8 Р Е Ш Е Н И Е № 180 Гр.София, 23.11.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2400 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 163/13.05.15г., постановено по т.д.№ 112/15г. от Пловдивския апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 107/17.11.14г. по т.д.№ 32/14г. на Хасковския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против Д. Б. К. и Б. Д. Б., [населено място] иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че същите му дължат солидарно сумата от 58544,98 лв. – главница по договор за ипотечен кредит от 28.11.07г., договорна лихва 9324,86 лв., начислена за периода от 28.11.07г. до 07.06.13г., лихва за забава 3223,48 лв., начислена за периода от 27.09.11г. до 07.06.13г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.06.13г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 889/13.06.13г. по ч.гр.д.№ 1550/13г. на РС – [населено място]. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на закона и е необосновано с оглед на извода на въззивния съд, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора за банков кредит. Позовава се на надлежно връчване на писмата – покани за обявяване на предсрочната изискуемост по реда на Закона за пощенските услуги, както и на преклудиране на възражението на ответниците по иска, че до тях не е достигнало нарочното волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока. Моли обжалваното решение да се отмени, евентуално искът да се уважи до размера на изискуемите, падежирали и непогасени вноски от кредита по извлечението от сметка. Претендира разноски. Ответниците Д. Б. К. и Б. Д. Б., [населено място] оспорват жалбата. Претендират разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните на 28.11.07г. е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който банката е предоставила на ответниците по жалбата сумата от 60000 лв. със срок за връщане от 360 месеца, като на 07.06.13г. банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, в което се е позовала на настъпила към 27.09.11г. предсрочна изискуемост на целия непогасен остатък от кредита. Изложени са съображения за наличието на обективните предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита поради пълно неизпълнение на задължението за заплащане на вноските за месеците юли, август и септември 2011г. от по 510,02 лв. всяка, представляващо забава над 90 дни към 27.09.11г. съгласно уговореното в т.20.2 от Общите условия на договора. Според решаващия състав до кредитополучателите не е достигнало изявлението на банката за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита с оглед на даденото разрешение в т.18 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС. Изпратените от банката писма на 12.12.11г. не са получени от кредитополучателите, тъй като са били върнати от пощенската служба с отметка, че пратките не са получени (на 03.01.12г. до Б. Б. и на 18.01.12г. до Д. К.). Изводът на апелативния съд е аргументиран от обстоятелството, че в договора няма изрична уговорка за адреса, на който да се изпраща кореспонденцията до страните, като е избран начин на уведомяване чрез писма на известните на банката адреси на длъжниците, но с оглед на отметките при връщане на разписките не може да се установи по сигурен начин на каква причина се дължи липсата на връчване (дали е поради поведение на длъжниците или поради лошо изпълнение на задълженията на служителите в пощенската служба). Апелативният съд се е позовал и на факта, че след твърдяната от банката дата на настъпване на предсрочната изискуемост (27.09.11г.) кредитополучателите са продължили внасянето на суми за погасяване на кредита до 21.05.13г., като междувременно не им е съобщено по друг начин до 07.06.13г. (датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК) обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Решаващият състав е мотивирал изразеното становище и с разрешението в т.3 на ТР № 1/28.12.2005г. по тълк.д.№1/2004г. на ОСТК на ВКС. По тези съображения въззивният съд е приел, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземането на банката по договора за кредит не е изискуемо в заявения размер и на предявеното основание, поради което е отхвърлил иска. С определение № 407/13.05.16г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса относно приложението на разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги по отношение на начина за удостоверяване на връчването на длъжника на уведомително писмо на банката, с което кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции. Становището на състава на ВКС произтича от следното: Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения. В т.3 на ТР № 1/28.12.2005г. по тълк.д.№1/2004г. на ОСТК на ВКС е прието, че в случай, че издателят на запис на заповед отказва да удостовери предявяването му или се укрива, удостоверяването на тези обстоятелства може да се извърши с нотариална покана, ако записът за заповед е освободен от протест. Даденото разрешение в тълкувателното решение по въпроса за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед не ограничава способите за връчване на съобщения. Посочените обстоятелства, като отказ за получаване или укриване, биха могли да се удостоверят чрез нотариална покана по силата на приложението на правилата на ГПК за връчване на съобщения и препращането в чл.50 ЗННД към тези правила. От друга страна, извън посочения в тълкувателното решение способ за удостоверяване, отказът или укриването могат да се удостоверят по правилата на ГПК и при връчване по възлагане от частен съдебен изпълнител съгласно чл.43 ЗЧСИ. В този смисъл кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. Начинът на удостоверяване на връчването на уведомително писмо на банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. Редовността на връчването се преценява според така избрания способ на връчване. В случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка, то съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги, условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение № 581/27.10.10г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъществено връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл.5, ал.1 от Общите правила) или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл.5, ал.2 от Общите правила). В чл.5, ал.3 на Общите правила са разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса. Пощенският оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и същата е върната на подателя съгласно изричното указание в чл.14 от правилата. Общите правила и чл.36, ал.2 от Закона за пощенските съобщения не въвеждат фикция, че липсата на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл.5, ал.3, пратката ще се счита за доставена на получателя. Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба не презумира недобросъвестното поведение на получателя (например укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на съобщението), тъй като последният не е страна по договора между подателя и пощенския оператор. Предвид на последиците, които законодателят свързва с обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит, презумпцията за недобросъвестно неизпълнение на задълженията на длъжника (укриване или отказ да получава съобщения) следва да може да се изведе от договора между длъжника и кредитора. Допустимо е в договора между страните да са уредени способи за връчване на кореспонденция между страните, както и да се предвиди, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна, без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване. В случай, че договорът не съдържа уговорки в посочения смисъл, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит следва да е достигнало до длъжника, като връчването може да е удостоверено по реда на чл.5, ал.1 и ал.2 на Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. В случай, че в договора няма уговорки относно връчването на съобщения и пощенската пратка е върната като недоставена, независимо от причините за това, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит не може да се счита за получено от длъжника. Кредиторът би могъл да избере друг способ за връчване, който позволява прилагане на установена със закон фикция, каквато не е уредена в Закона за пощенските съобщения. По тези съображения настоящият състав на ВКС дава отговор на поставения по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК правен въпрос в следния смисъл: При изпращане на длъжника на уведомително писмо от банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, връчването би могло да бъде удостоверено от пощенския оператор съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги, препращаща към Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с решение № 581/27.10.10г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Преценката за редовността на връчването, при липса на уговорка в договора за кредит относно връчването на съобщения, се извършва според уредените в Общите правила начини на доставяне и на удостоверяване на получаването на пощенските пратки. По същество на касационната жалба. Според касатора решението е неправилно като постановено в нарушение на закона и е необосновано с оглед на извода на въззивния съд, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора за банков кредит. Неоснователно е касационното основание за нарушение на процесуалните правила, предвид на разгледаното от съда възражение на ответниците по иска, че до тях не е достигнало нарочното волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока. Касаторът сочи, че това възражение е наведено за първи път с въззивната жалба, поради което е преклудирано с изтичане на срока за отговор на исковата молба. Видно от депозирания отговор на 14.04.14г., освен възраженията, че не е налице неизпълнение на задължението за връщане на сумите по отпуснатия кредит, длъжниците са посочили, че не са уведомени от кредитора за допуснатото закъснение в плащанията на вноските, като в частта за доказателствените искания изрично е посочено, че „не са уведомени от банката за настъпилия предсрочно изискуем кредит към посочената дата”. Поканите, на които се позовава банката, са приложени към заявлението за издаване на заповед за изпълнение и същите не са обсъждани от първоинстанционният съд, който е приел, че предсрочната изискуемост е настъпила по силата на уговорка в договора – т.нар.”автоматична” изискуемост. При депозиране на въззивната жалба ответниците по иска са конкретизирали възражението си, основавайки се на приетото разрешение в т.18 на ТР № 4/18.06.14г. по тълк.д.№ 4/13г. на ОСГТК на ВКС. При тези данни възражението не е било преклудирано и правилно е обсъдено от въззивния съд. С оглед на въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване, настоящият състав на ВКС даде разрешение, че връчването на уведомително писмо на банката, с което кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции би могло да бъде удостоверено от пощенския оператор съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги, препращаща към Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с решение № 581/27.10.10г. от Комисията за регулиране на съобщенията. В този смисъл изложените съображения от въззивния съд, основани на ТР № 1/2004г. на ОСТК на ВКС, се споделят на състава на ВКС. С оглед на ангажираните по делото доказателства апелативният съд е формирал извод, че до кредитополучателите не е достигнало изявлението на банката, като правилно е разпределил доказателствената тежест, възлагайки доказването и на субективната предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост на кредитора. Настоящият състав на ВКС намира, че по делото не са въведени обстоятелства и не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи извод, че липсата на фактическо връчване се дължи на недобросъвестно поведение на длъжниците, с оглед единствено на факта на неявяването им в пощенската станция за получаването на изпратени им съобщения. В договора между страните не е уреден начин за връчване на съобщения и респективно клауза, въз основа на която да може да се преценява евентуално недобросъвестно поведение на длъжниците, което да е приравнено на фактическо получаване на уведомлението на кредитора. От друга страна, върнатите от пощенската служба писма с отметка, че пратките не са получени (на 03.01.12г. до Б. Б. и на 18.01.12г. до Д. К.) не съдържат означение за съдържанието. Ако се приеме, че със същите са изпратени писмата от 07.12.11г. и от 12.12.11г., то в тях банката се позовава на настъпила в предходен момент изискуемост и отнасяне на кредита в просрочие, т.е. в писмата се твърди наличието на обективните предпоставки за обявяване на изискуемостта, но липсва изрично и недвусмислено волеизявление на банката, че ще счита целия остатък от кредита за предсрочно изискуем. На писмото изрично е придаден характер на покана за доброволно изпълнение на целия остатък от кредита, включително и на начислените към предходна дата (27.09.11г.) наказателни лихви. В този смисъл липсва надлежно упражняване на правото на банката да обяви вземането по кредита за предсрочно изискуемо. В касационната жалба банката е направила евентуално искане за присъждане на изискуемите, падежирали и непогасени вноски по кредита, включени в извлечението от счетоводните книги. Според даденото разрешение по реда на чл.290 ГПК в решение № 139/05.1114г. по т.д.№ 57/12г. на ВКС, І т.о., ако не е настъпила предсрочна изискуемост на остатъка от кредита, са изискуеми само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания (неустойки, лихви), които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги. В случая в извлечението от счетоводните книги за посочени три погасителни вноски – с падежи 21.07.11г., 21.08.11г. и 21.09.11г., всяка в размер на по 510,02 лв. Конкретизация на други вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението не е направена. Според заключението на изслушаната от първоинстанционния съд счетоводна експертиза в посочения период, както и до 21.05.13г. (заявлението е депозирано на 07.06.13г.) кредитополучателите са правили вноски по кредита. Плащанията са отнасяни от банката и към начислените санкционни лихви след отразеното по счетоводните книги просрочие, поради което не е доказан размерът на падежиралите според погасителния план вноски по кредита, за да се установи и размерът на непогасените, но изискуеми с настъпване на падежа вноски. Общата сума, внесена по кредита е отразена от вещото лице в размер на 41906,60 лв., а изчисленията са направени с оглед на промени в договорната лихва и при начислени санкционни лихви. По тези съображения настоящият състав на ВКС намира за недоказано съществуването на вземане на банката в размер на непогасени и падежирали вноски по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Постановеното въззивно решение е правилно и следва да се остави в сила. По разноските. Ответниците по касационната жалба са претендирали разноски и имат право на такива, но не са представили списък по чл.80 ГПК, както и доказателства за направени разходи, поради което съдът не присъжда разноски за касационното производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 163/13.05.15г., постановено по т.д.№ 112/15г. от Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.