4 Р Е Ш Е Н И Е № 248 гр. София, 31.01.2018год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1354 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по подадена от Т. Т. Т. молба от 07.04.2017г. за отмяна на решение № 905 / 21.06.2016г. по т. д. № 1106/2016г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърденото решение № 100/ 17.03.2016г. по гр.д. № 1014/2014г. на Районен съд - Карлово, за осъждане на молителя да заплати на [фирма] сумата от 19 400 лева по споразумение от 11.04.2013г., сключено между В. И. Д. и Т. Т. Т., ведно с лихва за забава от 2 262,79 лева за периода от 30.04.2013г. до 23.06.2014г. и лихва от предявяването на исковата молба до окончателното плащане; като молителят е осъден да заплати и сумата от 15 000 лева на [фирма] по същото споразумение, ведно с лихва за забава от 1749,59 лева за периода от 30.04.2013г. до 23.06.2014г. и лихва от завеждането на исковата молба до окончателното плащане. Молителят поддържа, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на въззивното решение. Сочи, че през 2015г. във връзка със строежа на ВЕЦ Равна Хидро е възникнал спор от една страна, между строителя, [фирма], чийто съдружник е молителят, и от друга страна, [фирма] и [фирма], относно това, дали са извършени строителни работи за трасе от 3-ри км, за които е представен ръкописен документ, за който се е поддържало, че изхожда от молителя. Във връзка с разрешаването на спора за авторството на документа, на 11.04.2013г. молителят подписал споразумение с В. И. Д., в който са се споразумели да се извърши изследване от графологична експертиза на ръкописния текст в оригинал и в зависимост от доказването на автентичността или не на документа, са предвидили заплащане на определени суми. Като приложение - неразделна част от споразумението е приложен ръкописен текст, съдържащ два сходни по съдържание текста, изписани видимо с различни почерци, разделени от хоризонтална линия. Според молителя, единият текст представлява спорният по споразумението текст, а другият – сравнителен материал, изписан от самия молител. Твърди се, че въпреки определението на съда, с което ищците (ответници по настоящата молба) са задължени да представят оригинала на приложението към споразумението, такова не е представено и делото е решено въз основа на ксерокопие, върху което са работили и експертизите. Поддържа се, че във връзка с искане на молителя до дружеството, в което същият е съдружник, да заплати сумите, за които Т. е осъден, са му представени открити в архива на дружеството документи: 1/ оригинал на споразумението от 11.04.2013г., ведно с приложение към него в ксерокопие, между които е положен оригинален печат на нотариус, удостоверяващ, че ксерокопието е приложение към споразумението; 2/ заверен от В. Д. препис на горната част на приложението към споразумението; 3/ приложение към споразумението, в което горната част е в ксерокопие, а долната – в оригинал. Сочи се, че спорът е разрешен от съда въз основа на приложение към споразумението в ксерокопие, поради което за съда и графологичните експертизи не е било видно, че долната част от текста на приложението е изписан със синя химикална паста върху същият лист, върху който е копиран спорния текст относно 3 км. трасе, от което е щяло да стане ясно, че долната част от приложението е предоставен от молителя сравнителен материал, въз основа на който да се изследва автентичността на горната част от приложението. Твърди се, че ако съдът беше установил това, същият щеше да изследва само горната част от текста и да изиска от В. Д. оригинала на горната част от приложението, тъй като същият е заверил с „вярно с оригинала” ксерокопие от тази част, а долната част от текста, съдът щеше да разглежда като сравнителен материал, при което щеше да достигне до извода, че автор на текста в горната му част не е молителят - ответник по исковете. Ответниците по молбата [фирма] и [фирма], не представят отговор на същата. Върховният касационен съд, ТК, Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното: Молбата за отмяна се основава на твърдението за новооткрити доказателства. В нея се поддържа, че молителят е нямал представа, че документите, които представя с молбата за отмяна, са се намирали в архива на дружеството - строител, в което той е съдружник, като съдружниците в дружеството също не са били наясно с местонахождението на тези документи, а дружеството не е било и страна по делото. В проведеното открито съдебно заседание по разглеждане на молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК молителят заявява, че след изготвяне на сравнителния материал, за който твърди, че представлява втората част на представеното от него приложение, както и документът в ксерокопие, заверен от В. Д., Т. ги е предал на управителя на дружеството, в което е съдружник, в деня на подписване на споразумението, но след това забравил за това. По време на висящността на исковото производство и пред двете инстанции, липсва твърдение на молителя - ответник по исковете, че втората (долната) част от приложението към споразумението представлява изготвен от него стравнителен материал и същата изхожда от него. В отговора на исковата молба лаконично се сочи, че „листът” не е подписан от молителя и се иска допускане на графологична експертиза. По - късно, с допълнителна молба Т. е направил искане по чл.183 ГПК за представяне на оригинала от споразумението и ръкописния текст, който е неразделна част от него, като съдът е задължил за това ищците - настоящи ответници по молбата за отмяна. Въз основа на определението на първоинстанционния съд по чл.183 ГПК ищците са представили в оригинал споразумението, ведно с приложението към него в ксерокопие, като между двата документа е налице печат на нотариус в оригинал, доказващ, че неразделна част от споразумението, чийто подписи са нотариално заверени, е ръкописно приложение (с два текста, разделини с хоризонтална черта), в ксерокопие. С допълнителна молба, ищците са представили оригинала на документ, представляващ горната част на ръкописния текст, като в съдебно заседание адвокатът на ищците е заявил, че ще представят и оригинал, идентичен на копието, скрепено като неразделна част към споразумението, но с последваща молба ищците са заявили, че този документ, изхожда от Т. и оригиналът се намира в същия - представен е от него при сключване на процесното споразумение и заедно с другия документ е ксерокопиран и със съгласието на страните е включен като неразделна част от споразумението като ксерокопие. Т. е отрекъл оригинала да се намира в него, поради което съдът е оставил без уважение искането на ищците по чл.190 ГПК за представяне на оригинала от него. Във въззивната си жалба Т. също не е твърдял, че долната част на документа представлява написан от него сравнителен материал, а е продължил да застъпва тезата, че представеният от ищците оригинал на горната част от ръкописния текст на приложението към споразумението не е равнозначно на представяне на оригинал на приложението, тъй като не съдържа и то в оригинал долната част от текста, като е поддържал искането за представяне на оригинал на ксерокопието от приложението, съдържащо двата текста. Молбата за отмяна е неоснователна. Основанието за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК предпоставя да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и при решаването му от инстанцията по същество не са могли да бъдат известни на страната или тя не е могла да се снабди с тях своевременно. Първото представено с молбата доказателство - оригинал на споразумението от 11.04.2013г., ведно с приложението към него в ксерокопие, с оригинален печат на нотариус между двата листа, удостоверяващ, че ксерокопието е именно приложението към споразумението, е представен от ищеца в първоинстанционното производство, поради което доказателството не е „ново” по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е било част от доказателствения материал по делото. Второто доказателство, на което се основава молбата за отмяна, заверен от В. Д. препис на горната част на приложението към споразумението, също не е „ново” доказателство, тъй като оригиналът на документа е представен от ищците още в първата инстанция при разглеждането на спора. Третият документ към молбата за отмяна - приложението към споразумението, в което горната част е в ксерокопие, а долната – в оригинал, не е бил част от доказателствения материал по делото, но страната е знаела за него, тъй като в производството по разглеждане на молбата за отмяна признава, че тя саморъчно е написала долната част от текста и е придала документа на дружеството – строител, в което е съдружник, в деня на подписването на процесното споразумение, но е забравила за този факт и след приключване на делото документът е намерен в дружеството. С оглед на изложените факти, ВКС приема, че молителят не само е знаел за документа, но е могъл да се снабди с него по време на висящността на процеса от дружеството – трето лице по спора, на което самият той е предоставил документа за съхранение, като фактът, че е забравил за това, е ирелевантен, тъй като извънредното производство за отмяна на влезли в сила решения, не е способ за поправка на допуснати от страните грешки, вкл във връзка с попълване на доказателствения материал по делото. Твърдението на молителя, че втората част от текста на приложението към споразумението представлява написан от самия него сравнителен материал, не е било наведено в исковото производство и не представлява „ново обстоятелство” по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като страната е знаела за него по време на висящността на процеса, доколкото в настоящото производство поддържа, че сравнителният материал, изхожда от самата нея. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на Т. Т. Т. за отмяна на решение № 905/21.06.2016г. по т. д. № 1106/2016г. на Окръжен съд – Пловдив. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.