О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 662 София, 20.12.2016 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2329/2016 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Х. М.-И. от [населено място] против определение № 336 от 26.08.2016 г. по в. ч. гр. д. № 389/2016 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 303 от 13.06.2016г. по гр. д. № 251/2016 г. на Великотърновски окръжен съд. С първоинстанционния акт е постановено връщане на искова молба вх. № 97070/12.08.2014 г. и е прекратено производството по делото, образувано по предявен от Н. Х. М.-И. срещу [фирма], [населено място], Област П. и [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 464 ГПК. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно, като подробно се аргументира становището, че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на установителен иск по реда на чл. 464 ГПК. Изразено е несъгласие с извода на съда, че отсъствието на правен интерес от този иск произтича от възможността правата й на взискател да бъдат защитени чрез предявяване на осъдителен иск за сумата, преведена в полза на ответника [фирма]- присъединен взискател по същото изпълнително дело, предвид пропускането на предвидения в посочената разпоредба преклузивен срок за завеждане на установителен иск срещу него. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като обосноваващ допускането на касационното обжалване е посочен въпросът за „вариативността, респ. възможността за процесуална защита на основен взискател по изпълнителното производство от лице, което формално се легитимира като кредитор по правоотношение, което е външно за конкретното изпълнително производство, без връзка с неговите страни (взискател и длъжник), но това лице се легитимира формално като като ипотекарен кредитор спрямо имоти, предмет на извършена публична продан, и претендира да получи по силата на тази привилегия предпочтително удоволетворение от получена от проданта сума”. По отношение на този въпрос се поддържа, че е решаван противоречиво от съдилищата, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответниците по частната касационна жалба – [фирма], [населено място], Област П. и [фирма], [населено място] – не заявяват становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да потвърди първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, образувано по предявен от Н. Х. М.-И. срещу [фирма], [населено място], Област П. и [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 464 ГПК за установяване несъществуване на учредено от ответното търговско дружество в полза на едноличния търговец ипотечно право, въззивният съд е приел, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск по реда на чл. 464 ГПК, тъй като правата й на взискател в изпълнителното производство следва да бъдат защитени с осъдителен иск за връщане на получената от публична продан на недвижимия имот сума, която е преведена по сметка на ответния търговец – присъединен като взискател по същото изпълнително дело, предвид учредената в негова полза ипотека върху продадения недвижим имот. Решаващият състав е изразил становището, че доколкото искът по чл. 464 ГПК е предявен след изтичане на предвидения в закона едномесечен преклузивен срок, заделената от публичната продан на имота сума следва да бъде предадена на ипотекарния кредитор и поради това ищцата вече няма интерес от установяване несъществуването на ипотечното право. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато предвид извършената в съответствие с указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС служебна преценка за недопустимост на обжалвания акт. От документите по делото е видно, че на датата 12.08.2014 г. Н. Х. М.-И. от [населено място] е депозирала две еднакви искови молби срещу [фирма], [населено място], Област П. и [фирма], [населено място], с които е предявила иск по чл. 464 ГПК за установяване несъществуването на учредено от ответното търговско дружество в полза на ответния едноличен търговец ипотечно право – искова молба вх. № 97070, депозирана в Софийски градски съд и искова молба вх. № 16291, депозирана в Плевенски районен съд. По искова молба вх. № 97070 е образувано гр. д. № 12402/2014 г. по описа на Софийски градски съд, което, след последователното му изпращане по подсъдност на Софийски районен съд и на Плевенски окръжен съд, като компетентен да го разгледа е определен Великотърновски окръжен съд (определение № 120 от 14.03.2016 г. на Великотърновски апелативен съд, постановено по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК). Именно по него е постановено определение № 303 от 13.06.2016г. по гр. д. № 251/2016 г., потвърдено с въззивното определение на Великотърновски апелативен съд, предмет на настоящата частна касационна жалба. По искова молба вх. № 16291 е образувано гр. д. № 3654/2014 г. по описа на Плевенски районен съд, което впоследствие с определение № 19 от 28.01.2015 г. по в. ч. гр. д. № 28/2015 г. на Великотърновски апелативен съд, постановено по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК, е изпратено за разглеждане на Ловешки районен съд, където е образувано под № 138/2015 г. С определение от 30.07.2015 г. по това дело е постановено връщане на искова молба вх. № 16291/12.08.2014 г. и прекратяване на производството по предявения иск като недопустимо. Посоченото определение е потвърдено с определение от 02.12.2015 г. по в. ч. гр. д. № 333/2015 г. на Габровски окръжен съд. Обжалвано по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, въззивното определение на Габровски окръжен съд и потвърденото с него първоинстанционно определение са отменени с определение № 464 от 01.11.2016 г. по ч. т. д. № 553/2016 г. на Върховен касационен съд (което се установява от служебно извършената от настоящия състав справка), като делото е върнато на Ловешки районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед факта, че посочените по-горе две напълно идентични искови молби са депозирани едновременно на една и съща дата и не би могло да се определи кое от образуваните по тях дела е „по-късно заведено” по смисъла на чл. 126, ал. 1 ГПК, преценката за това следва да се извърши с оглед етапа, на който се намира всяко от делата. Поради факта, че към настоящия момент определението за прекратяване на делото, образувано по искова молба вх. № 16291, вече е отменено и същото е върнато за продължаване на съдопроизвоствените действия по разглеждането му, т. е. спорът по това дело е висящ, следва да се приеме, че характер на „по-късно заведено” има делото, образувано по искова молба вх. № 97070, производството по което е прекратено, т. е. настоящото дело. Ето защо, след обезсилване на обжалваното въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно определение, производството по същото следва да бъде прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание 270, ал. 3, изр. 1 във връзка с чл. 278, ал. 4 и чл. 126, ал. 1 ГПК О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА определение № 336 от 26.08.2016 г. по в. ч. гр. д. № 389/2016 г. на Великотърновски апелативен съд и потвърденото с него определение № 303 от 13.06.2016г. по гр. д. № 251/2016 г. на Великотърновски окръжен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № гр. д. № 251/2016 г. на Великотърновски окръжен съд, образувано по искова молба вх. № 97970 от 12.08.2014 г. на Н. Х. М.-И. от [населено място] срещу [фирма], [населено място], Област П. и [фирма], [населено място]. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: