Р Е Ш Е Н И Е № 74 гр. София, 27.05.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 277 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по протест от прокурор при Апелативна специализирана прокуратура и жалби от защитника на подсъдимия Р. Б. Р. и повереника на частния обвинител и граждански ищец И. Д. Й.. С присъда № 11 от 12.02.2020г. по НОХД № 1194/2019г. Специализиран наказателен съд, 22 състав е признал подсъдимите С. С. Д., Р. Б. Р. и И. Е. Г. за невиновни по обвиненията за извършени престъпления по чл. 213а, ал.3, т.3, пр.1 вр. ал.2, т.2, т.4 и т.6 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.2 /за Р. и Г./ и ал.3 /за Д./ вр. чл. 26, ал.1 НК. В рамките на осъществен въззивен контрол по протест от прокурора и жалба от гражданския ищец и частен обвинител Апелативен специализиран наказателен съд, II състав с присъда № 260005 от 05.03.2021г. по ВНОХД № 342/2020г. е отменил присъдата по отношение на част от обвиненията на Р. и Г., потвърждавайки я изцяло спрямо тези на Д.. С обжалвания пред настоящата инстанция акт Р. Р. е признат за виновен за това, че на 04.11.2014г. в Девня, обл. Варна в съучастие като съизвършител с И. Е. Г. с цел да принуди И. Д. Й. да се разпореди с вещи - да им предаде сумата от 20 000 лева, го заплашил с насилие като деянието е извършено от две лица и е придружено с причиняване на лека телесна повреда и на основание чл. 213а, ал.2, т.2 и т.4 вр. ал.1 НК е осъден на наказания лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от четири години и глоба в размер на 3000 лева. Подсъдимият е оправдан по обвинението деянието да е извършено в съучастие със С. Д. като подбудител, да е осъществено по поръчение на лице – подс. С. Д., единият извършител да е бил въоръжен и за разликата до 37 000 лева, каквато сума е инкриминирана с обвинителния акт. Подсъдимият И. Г. е признат за виновен и осъден за това на 04.11.2014г. в гр. Девня, обл. Варна в съучастие като съизвършител с Р. Б. Р. с цел да принуди И. Д. Й. да се разпореди с вещи - да им предаде сумата от 20 000 лева, да го е заплашил с насилие като деянието е извършено от две лица и е придружено с причиняване на лека телесна повреда като на основание чл. 213а, ал.2, т.2 и т.4 вр. ал.1 НК е осъден на наказания лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от четири години и глоба в размер на 3000 лева. Подсъдимият е оправдан в тъждествена част от обвиненията си с тази на Р. Р.. Апелативният специализиран наказателен съд се е солидаризирал с крайния извод на първостепенния, обективиран в съдебния му акт, че подс. С. Д. е невиновен по обвинението да е подбудил Р. и Г. да осъществят описаното по – горе, както и за деянията на неустановени дати през месец септември и месец октомври 2014г., инкриминирани с обвинителния акт и за които и самите те са оправдани. В касационния протест под заявлението за опорочена процесуална дейност на второстепенния съд се излагат твърдения за формирани неправилни изводи за липса на доказателства относно съпричастността на С. Д. към деянията при наличие на косвени такива, неоснователно некредитиране показанията на свидетелите М. и А. В. и неправилно анализиране на тези на св. Т. П.. Депозира се искане за отмяна на присъдата в оправдателната й част и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. В касационната жалба от повереника на гражданския ищец и частен обвинител се релевират всички касационни основания, въпреки че по съществото й се излагат аргументи за съществени нарушения на процесуалните правила в извършената от съда аналитична дейност. Тези нарушения повереникът съзира в нееднаквото отношение към доказателствените източници, относими към обвиненията на Р. и Г. и към тези, касаещи Д., които са игнорирани. Прокарва се тезата, че неговият доверител И. Й. е имал взаимоотношения със С. Д., които са и причината за посегателството спрямо него, а не е имал такива с другите двама подсъдими – извършители. Счита, че тези нарушения са довели и до неправилно приложение на материалния закон, последица от което следва да е отмяна на атакувания акт в обжалваната му част и връщане на делото за ново разглеждане. С касационната жалба от защитника на подсъдимия Р. Р. се претендира оправдаване на неговия подзащитен по обвиненията, за които е осъден, намаляване размера на наложеното му наказание с приложение разпоредбата на чл. 55 НК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на второстепенния съд. Аргументите на защитата могат да бъдат обобщени в твърдения за липса на доказателства относно участието на Р. в посегателството спрямо И. Й., необсъждане от Апелативния специализиран наказателен съд на противоречията в свидетелските показания и неоценяването им съобразно действителното им съдържание, както и фокусиране единствено върху доказателствата, подкрепящи обвинителната теза. Декларира се, че наложеното на Р. Р. наказание е несправедливо. В срока по чл. 351, ал.4 НПК защитникът е депозирал допълнение към жалбата си, в което се отправят упреци към въззивния съд, че не е аргументирал в достатъчна степен позицията си за некредитиране показанията на свидетелите К. Т., Н. Н. и И. И., както и за кредитиране тези на свидетелите И. Й., М. В., А. В. и Т. П.. Несъгласие се изразява и със заключението на видео-техническата експертиза и липсата в него на „устойчиви данни, подкрепящи обвинителната теза“. В подкрепа на заявената позиция за явна несправедливост на наложеното на Р. наказание се сочат неговата трудова заетост, семейното му положение – женен и баща на малолетно дете, както и изолираността на проявата му в неговия живот. В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста в частта срещу въззивния акт, с която е потвърдена оправдателната спрямо С. Д. присъда. За да обоснове неправилната преценка на АСпНС, коментира наличие на множество косвени доказателства, мотивиращи неговата причастност към деянието и факта, че поведението му е инспирирало това на останалите двама подсъдими. Моли да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане на второстепенния съд. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец И. Й. претендира признаване на подсъдимия С. Д. за виновен по възведените му обвинения след връщане на делото за ново разглеждане от Апелативен специализиран наказателен съд. Поведението на подсъдимите Р. и Г. обяснява единствено с мотивирането им да „изпълнят желанието на Д.“. Счита, че той е подбудил другите двама подсъдими да извършат престъпното деяние. Защитата на подс. Д. в лицето на адв. Т. поддържа позицията, че протестът на прокурора и жалбата на повереника са неоснователни, въпреки че излага аргументи за недопустимост поради съдържими в тях доводи единствено за необоснованост на атакувания акт. Счита, че постановената от АСпНС присъда е правилна и законосъобразна, поради което и следва да бъде потвърдена. Другият защитник на подс. С. Д. коментира, че в мотивите към присъдата съдът е анализирал събраните по делото доказателства и е изложил съображения защо потвърждава първостепенния акт в частта относно обвинението на неговия подзащитен. Подсъдимият С. Д. се присъединява към изложеното от своите защитници. Защитата на подсъдимия И. Г. се солидаризира със становището на останалите защитници и смята, че следва да бъде потвърдена въззивната присъда. В депозирано от него възражение преди даване ход на делото пред касационната инстанция моли спрямо неговия подзащитен да бъде приложена разпоредбата на чл. 347, ал.2 НПК. Сочи, че в касационните протест и жалба от повереника на Й. се излагат аргументи за необоснованост на акта, което не е сред касационните основания. Съзира нарушения от страна на Апелативен специализиран наказателен съд по отношение квалификацията на експерта, изготвил заключението по назначената от този съд съдебно-антропологична експертиза, както и липса на аргументация във второинстанционните мотиви относно тази експертиза. Подсъдимият И. Г. не изразява самостоятелна позиция по делото. В дадената им възможност за последна дума и двамата явяващи се подсъдими молят да бъде потвърдена атакуваната присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в протеста, жалбата от защитата на подсъдимия Р. и тази на повереника на И. Й. и в рамките на своите правомощия, прецени, че те са допустими, но неоснователни. Претенциите на сезиращите настоящата инстанция страни за допуснати от контролираната съществени процесуални нарушения са все насочени към пропуски в аналитичната дейност на въззивния съд при оценка на доказателствата, респ. тяхното превратно тълкуване. Тези претенции са с различен знак съобразно качеството на атакуващата страна като оплакванията са или за кредитиране от съда единствено на източниците, носещи подкрепяща обвинителната теза информация, или тези, сочещи към оправдаване на подсъдимия Д.. Този съдебен състав не може да се съгласи с изложените твърдения. В мотивите към постановения акт Апелативният специализиран наказателен съд е изложил обстойни и коректни аргументи защо кредитира едни за сметка на други източници на доказателствена информация или само в отделни техни части. За да обоснове позицията си, второстепенният съд е провел въззивно съдебно следствие с провеждане на допълнителни разпити на свидетелите М. В. и Т. П., както и е приобщил техни показания и обяснения на подсъдимите Д. и Г.. Съществен принос за установяване на обективната истина по делото има и назначената от съда видеотехническа експертиза, чието заключение е позволило да се идентифицират извършителите на посегателството спрямо И. Й. на 04.11.2014г. Не могат да бъдат споделени съмненията на защитника на подс. Г. за некомпетентност на изготвилия заключението експерт поради липсата на професионална квалификация антрополог, по какъвто начин въззивният съд е озаглавил експертизата в определението си за нейното назначаване. Самият АСпНС е дал отговор на отправеното и пред него тъждествено възражение, обосновавайки го с характера на действията и знанията, които трябва да притежава експертът, за да сравни образите, обективирани на видеозаписи от 04.11.2014г. с лицевите белези на подсъдимите Р. и Г.. Видът на притежаваните специални знания от едно вещо лице се определя не от наименованието на експертизата, а от съдържанието на поставените за решаване задачи, още повече, че в конкретния случай антрополог не би могъл да извърши подобно изследване, тъй като неговите професионални умения са насочени към изследване на телесни останки за определяне на пол, възраст, раса, причини за смърт и т.н., а не към индивидуализиране и идентифициране на човешки изображения от видеозаписи. С необходимата задълбоченост и добросъвестност въззивният съдебен състав е анализирал носената от релевантните доказателствени източници информация и е дал коректен отговор защо дава вяра на едни, а не на други. В основата на своите изводи относно процесната дата – 04.11.2014г. е поставил носената от показанията на незаинтересования от изхода на делото свидетел Т. П., както и тази на частния обвинител и граждански ищец Й. и неговите братя А. и М. В.. Всъщност по отношение индивидуализиране на извършителите тя съответства напълно и на заключението на изготвената пред второстепенния съд експертиза. От показанията на тези свидетели се установява непротиворечиво както присъствието на двамата подсъдими на местопроизшествието, тяхното поведение по нанасяне на множество удари както към И. Й., така и към неговите братя и съдържанието на отправените от тях искания за депозиране на парична сума в размер на 20 000 лева от страна на частния обвинител и граждански ищец. Взаимната допълняемост и едностранчивост между показанията на описаните свидетели и заключението на експертизата, сочещо като осъществяващи противоправните действия на 04.11.2014г. именно подсъдимите Р. Р. и И. Г., е дало основание на контролирания съд аргументирано да обоснове позицията си за кредитирането на тези гласни доказателствени източници и за игнориране като недостоверни носители на информация показанията на свидетелите К. Т., Н. Н. и И. И., сочещи пребиваване на Р. на място, отдалечено и различно от процесното. За тази своя позиция АСпНС е изложил подробни съображения след съпоставяне на всеки един от доказателствените източници и разчитайки ги съгласно действителното им съдържание. Правилна е констатацията на АСпНС, че липсват доказателства, а единствено са налице почиващи на житейската логика предположения, че подс. Д. е подбудил подсъдимите Р. и Г. да изнудят Й. на конкретната дата. Действително, влошени имуществени отношения са налице именно между Д. и Й., а не между последния и двамата извършители, но както в хода на съдебното, така и на досъдебното производство не са събрани каквито и да било доказателства Д. да е мотивирал Р. и Г. да принудят Й. чрез физическо или психическо насилие да извърши имуществено разпореждане. Гласните доказателствени източници са в унисон относно факта, че подсъдимият С. Д. е разговарял с И. Й. по уреждане на отношенията им, произхождащи от сключения между тях договор, както относно завършеността на строежа и качеството на извършеното, така и относно дължимата от Й. сума. Само по себе си участието в подобни разговори и посещения на подсъдимите Р. и Г. няколко пъти преди коментираната дата в заложната къща, където работел И. Й. с възникнали между тях скандали /за отправени заплахи доказателства не са налице поради твърде общите показания на И. Й. и неговите братя/ не води до единствения възможен извод, че на 04.11.2014г. Р. и Г. са посетили заложната къща и са причинили леката телесна повреда на Й. по заръка на Д.. Пребиваване на двамата подсъдими – извършители на свое самостоятелно основание в заложната къща на процесната дата е възприето и в установената от въззивния съд фактология и тя е базирана на адекватен анализ както на гласните, така и на писмените доказателствени източници – показания на свидетелите Б. Д. и В. Ц., медицинска документация относно впоследствие починалата съпруга на подс. Д. и несигурност у св. Т. П. дали от нечие име подсъдимите Р. и Г. са предявили претенциите за паричната сума чрез упражнено насилие. Разглеждането от решаващия съд на доказателствените източници съобразно действителното им съдържание му е позволило да установи съответна на обективната действителност фактология и да постанови своя акт, не базирайки се на предположения, а на безспорно установени обстоятелства. В този смисъл правилно е съобразил неналичието на каквито и да било доказателства в инкриминирания от прокурора времеви интервал подс. Д. да е склонил подсъдимите Р. и Г. да принудят И. Й. да се разпореди с парична сума и два автомобила, поради което е верен и крайният му извод за потвърждаване на първостепенната присъда в тази й част. След направената констатация за липса на сочените от страните процесуални нарушения в аналитичната дейност на съда, настоящата инстанция се счита задължена по силата на разпоредбата на чл. 124 от Конституцията на Република България, осъществявайки върховен съдебен надзор за точното прилагане на законите от съдилищата, да констатира пропуск от страна на АСпНС при приложението на закона относно наличието на съучастие под формата на съизвършителство между Р. Р. и И. Г.. Двамата са обвинени и осъдени за деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 213а, ал.1 НК при наличие на квалифициращите деянието признаци по ал.2, т.2 и т.4 НК – то да е придружено с причиняване на лека телесна повреда на И. Й. и да е извършено от две лица. Квалифициращият признак по чл. 213а, ал.2, т.4 НК обуславя и по – висока санкция за посегателството /при доказване на вината/, когато то е извършено от две или повече лица и определя единствено тази форма на съучастие от различните такива по чл. 20, ал.1 НК. Наличието на този квалифициращ белег игнорира и допълнително определяне на деянието като осъществено в съучастие на лицата помежду им като съизвършители. Подобна хипотеза би била приложима в ситуация, в която съизвършителството не е възведено като квалифициращо даденото престъпление обстоятелство и би повлияло при отмерване наказанието на подсъдим, който е осъществил деяние в съучастие като съизвършител с друг/други. В настоящия случай тази форма на задружна престъпна дейност е обусловила и по – тежка наказуемост на извършеното, което игнорира едновременното прилагане и на нормата на чл. 20, ал.2 НК. Констатираният неправилен подход на контролирания съд по приложението на закона не води до отмяна на постановения акт, тъй като пропускът може да бъде отстранен от настоящата инстанция чрез оправдаване на подсъдимите Р. и Г. по обвинението да са действали в съучастие като съизвършители по смисъла на чл. 20, ал.2 НК. Що се касае до неатакуваното поведение на съдилищата от жалбоподателите, доколкото се касае за законосъобразното тълкуване на доказателствените източници, спорна е позицията на предходните съдебни състави дали проведените в хода на досъдебното производство разпознавания по реда на чл. 171, ал.4 НПК са негоден източник на доказателствена информация. В своите актове те са изложили разбирането си, че разпознаване по снимки се извършва единствено при невъзможност за показване на разпознаваното лице, а в конкретния случай такава невъзможност не е била налице, което опорочава и извършените действия. Този подход е твърде формален, тъй като не държи сметка за конкретиката по всеки един случай, като не следва да се изчерпва само с изследване на въпроса дали разпознаваните лица са могли да бъдат призовани за това действие. От материалите по делото се установява, че св. Т. П., който е участвал като разпознаващ в две действия по реда на чл. 171, ал.4 НПК изрично е заявил в своя разпит /т.1, л. 94 от материалите по досъдебното производство/, че изпитва страх „да види на живо“ подсъдимите Г. и Р.. Това е мотивирало и разследващите да пристъпят към разпознаването им по снимки със сходни по външност други лица. Отделен е въпросът, че установеното чрез тези способи на доказване /включително и разпознаванията, извършени от М. В. и А. В./ не е от решаващо значение за идентифициране на авторите на деянието като подсъдимите Р. и Г., тъй като са налице множество други доказателствени източници в тази насока /показания на свидетели - очевидци, сочещи ги по имена/. При извършената констатация за неналичие на превратност в оценъчната дейност на въззивната инстанция, настоящият състав следва да изрази отношението си по доводите на защитата на подсъдимия Р. Р. за явна несправедливост на наложеното му наказание. Тези претенции са несъстоятелни. За осъщественото от Р. материалният закон предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева. Отмерените от въззивния съд наказания са в минималния размер, визиран в санкционната част на приложимата материалноправна норма. При определяне на тези размери съдът е съобразил позитивните характеристични данни за неговата личност, изтеклия относително продължителен период от осъществяване на деянието до реализиране на наказателната репресия спрямо извършителя и необремененото му съдебно минало поради настъпила спрямо него реабилитация. Сочените от касатора трудова заетост на Р., малолетно дете и инцидентност на проявата в битността му не могат да обосноват изключителност или многобройност на влияещите върху наказателната отговорност обстоятелства в степен да бъдат дотолкова смекчени, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 НК. Тяхното наличие е допълнителен аргумент за правилната преценка на контролирания съд изпълнението на наложеното на Р. наказание лишаване от свобода да бъде отложено за изпитателен срок от четири години, тъй като освен наличието на формалните предпоставки на чл. 66, ал.1 НК, за изпълнение целите на специалната превенция на наказанието, не се налага изолиране на Р. от социума и от обичайната му семейна среда. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда № 260005 от 05.03.2021г. по ВНОХД № 342/2020г. на Апелативен специализиран наказателен съд, II състав като ОПРАВДАВА подсъдимите Р. Б. Р. и И. Е. Г. по обвинението да са осъществили деянието в съучастие като съизвършители. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.