5 Р Е Ш Е Н И Е № 16 гр. София, 21 февруари 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Лиляна Методиева 2. Жанина Начева при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………........ в присъствието на прокурора … Велинова. ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 2194 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. В. Н. против присъда № 182 от 16.09.2013 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 166/2013 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Изтъква се, че по делото са били допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита и тъй като липсват доказателства подсъдимият да е упражнявал сила, присъдата почива на предположения. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание подсъдимият и процесуалният му представител, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 182 от 16.09.2013 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 166/2013 г. е отменена присъда № 47 от 8.11.2012 г. по н. о. х. д. № 290/2011 г. на Плевенския окръжен съд, с която подсъдимият е бил оправдан по повдигнатото обвинение. С новата присъда подсъдимият П. В. Н. е признат за виновен в това, на 13.04.2001 г. в [населено място] в съучастие, като извършител, с К. Ц. Т. и П. П. В. да е отвлякъл и противозаконно лишил от свобода А. З. А., като деянието е извършено от повече от две лица, поради което и на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1 т. 1 НК е наложено наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК. В тежест на подсъдимия са възложени разноски по делото. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения жалбоподателят твърди, че пострадалият А. З. А. и неговата съпруга М. Й. А. са били формално призовавани за разпит в съдебно заседание; че въззивният съд избирателно е обсъждал събраните по делото доказателства; че родителите на пострадалия (св. З. А. и св. А. А.) сe явяват заинтересовани и техните показания е трябвало да бъдат поставени под съмнение при решаване на делото; че съдът незаконосъобразно се е позовавал на изявления на А. З. А. при предварителна проверка; че в мотивите е пропуснал да изложи съображения защо не кредитира част от показанията на св. Т. и на св. В.. Върховният касационен съд не може да приеме доводите на жалбоподателя в това отношение. От материалите се установява, че по делото са били положени в нужния обем усилия, които обаче са останали без резултат, пострадалият А. З. А. и съпругата му М. Й. А. да бъдат намерени и призовани от всички известни адреси (в т. ч. с помощта на съдебна поръчка поради постъпилите данни за местонахождението им на територията на К. И.). След изчерпване на процесуалните възможности, страните не са направили искания в тази насока, а и касационната жалба не съдържа конкретни оплаквания за процесуални действия, които съдът е могъл, но не е извършил, за да осигури техния непосредствен разпит в съдебното заседание. Независимо от това, надлежно събраните доказателствени материали са били напълно достатъчни за установяване на всички обстоятелства от предмета на доказване и разкриване на обективната истина по делото. Доводът на подсъдимия за незаконосъобразно използвани изявления на А. З. А. от предварителната проверка не отговаря на съдържанието на мотивите на присъдата, респективно, съдът не се е позовавал на процесуално недопустим източник при изграждане на фактическите положения. Неприемливи са и възраженията, с които жалбоподателят се противопоставя на оценката за достоверност на свидетелските показания. По своята същност те са насочени да опровергаят фактическите констатации на съда по същество и да подкрепят лансираната теза от защитника за доброволно поведение на пострадалия и несъставомерност от обективна страна на извършеното деяние. Върховният касационен съд намира, че въззивният съд е изпълнил процесуалните си задълженията и не е допуснал съществено нарушение на правилата, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствата. Мотивите разкриват подробен анализ и оценка на цялата съвкупност от доказателствени материали, които внимателно са били обсъдени поотделно и в съвкупност, и съобразно действителното им съдържание. Оплаквания за превратно или изопачено тълкуване не се навеждат и от жалбоподателя. Великотърновският апелативен съд е констатирал противоречията в свидетелските показания и в съответствие с предписаното в чл. 305, ал. 3 НПК ясно и категорично е посочил кои от тях и защо приема като достоверни и кои от тях и защо счита, че са недостоверни. Не е пренебрегнал близката родствена връзка на св. З. А. А. и св. А. М. А. с пострадалия (родители на А. З. А.) и внимателно е преценявал техните показания. При изграждане на фактическите положения се е основавал единствено на тази част от показанията, в която посочените свидетели са възпроизвели личните си възприятия за обстановката в дома, за емоционалното състояние и поведение на съпругата и детето, за наличието на специфични вещи в апартамента (бухалка и кубинки), за видимите увреждания след престъпното деяние по тялото на сина си. Получената доказателствена информация съдът прецизно е съпоставил с други доказателствени източници – с оценените като последователни, логични и безпристрастни показания на св. Г. и св. Д., с отразеното в писмените доказателствени материали, откривайки съответствие и с част от твърденията на св. Т., поради което не се е усъмнил в показанията на св. А. и св. А. и ги е счел за достоверни. Отделил е нужното внимание и на показанията на св. Т. и св. В., които е обсъдил достатъчно аналитично, изчерпателно и задълбочено. Твърденията им за изцяло доброволно поведение на пострадалия и отсъствието на каквато да било действия на подсъдимия Н., очертаващи го като страничен наблюдател на протеклото събитие, са били отхвърлени като неправдоподобна версия, решително опровергана от убедителна съвкупност от доказателства, извлечени от материалите по делото. На всички наведени доводи и възражения с решаващо значение Великотърновският апелативен съд е дал мотивиран и законосъобразен отговор. Въз основа на съвкупността от достоверни доказателства е приел за фактически установено, че подсъдимият П. В. Н. е едно от лицата, които насилствено са отвели пострадалия А. от дома му и са го вкарали в лекия автомобил, поради което неоснователно се претендира, че по отношение на тези факти присъдата е основана на предположения (противно на забраната по чл. 303, ал. 1 НПК). Ето защо Върховният касационен съд счита, че въззивният съд не е допуснал нарушение на принципа за вземане на решение по вътрешното убеждение, за разкриване на обективната истина и правото на защита на подсъдимия. На фактите, приети за установени от доказателствата без съществено процесуално нарушение, правната квалификация, която им е дал съдът, е законосъобразна. Деянието покрива съставомерните признаци по чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 НК (ред. ДВ., бр. 50/95 г.) в обективно и субективно отношение и материалният закон е приложен правилно. Наложеното наказание е било индивидуализирано по правилата на чл. 54 НК в пределите на предвидената санкция за престъплението, след преценка на релевантните обстоятелства и необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК Жалбата на подсъдимия е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 182 от 16.09.2013 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 166/2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: