4 Р Е Ш Е Н И Е № 69 София, 27.07.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на девети юни, две хиляди и двадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при секретаря Анжела Богданова изслуша докладваното от съдия Марио Първанов гр.д.№ 2026 по описа за 2019 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Е. Б., [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат С. Д., срещу въззивно решение № 17 от 14.01.2019 г. по в.гр.д. № 616/ 2018 г. на Окръжен съд – Перник, с което е отменено решение № 70/09.08.2018г., постановено по гр.дело № 265/2017 г. по описа на Районен съд-Брезник, в частта му, в която е отхвърлен предявения от ЗКПУ „Вихър-96“ /в ликвидация/ иск по чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на И. Е. Б., че същият дължи на ЗКПУ „Вихър-96“ /в ликвидация/ сумата от 5 322.92 лв., представляваща неплатен наем за едноетажна масивна постройка – телчарник, изграден в имот № 052008 по картата на възстановената собственост на [населено място], [община] по договор за наем от 07.08.2012 г., за периода от м.04.2015 г. до 25.03.2017 г., сумата от 624.99 лева, представляваща изтекла лихва върху главницата за периода от 10.04.2015 г. до 10.04.2017 год., както и в частта, в която е отхвърлено искането на ЗКПУ „Вихър-96“ в ликвидация за присъждане на разноски, направени в заповедното и исково производство, като вместо него е постановено решение, с което е признато за установено по иска по чл. 422 ГПК, предявен от ЗКПУ „Вихър-96“в ликвидация против И. Е. Б., че И. Е. Б. дължи на ЗКПУ „Вихър-96“ /в ликвидация/ сумата от 5 322.92 лева, представляваща неплатен наем за едноетажна масивна постройка – телчарник, изграден в имот № 052008 по картата на възстановената собственост на [населено място], общ.Б. по договор за наем от 07.08.2012 г. за периода от м.04.2015 г. до 25.03.2017 г., както и сумата от 624.99 лева, представляваща изтекла лихва върху главницата за периода от 10.04.2015 г. до 10.04.2017 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 127/16.05.2017 г., по ч.гр.дело № 133/2017 г. по описа на Районен съд - Брезник. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд е основал решението и на писмено доказателство – копие от договор за наем на недвижим имот от 07.08.2012 год., което е изключено съгласно чл. 183, изр. 2 ГПК от първоинстанционния съд, без документът да е представен и приобщен към доказателствата по делото по съответния процесуален ред. Ответникът по касационната жалба ЗКПУ „Вихър-96“ /в ликвидация/, със съдебен адрес Костинброд, оспорва жалбата. С определение № 828 от 04.12.2019 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на И. Е. Б., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали е допустимо въззивният съд да основе решението си на изключен съгласно чл. 183, изр. второ ГПК препис от документ, ако документът не бъде приобщен към доказателствата по делото по съответния процесуален ред, по отношение на който следва да се извърши проверка дали не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. В откритото съдебно заседание, проведено на 09.06.2020 г., страните не се явяват и не се представляват. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, е формирана задължителна практика на ВКС – решение по гр.д. № 561/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение по гр.д. № 703/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение по гр.д. № 5665/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение по т.д. № 955/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, в които е прието, че съдът може да преценява само доказателства, които са събрани в производството по делото или в производство за обезпечаване на доказателства, а единственото изключение от това правило е уредено в чл.232 ГПК при оттегляне на иска. Прието е, че на изключен съгласно чл.183, предл.2 ГПК препис от документ въззивният съд не може да основе решението си, ако документът не бъде приобщен към доказателствата по делото по съответния процесуален ред, с определение по чл.157 ГПК в хода на съдебното производство. Настоящият състав споделя разрешението, дадено в цитираната съдебна практика. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна, поради следните съображения: За да уважи предявеният иск по чл. 422 ГПК, въззивният съд е приел, че страните по делото са били в облигационно правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях договор за наем от 07.08.2012 г. Според съда не са били налице основанията представения като заверено ксерокопие от ищеца договор за наем от 07.08.2012 г. да бъде изключен от доказателствата по делото, което районният съд е сторил с определението си от 01.03.2018 г. По искане на ответната страна първоинстанционният съд е задължил ищеца да представи оригинал или официално заверено копие на договора за наем, без да определи срок за неговото представяне и без да предупреди страната за неблагоприятните последици от непредставянето му. Поради това последиците по чл. 183 ГПК не могли да се приложат и нямало основание представеният от ищеца договор за наем да не бъде ценен като доказателство по делото. Същият доказвал наличието на облигационно правоотношение между страните при параметрите, посочени в него. Тези изводи на въззивния съд противоречат на възприетото по-горе разрешение на процесуалноправния въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване на решението. Действително е допуснато констатираното от въззивния съд процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който в съдебно заседание на 18.01.2018 г. е задължил на основание чл. 183 ГПК ищеца по делото да представи в оригинал или официално заверен препис приложения към исковата молба договор за наем на недвижим имот. Това процесуално нарушение обаче е следвало да бъде отстранено от въззивния съд, който е трябвало да даде възможност на ищеца да го представи пред въззивната инстанция на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, като определи срок за това и го предупреди за последиците от непредставянето на документа. Съответно искане за допускане на това доказателство е направено в обстоятелствената част на въззивната жалба. Като е констатирал допуснатото нарушение едва с решението си и е приел, че може да основе решаващите си изводи за основателност на предявения иск на изключеното с протоколно определение от 01.03.2018 г. на Брезнишкият районен съд доказателство, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Гореизложеното налага касиране на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пернишкия окръжен съд. При новото разглеждане на делото следва да се даде възможност на ищеца да представи оригинала на договор за наем от 07.08.2012 г. или официално заверено копие на документа, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, като бъде определен срок за това и същият бъде предупреден за последиците от неизпълнението на указанията на съда по чл. 183 ГПК. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че от ответника по делото е направено оспорване на автентичността на документа и искане за откриване на производство по чл. 193 ГПК в тази връзка. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 17 от 14.01.2019 г. по в.гр.д. № 616/ 2018 г. на Окръжен съд – Перник. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Перник. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.