Р Е Ш Е Н И Е № 547
гр.София, 24. 06. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
със секретар Виолета Петрова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 940/2009 година
Производство по чл.290 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на С. окръжен съд, постановено на 03.04.2009 год. с № 95 по в.гр.дело № 59/2009 год., с което е оставено в сила решение № 16 от 27.11.2008 год. по гр.-дело № 817/2008 год. на С. районен съд за признаване за установено на основание чл.67 ЗС по отношение на П. П. М. от гр. С., ул.”Б” № 31, ет.1, ап.2, че прехвърленото в негова полза на 12.09.1995 год. с н.акт за покупко-продажба № 54, т. ХV, дело № 4425/1995 год. от „А”ЕООД със седалище в гр. С. и представлявано от Д. К. право на строеж върху 143 кв.м., което включва правото да построи един апартамент № Б на терасовиден етаж със застроена площ от 114.14 кв.м., състоящ се от дневна с бокс, две спални, две бани с тоалетни, антре и две тераси, заедно с мазе № 10 с площ от 9.15 кв.м. и 28.86 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, е погасено по давност като неупражнено в продължение на 5 години в полза на собствениците на земята К. Д. К. от гр. С., ул.”Г” № 7* от гр. С., ул.”П” № 1, вх. В, ап.36; М. Н. С. от гр. С., кв.”Т” бл.57, вх. А, ет.15, ап.89 и Д. Д. В. със същия адрес.
Недоволен от въззивното решение е касаторът П. П. М. от гр. Г., представляван от адвокат С от АК С. З. , който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.281, т.1, пр.1 и 2 ГПК във връзка с чл.67 ЗС и чл.124, ал.4 ГПК.
Процесуалният представител адвокат П от Софийската адвокатска колегия поддържа касационната жалба и по съображения, изложени в писмена защита. Претендира за направените по делото разноски.
От ответниците по касация К. Д. К., В. К. К., М. Н. С. и Д. Д. В. , всички от гр. С., представлявани от адвокат П от АК- С. З. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК и писмена защита със становище за неоснователност.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за безспорно, че ищците са собственици на дворно място, представляващо УПИ ХІІІ-3496, 3499 в кв.58 по плана на гр. С., находяща се на ул.”Х” № 1* както и че с договор от 19.06.1995 год. както е по нот.акт № 171 от 19.06.1995 год., т.ІХ, н.дело № 2942/1995 год. на нотариуса при С. районен съд са учредили в полза на „А”ЕООД право на строеж за построяване на жилищни, стопански и търговски обекти като суперфициарът е прехвърлил учреденото в негова полза право на строеж върху обектите, изброени в глава І от договора, вкл. и процесния имот, обективиран в нот.акт № 54 от 12.09.1995 год., т. ХV, н.дело № 4425/1995 год. на същия нотариус, на ответника чрез покупко-продажба на апартамент № „Б” на терасовиден етаж. Взето е предвид, че строителството, започнало през м.август 1995 год. е било преустановено есента/зимата на 1996/1997 год., към който момент и понастоящем сградата е построена до плоча на втория етаж и частично изградени стени на третия жилищен етаж, според заключението на техническата експертиза сградата не е завършена до етап „груб строеж” съгласно § 5, т.46 ЗУТ, при което съотношението на изпълнено към неизпълнено строителство съгласно утвърдения архитектурен проект е около 30% от общите СМР на обекта, а спрямо общия обем на грубия строеж за обекта степента на завършеност е около 53%. Отчетено е, че с влязло в сила решение № 55 от 06.07.2007 год. по гр.дело № 1854/2006 год. на С. районен съд е признато по отношение на „А”ЕООД, че учреденото в негова полза право на строеж е погасено по давност, поради неупражняването му в продължение на 5 години.
Касационната жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила съгласно чл.281, т.3/а не т.1 както се сочи в касационната жалба/ пр.1 и 2 ГПК.
Съгласно чл.67 ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя /чл.63, ал.1 ЗС/ се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.
При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд е тълкувал действителната обща воля на страните по договора от 19.06.1995 год., в който е предвидено изграждане на многоетажна сграда, а не на отделни апартаменти по утвърдени за всеки един от тях проекти, а от преустановяване на строителството е започнал да тече нов срок съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД, който тече и по отношение на ответника и не може да се приеме, че то е упражнено с изграждането на един етаж или апартамент.
Решаващият съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти поотделно и в тяхната съвкупност, като приетата за установена фактическа обстановка съответства на действителното правно положение по спора.
Представеното решение № 812 от 05.04.1960 год. по гр.дело № 5122/1959 год. на ІІІ гражданско отделение на Върховния съд касае различна фактическа обстановка и е свързано с приложението на чл.67 и 63 ЗС относно погасителната давност, че започва да тече от момента на развалянето или унищожаването на съществуващата сграда;
Същото се отнася и до решение № 124 от 23.04.1990 год. по гр.дело № 15/1990 год. на ІV гражданско отделение на Върховния съд, според което давността започва да тече от фактическата възможност за осъществяването му;
В решение № 111 от 20.02.1992 год. по гр.дело № 1585/1991 год. на ІV гражданско отделение на Върховния съд е прието, че погасителната давност по чл.67,о ал.1 ЗС на правото да се надстрои етаж върху чужда сграда, която следва да се пристрои и разшири съобразно одобрен архитектурен проект, започва да тече от момента, когато се създаде обективна възможност за одобряване на етажа.
Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.281, т.3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски пред настоящата инстанция в размер на сумата 772 лева за адвокатски хонорар.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделениеР Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 95, постановено на 03.04.2009 год. по в.гр.дело № 59/2009 год. по описа на С. окръжен съд.
ОСЪЖДА П. П. М. ЕГН ********** от гр. Г., ул.”С” № 24, ет.3, ап.7 да заплати на К. Д. К. ЕГН **********, В. К. К. ЕГН **********, М. Н. С. ЕГН ********** и Д. Д. В. ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 772/седемстотин седемдесет и два/лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
|