Р Е Ш Е Н И Е № 60233 гр. София, 13 януари 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ : МАЯ ЦОНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА с участието на секретаря Невена Пелова, в присъствието на прокурора от ВКП Долапчиев, след като разгледа докладваното от съдия Грозева к.д. № 987/21 г. и за да се произнесе, взe предвид следното : Производството е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. адв. Х. Я.- повереник на частните обвинители Е. К. К. и Г. П. И. срещу решение № 128 от 22.04.2021 г. по внохд № 1079/2021 г. на Софийски Апелативен съд. В жалбата е релевирано касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, което е защитено с доводи за несъответност на размера на наложеното на подсъдимия наказание със степента на обществена опасност на деянието, от което е починало едно лице и са причинени телесни повреди на други три лица, с това, че МПС е управлявано с концентрация на алкохол от 1,8 промила и без свидетелство за правоуправление. Всичко това е следвало да мотивира съда да определи по- тежко наказание, около средния размер, тъй като всяко друго, би се явило проява на неоправдано снизхождение. С жалбата се настоява ВКС да измени решението на САС и да увеличи наказанието лишаване от свобода до осем години. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Б. не се явява. Защитникът му адв. С. С. пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт, тъй като въззивният съд е установил правилно фактическата обстановка и е завишил определеното от първата инстанция наказание, постановявайки ефективното му изтърпяване. Частните обвинители Е. К. К.- лично и като майка и законен представител на Г. Г. И. и Г. П. И. лично и като баща на законния представител на малолетния Г. се явяват лично и с повереника си адв. Х. Я., който пледира за уважаване на подадената от него касационна жалба, с изложените в нея аргументи. Частите обвинители К. К. М. и Й. И. Н. не се явяват, за тях се явява повереника им адв. Ж., който изтъква, че деянието, което се отличава с висока степен на обществена опасност, характеризира личността на подсъдимия и за това определено от въззивната инстанция наказание от три години лишаване от свобода не е в състояние да постигне личната и генералната превенции, поради което се настоява за увеличаването му до средния размер. Частните обвинители М. З., Д. З., Н. З. не се явяват, не се явява и поверениците им адв.Р. М. и В. О.. Не се явяват редовно призованите от ВКС наследници на починалата частна обвинителка Н. М. М.- К. К. К. и В. М. М.. Представителят на ВКП изразява становище, че атакуваното решение на САС следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд, тъй като е допуснато абсолютно процесуално нарушение, което макар и непосочено от касатора следва да бъде констатирано от касационната инстанция. Въззивният съд е приел, че след намаляване на наказанието с една трета, следва да наложи три години лишаване от свобода, като липсват мотиви какъв е размера му преди неговото намаляване, още повече, че извършената редукция от първата инстанция е неправилна, тъй като тя е определила наказание четири години, което е намалила не с една трета, както повелява законът, а с една четвърт. Листата на мотиви по отношение на решаващи въпроси за наказанието, прави невъзможно извършването на проверка на наведеното касационно основание. ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на чл. 347 от НПК, намира следното : Жалбата е основателна, макар и не по наведените в нея доводи. С присъда от 11.06.2019 г. постановена по нохд № 712/19 г. Софийският Окръжен съд признал подс. Е. Е. Б. за виновен в това, че на 9.09.2017 г. на второкласен път № /номер/ в участъка на километър 3 – ти в землището на общ. /населено място/ при управление на МПС /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] , без да има необходимата правоспособност превишил скоростта и се движил със 150 км. в час, с което нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДП във вр. с чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смърт на едно лице- Н. Г. И. и телесни повреди на повече от едно лица, а именно на Н. Н. З., на Д. М. З. и на М. М. З., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 1 пр. 2 и пр. 4, б. Б вр. чл. 58а от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от пет години. Съдът възложил в тежест на подсъдимия Б. направените по делото разноски. По жалби на частните обвинители Е. К., Г. И., К. М., Н. М. и Й. Н. с искания за увеличаване на наказанието до максимален размер и за отмяна на приложението на чл. 66 от НК, САС образувал внохд № 1089/20 г. С решение № 128 от 22.04.2021 г. САС изменил присъдата на СОС, като отменил приложението на чл. 66 от НК и определил ефективно изтърпяване на наказанието при първоначален „общ“ режим. Потвърдил присъдата в останалата й част. Касационната проверка на поддържаното с жалбата оплакване обосновава извод за допуснато от въззивната инстанция процесуално нарушение от категорията на абсолютните, по см. на чл. 348, ал. 3, т. 2 пр. 1 от НПК, което налага отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Съображенията на ВКС за това са следните : Първоинстанционното производство е протекло по реда на чл. 372, т. 2 от НПК като съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК. Подсъдимият признал изцяло фактите описани в обвинителния акт, след което първоинстанционния съд, постановил присъдата си на основание чл. 58 а от НК наложил наказание от четири години лишаване от свобода, което след редукцията определил на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК отложил изпълнението му за срок от пет години. Недоволни от присъдата, частните обвинители Е. К., Г. И., К. М., Н. М. и Й. Н. атакували наложеното наказание с искания за увеличаване на размера му до максималния и за отпадане на чл. 66 от НК. При постановяване на съдебния си акт, въззивният съд, извършвайки проверка на наведените в жалбата възражения приел, че всички „относими към правилното и справедливо определяне на наказанието на подсъдимия“ съображения „са основателни“ и че наложеното наказание е несправедливо занижено. Също така е счел, че първият съд е игнорирал част от обстоятелства, подлежащи на преценка по чл. 36 от НК и че при определяне на наказанието, вниманието му е било фокусирано предимно върху личната превенция, пренебрегвайки „възмездния му характер“. Констатирано е пълно отсъствие на съдебна преценка относно високата степен на обществена опасност на деянието, която се разкривала чрез характеристиките му, като не е обсъдено и „ отчетено“ пияното състояние, липсата на правоспособност и броя на пострадалите лица. Съотнесени към личността на дееца, тези обстоятелства според въззивния съд, дават основание за налагане на ефективно наказание от три години лишаване от свобода и за отмяна на приложението на чл. 66 от НК. Въззивният съд е преценил, че това наказание е „съответно на извършеното и достатъчно за комплексното постигане на целите на чл. 36 от НК“. / л. 12 от решението/. Цитираните от настоящия съдебен състав части от въззивния съдебен акт, индикират на съдържащи се в него вътрешни противоречия, които не позволяват да бъде установена действителната воля на съда и от друга страна възпрепятстват пълноценното осъществяване на касационната проверка. Апелативният съд изразява становището си за основателност на въззивната жалба,/с която се иска увеличаване на наказанието/, а от друга страна, приема, че определеното от СОС наказание от три години лишаване от свобода е в състояние да постигне целите в чл. 36 от НК. Изводите за по- висока степен на степен на обществена опасност на деянието са послужили като основание за отпадане на института на условното осъждане, без да доведат до корекция на размера на наказанието, съобразно застъпеното от съда становище за неговата несправедливост, поради ниския размер, наложен от първата инстанция. На следващо място, въззивният съд не е съобразил, че определянето на размера на наказанието и начина на неговото изтърпяване са две самостоятелни мисловни дейности, които съдът осъществява една след друга и че критериите им не се препокриват. Първо, съдът индивидуализира наказанието, съобразно изискванията на чл. 54 от НК, /респ. чл. 55 от НК/, след което, ако наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, преценява налице ли са материалните предпоставки за отлагане на неговото изтърпяване, съобразно чл. 66 от глава 7 на раздел 1 от НК. В конкретния случай, въззивният съд е пропуснал първия етап от дейността по индивидуализация на наказанието, тъй като не е обсъдил дали определеното от СОС наказание от четири години лишаване от свобода е справедливо, съответства ли то на степента на обществена опасност на деянието и дееца и дали е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК. Не е извършил преценка на това- законосъобразно ли е неговото намаляване с една четвърт, вместо с една трета, както изисква чл. 58а от НК. Вместо това, директно е преминал към обсъждане на предпоставките на чл. 66 от НК. По този начин въззивният съд е допуснал нарушения в дейността по индивидуализация на наказанието, която е довела до липсата на мотиви в съдебния акт. Липсата на отговори на въпросите по вида и размера на наложеното от първата инстанция наказание е довело и до друго нарушение, а именно до нарушение на материалния закон, което компрометира законосъобразността на атакувания съдебен акт. САС е пропуснал да констатира, че определеното наказание от четири години лишаване от свобода е намалено след редукцията по чл. 58а от НК не с една трета, а с една четвърт,т. е. вместо СОС да определи две години и шест месеца лишаване от свобода, той е определил три години. Тъй като производството пред въззивния съд се е развило по жалба на частните обвинители с искане за увеличаване на наказанието, то той е дължал даването на съдържателни отговори на наведеното оплакване, включително по отношение на правилното приложение на закона. Обсъдените по-горе отклонения в аналитичната дейност на контролирания съд и в качеството на постановения от него въззивен акт, изпълват със съдържание касационното основание на чл. 348, ал.3 ,т.2, пр.1 от НПК. Това предполага отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при САС, с което на практика се прегражда пътя за обсъждане на наведените от касаторите доводи за несправедливост на наказанието. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.5 от НПК ВКС- трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 128 от 22.04.2021 г. по внохд № 1079/2021 г. на Софийски Апелативен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав при САС от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.