 685/2015г. по описа на ОС – Пазарджик. Предмет на касационното производство е въззивното решение, в частта му, с която е потвърдено решение № 158 от 22.05.2015г., постановено по гр.д.№ 960/12г. по описа на Районен съд – Велинград, в частта, с която са уважени предявените от Н. М. срещу Г. Т. В. и Ц. П. И., в качеството им на наследници на починалия в хода на процеса П. Н. В., иск за заплащане на сумата от 5 357, 22 лева, представляваща дължимо обезщетение за направените от ищцата подобрения в общите части и приземен етаж на жилищна сграда, построена в УПИ Х-5728 в кв. 21 по плана на [населено място], както и в построените в същия имот две складови помещения и коридор между тях и жилищната сграда, ведно със законната лихва от предявяване на иска на 09.08.2012г. до изплащане на задължението, и иск за заплащане на мораторна лихва върху сумата от 5 357, 22 лева в размер на 10.58 лева за времето от извършване на подобренията до предявяване на иска на 09.08.2012г., както и в частта, с която Г. Т. В. и Ц. П. И. са осъдени да заплатят на Н. М. сторените в производството пред първа и въззивна инстанция разноски в общ размер 1522,59 лева. В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост, алтернативно, неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и на процесуалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо или отмяната му като неправилно. Ответната страна Н. М. взема становище, че касационната жалба е процесуално недопустима, поради което не следва да се разглежда, алтернативно, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждането на разноски. С цитираното по-горе определение №346 от 31.03.2016г. е допуснато касационното обжалване на въззивното решение в обжалваните части за извършване на преценка за допустимостта на решението поради вероятност и двете инстанции по същество на спора да са се произнесли по нередовна искова молба. При извършената служебна проверка Върховният касационен съд в настоящия си състав констатира, че исковата молба е редовна и не съдържа противоречие между обстоятелствена част и петитум. В нея ищцата е поддържала, че с ответника П. Н. В. са съсобственици при равни права на процесния имот; че с негово съгласие е направила необходими разноски за ремонт и реконструкция на общи части в имота, свързани с поддържането и стопанисването им с грижата на добър стопанин; че направените от нея необходими разноски са в общ размер 11891лв. като ответникът на основание чл.30 ал.3 ЗС й дължи половината от сумата в размер 5945,50лв., съответни на притежаваните от него идеални части от съсобствения имот; че е правила опити за доброволно уреждане на отношенията като с нотариална покана е поканила ответника за това, но същият не е приел нейното предложение нито й е заплатил половината от сторените необходими разноски, поради което за нея се породил правен интерес за заяви претенция за осъждане на ответника да й заплати приспадащата се част от сторените необходими разноски в посочения общ размер, както и мораторна лихва върху главницата за времето от извършване на разноските до предявяване на иска в общ размер 2828,30лв. За обосноваване размера на двете претенции / главна и акцесорна/ в исковата молба и в уточнителна такава от 14.01.2015г. ищцата подробно е конкретизирала извършените от нея ремонтни действия по общите части като е посочила конкретно кои общи части е ремонтирала, време на извършване, какви строително-монтажни работи са извършени и на каква стойност. Въпреки некоректно използваните на места в изложението понятия като подобрения и неоснователно обогатяване, цялостното изложение на фактическите обстоятелства, на които ищцата основава претенциите си, и заявения петитум ответникът да бъде осъден да й заплати съответната на правата му част необходими разноски в общ размер 5945,50лв. и мораторна лихва за забава в общ размер 2828,30лв., не се пораждат съмнения относно вида и обема на търсената от ищцата съдебна защита. Разбирането на правната доктрина и практика относно необходими и полезни разноски е еднопосочно в смисъл, че необходимите разноски са свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие /наводнение, пожар и др./ или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние годно за тяхното предназначение. Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на сградата и имат характера на подобрения. За да бъдат извършени т. н. полезни разноски, законодателят приема, че решението за тях се взема от общото събрание на собствениците. Отговорът дали извършени от единия от собствениците ремонтни дейности съставляват необходими или полезни разходи, свързани с общите части на сградата, зависи от фактическия проблем на конкретното състояние на подменените инсталации и/или елементи на общите части преди подмяната им, както и от причината, наложила тази подмяна. Както необходимите, така и полезните разноски са за сметка на собствениците на сградата. Принципът е участието на всеки собственик на обект в етажната собственост относно разноски да е съобразно с дела му в общите части. Според задължителното тълкуване, дадено в ППВС № 6 от 1974 г. и ТР № 85 от 1968 г. в неотменената с постановлението част, касаеща отношенията между съсобственици, когато съсобственик или част от съсобствениците извърши подобрения в съсобствен имот, се провежда разграничение между различните хипотези на извършени от съсобственик необходими разноски или подобрения в общия имот. Съгласно посочената практика по отношение правата на съсобственика извършил подобренията, намира приложение чл. 30, ал. 3 ЗС, ако те са извършени със съгласието на останалите съсобственици; ако са извършени без съгласие на останалите съсобственици, но и без противопоставяне от тяхна страна - по правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60-63 ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили - по правилата на чл. 59 ЗЗД. Съобразно изложеното дотук неправилно предявеният от Н. М. иск е квалифициран като такъв по чл. 59 ЗЗД, вместо по чл. 30, ал. 3 ЗС. Касае се за неправилна квалификация на спорното право, а не за нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, поради което следва, че обжалваното въззивно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон /вж. ТР 2-2012 г. ОСГКТК/. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато с последното решаващият състав е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън очертания от страните по спора предмет на делото, обхвата на търсената от ищеца защита. А когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, обуславя правилността на решението. Въззивният съд не е съобразил, че определената от първоинстанционния съд квалификация на иска по основание чл. 59 ЗЗД е неправилна и в нарушение на т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК не е определил сам вярната квалификация по чл. 30, ал. 3 ЗС. Допуснатото нарушение налага връщане на делото на въззивната инстанция, която следва да даде служебно указания на страните относно подлежащите на доказване факти, за да бъде обезпечено правилното приложение на материалния закон по спора. Съдът следва да разреши по същество материалноправния спор между страните, с който е сезиран, като извърши преценка относно елементите от фактическия състав на иска по чл.30 ал.3 ЗС, които са различни от елементите на иска по чл.59 ЗЗД. Съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК, при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе - съобразно крайния изход на материалноправния спор, и по направените от страните претенции за присъждане на разноските по делото, включително за воденето му пред ВКС. Мотивиран от изложеното, състав на трето гражданско отделение на ВКС РЕШИ: ОТМЕНЯ въззивно решение № 539 от 27.10.2015г. по в.гр.д.№ 685/2015г. по описа на ОС – Пазарджик в обжалваните части. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Пазарджик. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: