Р Е Ш Е Н И Е № 11 София , 20.07.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №447 по описа за 2011 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място], общ.Долна Митрополия, и от Община – [населено място], срещу решение от 22.10.2010г., постановено по в.гр.д.№607/2010г. на Плевенски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 10.03.2010г. по гр.д.№2010/2008г. на Плевенски районен съд и е прекратено производството по делото. Касационното обжалване е допуснато с определение №1067 от 30.09.2011г. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по въпроса: допустим ли е иск за обявяване нищожност на правна сделка за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, ако страната не е релевирала възражение за нищожност на сделката по висящия спор за собственост. С въззивното решение е прието, че страната може и е длъжна да релевира възражението си за нищожност на договора в спора за собственост и няма правен интерес от иска за нищожност. С решение №96 от 01.02.2002г. по гр.д.№318/2001г. на ВКС, ІVг.о. е прието, че е допустим иск за обявяване нищожност на една правна сделка за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот щом като страната има правен интерес от това. Настоящият касационен състав намира за правилно разрешението, дадено с решение №96/2002г. на ВКС. В производството по ревандикационен иск страната следва да изчерпи всичките си възражения, включително и за нищожност на сделката, на която другата страна основава правата си върху имота. Няма пречка страната, която има правен интерес от оспорването, да направи това и в отделно производство чрез иск за прогласяване на нищожността, докато спорът за собственост е висящ. В касационните жалби се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбите се иска да бъде отменено атакуваното решение и делото се върне за разглеждане по същество от въззивния съд. Ответникът по касационните жалби И. Д. И. оспорва жалбите и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Ответникът по касационните жалби [фирма] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от [фирма] иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между Община – [населено място] и [фирма] договор за продажба на недвижим имот, и е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес на ищеца от установяване на нищожността в отделно исково производство. Правилно въззивният съд е приел, че ответникът по иск с право основание чл.108 ЗС разполага с всички необходими процесуални средства да защити ефикасно правото си на собственост и да отблъсне всяка чужда неоснователна претенция, включително чрез предявяване на насрещен иск за собственост /установителен/, на инцидентен установителен иск или само на правоизключващо възражение за липса на транслативен ефект на сделката, с която ищецът е придобил имота от несобственик, поради твърдяната нищожност, с което възражение при уважаването му би постигнал отхвърляне на исковата претенция. Неправилно въззивният съд е приел, че страната може и е длъжна да релевира възражението си за нищожност на договора в спора за собственост и няма правен интерес от иска за нищожност. Независимо от възможностите за защита в производството по ревандикационния иск ответникът има на свое разположение правото да иска съдебно обявяване нищожността на сделка, щом решението по него ще се отрази върху неговата имуществена сфера. В случая ищецът е конституирал като ответник по иска и последващия приобретател-ищец по ревандикационния иск, поради което решението ще обвърже и него. Правен интерес от установяването е налице в случая, тъй като решението по делото ще се отрази на правното положение на ищеца: целеният от него резултат – да бъде отречена материалноправната легитимация на ответника-ищец по иска за ревандикация като собственик на прехвърления имот може да бъде постигнат чрез провеждане на иск с правно основание чл. 26 ЗЗД. По изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.3 ГПК въззивното решение трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 22.10.2010г., постановено по в.гр.д.№607/2010г. на Плевенски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: