О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 101 София 24.02.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря.......................... и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 555 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК вр.с чл.274 ал.1 т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. П. чрез адв.А. К. срещу определение № 1538 от 15.07.10г.по в.гр.дело № 357/10г.на Окръжен съд-Пазарджик,с което е оставена без уважение молбата на същата страна за изменение на въззивното решение в частта за разноските.Приложено е изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,в което се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението. В писмено възражение ответникът по частната жалба Професионална гимназия по транспорт [населено място] моли да бъде оставена без уважение. След преценка на данните по делото и доводите на страните настоящият съдебен състав намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл.260 и чл.261 от ГПК. По допустимостта на касационното обжалване: Обжалваното определение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Поставеният от жалбоподателя въпрос за отговорността на ищеца – работник по трудов спор за направените от работодателя разноски за държавни такси и възнаграждения за вещо лице по делото е от значение за изхода по делото,тъй като е обусловил размера на присъдените разноски в полза на ответника и е от значение за развитие на правото доколкото няма утвърдена практика по приложението на чл.78 ал.3 ГПК във връзка с чл.83 ал.1 т.1 ГПК и чл.359 КТ. По поставения въпрос настоящият състав на ІV г.о. намира следното: Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално качество – ищци или ответници по трудов спор/чл.359 КТ/.Безплатността се отнася за всички държавни такси и други разноски по производството / за свидетели,вещи лица и пр./и обхваща всички видове производства,както редовните ,така и извънредните,но касае задължението на работника или служителя към съда.Тя обаче не го освобождава от отговорността за заплащане на разноските,направени от другата страна по делото,когато тя го е спечелила и е била представлявана от адвокат или юрисконсулт.Заплащането на тези разноски при загубване на делото работникът или служителя дължи на работодателя на общо основание /чл.78 ал.3 ГПК/.Към тях не следва да се включват разноските за държавни такси и за възнаграждение за вещо лице,заплатени от работодателя,тъй като такива не се дължат от работника или служителя по силата на специалния закон. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното определение,постановено по реда на чл.248 ГПК,въззивният съд е оставил без уважение молбата на С. П. за изменение на въззивното решение в частта,с която молителят е осъден да заплати на Професионална гимназия по транспорта –с.Виноградец деловодни разноски в размер на 487 лв,сторени в производството пред РС –Пазарджик / 450 лв адвокатско възнаграждение и 37 лв депозит за съдебно-счетоводна експертиза /,както и 1015 лв – разноски във въззивното производство /1000 лв адвокатско възнаграждение и 15 лв държавна такса за въззивно обжалване/Изложени са съображения,че по силата на чл.78 ал.3 ГПК работниците и служителите-ищци по трудови спорове,са длъжни да заплатят направените от работодателя разноски в случаите,когато предявените от тях искове са отхвърлени.Прието е за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар с оглед фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав намира,че независимо от изхода на трудовия спор в нарушение на чл.359 КТ въззивният съд е осъдил ищеца да заплати такси и разноски за производството.Неправилно са присъдени направените от ответника разноски за депозит за вещо лице в размер 37 лв и държавна такса в размер на 15 лв.Присъдената в полза на ответника сума е сбор от тези такси и внесеното адвокатско възнаграждение.Съгласно посочената специална норма работникът или служителят –страна по трудовия спор не дължи само разноски по производството,но при отхвърляне на иска следва да заплати на работодателя заплатената от него сума по договора за правна помощ при представителство от адвокат. По възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение : Съгласно чл.78 ал.5 ГПК при прекомерност заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с действителна правна и фактическа сложност на делото съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер,но той не може да бъде по-малък от минимално определения размер съгласно чл.36 ЗА,а съгласно § 2 от ДР на Наредба № 1/9.07.04г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения,присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията,посочени в наредбата.В случая делото е трудово и минимално дължимата сума съгласно чл.7 т.1 от Наредбата е 150 лв ,което в троен размер прави 450 лв,колкото е присъдено за първата инстанция.До размер на тази сума следва да се редуцира и адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция или общо за двете инстанции ищецът дължи на ответника сумата 900 лв,представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о.на ВКС счита,че обжалваното определение следва да бъде отменено,както и въззивното решение в частта,с която са присъдени разноски в полза на ответника Професионална гимназия по транспорт[населено място] за разликата над 900 лв до 1502 лв. С оглед основателността на частната жалба на ответника не се дължат разноски за тази инстанция. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 1538 от 15.07.10г.по в.гр.дело № 357/10г.на Окръжен съд-Пазарджик,с което е оставена без уважение молбата на С. Г. П. от[населено място] за изменение на решение № 309 от 11.06.2010г.по посоченото дело в частта за разноските. ОТМЕНЯ решение № 309 от 11.06.09г.по в.гр.дело № 357/10г.на Окръжен съд-Пазарджик в частта,с която С. Г. П. е осъден да заплати на Професионална гимназия по транспорт[населено място] разноски по делото за разликата над сумата 900 лв/ възнаграждение за един адвокат/ до присъдените 1502 лв/487 лв за първата инстанция и 1015 лв за въззивната инстанция/ ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.