Р Е Ш Е Н И Е № 2 гр. София, 17 март 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП РУСКО КАРАГОГОВ, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 2221/2013 г. на ВКС, и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Делото е образувано по искане на основание чл. 422, ал. 1,т. 5 и сл. от НПК, подадено от упълномощените защитници на осъдения Н. Н. Й. - адвокатите И. Л. И И. В. от САК, за възобновяване на производството по внохд№ 296/2013 год. на Окръжен съд гр. Русе, с решението по което е потвърдена присъда № 56/ от 13.03.2013 год. по нохд№ 185/2013 год. на РС гр. Русе. В искането се изтъкват нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. В подкрепа на тези основания се правят следните доводи: деянието е несъставомерно по обвинението за престъпление по чл. 338, ал. 3, вр. ал.1 от НК; в обвинителния акт не е посочено какво е било конкретното действие, което не е било изпълнено, тъй като инкриминираното деяние се извършва чрез бездействие; според обвинението правилото по чл. 48, ал.1 от ППЗОБВВПИ /отм. от 18.12.2012 год./ буквално възпроизвежда чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ и следователно отговорността е само във вр. с нормата, съдържаща се в закона, а не и по чл. 48, ал.1 от цитирания правилник и следва приложение на по-благоприятния закон; няма обвинение във връзка с чл. 93 от ЗОБВВПИ, където се предвиждат специфични правила за съхранение на оръжие, а при неспазването им отговорността е само административна, съгл. чл. 193 от ЗОБВВПИ; Й. не е допуснал нарушение на необходимите мерки за сигурност, защото пушката е била заключена в багажника на лекия му автомобил, а автомобилът е бил в заключен гараж под видеонаблюдение. Подсъдимият не е могъл да предвиди поведението на неговия охранител – пострадалия П. относно механизма на получения от него достъп до оръжието.Не е могъл да предвиди, че оръжието ще послужи като средство за предварително взетото решение от П. да сложи край на живота си; липсва пряка причинно-следствена връзка между мерките за сигурност и настъпилата смърт на П. чрез употребата на оръжието, предмет на положените мерки за сигурност. За съществено процесуално нарушение се сочи липсата на мотиви в съдебните актове относно обстоятелството докъде се простира задължението на подсъдимия за елементарна житейска предвидливост относно безопасността на държаното от него оръжие. При твърдение за отсъствието на съставомерно деяние, се изтъква явна несправедливост на наказанието. Иска се възобновяване на производството по делото, отмяна на съдебните актове и оправдаване по обвинението, съгласно чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК. В съдебно заседание осъденият Н. Й. не се явява, редовно призован, за него - адвокат Л. се явява лично и поддържа искането с развитите в него доводи. Моли за оправдаване на осъдения по обвинението поради несъставомерност на деянието; в обвинителния акт не са посочени какви мерки за сигурност са били нарушени от подсъдимия; няма причинна връзка между тях и възможността за осъдения Й. да предвиди и предотврати самоубийството на пострадалия Д. П.; смъртта на пострадалия е настъпила от факта, че той е решил да открадне пушката и сам да сложи край на живота си. Прокурорът от ВКП оспорва основателността на искането и моли да се остави без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на проверка, съгласно правомощията си, прие следното: Искането е допустимо, тъй като е подадено в срок от легитимна страна, срещу акт, подлежащ на възобновяване. Разгледано по същество, искането Е ОСНОВАТЕЛНО. С решение от 17.07.2013 г. по внохд № 296/ 2013г, образувано по въззивна жалба от защитата на подсъдимия Н. Н. Й., е потвърдена присъда № 56/13.03.2013г по нохд№185/2013г. на Русенския районен съд, с която е признат за виновен в това, че на 15.05.2011г. в [населено място], като е държал огнестрелно оръжие- автоматична пушка "марка", тип едноцевна, 12-и калибър, с фабричен № и боеприпаси за огнестрелни оръжия - пет броя боеприпаси за ловно гладкоцевно оръжие калибър 12, от които три броя бренеке и два броя 13 - 0, не е взел необходимите мерки за сигурност, предвидени в чл. 59 ал. 1 от ЗОБВВПИ, съгласно който: „Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и /или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им" и особено мерките, предвидени в надлежните правилници - чл.48 ал.1 от ППЗКВВООБ: „ Лицата, придобили огнестрелни оръжия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица, а при боравене с него да вземат мерки за недопускане на злополуки или наранявания", от което е последвало причиняване на смърт на едно лице - Д. М. П., ЕГН: [ЕГН], като не е искал и не е допускал това, поради което и на основание чл. 338 ал.3 вр. ал.1 от НК и чл. 55 от НК осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ. Решението е влязло в сила на 17.07.2013 год. Производството пред първата инстанция е проведено при условията на съкратено съдебно следствие в първата хипотеза - по чл. 371,т.1 и сл. НПК. Страните са дали съгласие да не се събират повторно събраните в досъдебната фаза гласни и писмени доказателствени средства, с изключение на разпита на свид.В.. Процесуалната дейност на решаващите съдилища по събирането, проверката и оценката на доказателствените източници е съобразена с правилата по НПК. Правилно установените фактически данни от предмета на доказване не са получили законосъобразна правна интерпретация, като неправилно са подведени под признаците на чл. 338, ал. 3, вр. ал.1 от НК. Престъплението по чл. 338 от НК е от кръга на общоопасните престъпения. Изпълнителното деяние се осъществява с общоопасни средства или предмети. Нормата е бланкетна като елементът от обективната страна на състава, посочен като - "предвидените мерки за сигурност", се изпълва със съдържание от съответен нормативен акт ("правилници, наредби или инструкции") и на общо основание е предмет на доказване по делото. Съставът предвижда деянието да се извършва чрез бездействие, изразено в невзимане на необходимите мерки за сигурност и особено на мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции. Формата на вината за нарушаването на тези правила за безопасност е умисъл в някой от неговите видове ( пряк или евентуален умисъл), т.е. деецът да е искал или допускал извършването на деянието. По отношение на вредоносния резултат по квалифицирания състав на чл. 338, ал. 3 от НК - последвалата смърт на лице, в резултат на осъществяване изпълнителното деяние по ал. 1 на същия член е при форма на вината - непредпазливост и отговорност за дееца възниква ако се установи, че смъртта е пряка и непосредствена последица от умишленото неизпълнение от дееца на вменените му задължения за безопасност при държане и употреба на оръжие. Съгласно внесеното срещу осъдения Й. обвинение, инкриминираното в обвинителния акт бездействие на дееца е за неизпълнение на предвидените мерки за сигурност по чл. 59, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (Обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.) . Според тази норма, лицето, което е получило разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и /или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, е длъжно да ги опазва от кражби, изгубване и достъп на други лица, и да предприеме мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им. В същия смисъл е изискуемото се поведение и по чл. 48, ал. 1 от Правилника за приложение на закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (отм. от 18.12.2012 год.), посочен в обвинителния акт като част от обективния състав на престъплението. Отмяната на процесния правилник за приложение на закона към момента на влизане в сила присъдата не е оставила без съдържание диспозицията на чл. 338, ал.1 от НК, тъй като в нея буквално са преповторени задълженията, предписани по чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ, който освен това, е нормативен акт от по-висок ранг и има приоритет при приложението пред подзаконовите нормативни актове, макар и нормата да препраща само към тях. Изводите на решаващите съдилища, че осъденият Й. не е взел адекватни мерки за сигурност, съгласно предписанието на чл. 59 от ЗОБВВПИ, респ. и по отменения чл. 48, ал.1 от ППЗОБВВПИ, не почиват на данните по делото и на закона. Делото е попълнено с многобройни фактически данни за проявената от подс.Й. конкретна житейска предвидливост относно безопасността на държаното от него оръжие. Преценката на съда доколко са били изчерпани от подсъдимия Й. всички необходими мерки за сигурност в конкретния случай е фактическа. По всяко конкретно дело тя е изводима от доказателствените източници, тъй като в разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗОБВВПИ и на чл.48 от ППЗОБВВПИ (отм.) са формулирани общи правила с пожелания за мерки за сигурност, без конкретика в посочване на точното съдържание на действията на задълженото лице за характера, вида и начина на осъществяване на мерките, с които да се постигне необходимата степен на сигурност. При тази регламентация е несъмнено, че при държането, пренасянето и пр. на огнестрелно оръжие и боеприпаси задълженото лице, следва да се оповава на опита и наложилата се в тези случаи житейска практика за взимане мерки за сигурност. Само по себе си, това поведение е фактическо и няма нормативен характер, очертан в конкретни дейности, но задължението за постигане на мерките за сигурност е основано на нормативнните актове, които предвиждат спазване на такива мерки. Мерките за сигурност, предприети от подсъдимия на инкриминираната дата при пренасянето и държането на автоматичната пушка "марка", тип едноцевна, 12-и калибър, с фабричен № и боеприпасите към нея - пет броя боеприпаси за ловно гладкоцевно оръжие калибър 12 , от които три броя бренеке и два броя 13 – 0, е следвало да бъдат изведени от установените данни за неговото поведение относно мястото и начина на съхранението на това оръжие при конкретните условия – в лек автомобил, условията за неговото охраняване, докато подсъдимият е пребивавал в хотел „име” в града. Съставът на ВКС не споделя изводите на решаващите съдебни инстанция, че Й. не е взел необходимите мерки за сигурност, с цел опазването на оръжието и боеприпасите от кражби, изгубване, достъп на други лица. Тези съждения не съответстват на установените по делото данни, както и на съдържанието на нормите, предписващи необходимите мерки за сигурност. Според установените факти, автоматичната пушка на подс.Й. е била заключена от неговия охранител – пострадалият Д. П. в багажника на личния лек автомобил на Й. и по негово разпореждане; автомобилът с оръжието е бил заключен в гараж - помещение с железни врати и охранителни видео-камери ; гаражът е бил под наблюдение и от жива нощна охрана; ключовете за автомобила и за гаража също са били под охрана- заключени в касата на хотела, заедно с оборота на заведението; пострадалият П. не е бил само шофьор на подсъдимия, но главно е изпълнявал функциите на негова лична физическа охрана, т.е. в неговите трудови задължения е било вменено съблюдаване да не се допусне неправомерен достъп на трети лица до личността и имуществото на подсъдимия. В отношенията си с пострадалия П. подсъдимият е имал пълно доверие и му е поверявал достъпа до автомобила си именно поради функцията, която е изпълнявал като негова лична охрана. При тези обективни данни, установени по делото от инстанциите по фактите, е трябвало да се направи извод, че подсъдимият не е могъл и не е бил длъжен от обективните обстоятелства да предвиди, че охранителят му Д. П. съзнателно ще преодолее създадените предохранителни мерки, взети от подс.Й. за изолиране достъпа на трети лица до оръжието и ще наруши задължения си, осъществявайки неразрешено му от собственика на оръжието и боеприпасите владение върху тях с цел да осъществи намерението си за самоубийство. Ето защо, основателно е оплакването в искането, че не е осъществено изпълнителното деяние на престъплението по чл.338, ал.1 от НК. Няма невзимане на мерки съгласно специалния закон, към който препраща бланкетната норма на процесния състав. Ето защо, правно несъстоятелната е тезата, защитена в съдебните актове, за съществуваща пряка причинно-следствена връзка между „невземане на мерки за сигурност при съхраняването на оръжие от подсъдимия и настъпилата смърт на охранителя П.”. Установените по делото обстоятелства на обвинението сочат тъкмо обратното. Освен че не са били нарушени правилата за безопасно съхранение на оръжието на Й., не е налице и причинна връзка въобще между правилата за съхранението на оръжието и последвалото самоубийство на охранителя с това оръжие. След края на нощната смяна, в 07.30 часа на следващия ден, пострадалият П. е заблудил е свид.Д. В., че "си е забравил нещо” в колата на работодателя му Й. и се налага да получи ключа, пазен от нея в касата на хотела. Влязъл е в колата, отключил е багажника и оттам е взел автоматичната пушка, която оставил в своята лека кола, след което върнал обратно ключа за съхранение в касата на хотела. Отпътувал е със своята собствена лека кола и на безлюдно място в града и по свой собствен избор, изпълнявайки предварително взето решение за самоубийство, се е застрелял с процесното оръжие. Самостоятелно и лично взетото решение от пострадалия П. да го използва, за да сложи край на живота си няма каквато и да било фактическа и логическа причинна връзка между взетото от него решение и поведението на осъдения Й. относно взетите конкретни мерки в конкретната ситуация, оръжието му да не попадне в трети лица в момент , когато той го е превозвал със себе си, пътувайки от един в друг град. При логически обусловен анализ от тези конкретни фактически данни, приети за установени по делото, съдилищата е трябвало да направят противоположен на направения правен извод относно това дали са били осъществени обективните и субективни признаци на състава по чл. 338, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Съставът на чл. 338, ал.3,вр. ал.1 НК инкриминира поведение на дееца, при което в резултат на умишлено нарушаване на задължението за взимане на всички необходими мерки за сигурност при съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за опазването им от кражби, изгубване и достъп на други лица, за недопускането на злополуки или наранявания при употребата им, те попадат в трети лица. Случаят не е такъв. Процесното оръжие е попаднало целенасочено у пострадалия, който поначало е имал физически разрешен достъп до вещта под специален режим, поради службата си на охранител и създадените отношения на доверие между него и подсъдимия. Настъпването на злополуки и наранявания - телесни повреди или смърт е съставомерна последица по чл. 338, ал. 3 ,вр. ал.1 от НК само когато в резултат на умишленото нарушаване на мерките за сигурност при съхраняването на оръжието и боеприпасите, деецът е могъл и е бил длъжен от обстоятелствата да съзнава, че в пряка причинна връзка от това неизпълнение биха могли да настъпят тези последици за определено лице или лица, които той не е предвиждал, но е могъл да предвиди и да ги предотврати, или ги е предвиждал, но е мислил, че ще ги предотврати. От установените по делото данни не може да се направи извод, че Й. не е изпълнил възможните според конкретната ситуация и необходими мерки за безопасно съхранение на превозваното от него законно притежавано оръжие и боеприпаси. В посочената във въззивното решение съдебна практика на ВКС съгласно решение №118/98 год. по н.д. № 398/2008 г.на 1-во н.о. и решение № 360/2008 год. по н.д. № 398/2008г. на 3-то н.о., се тълкува съдържанието на правната норма по чл. 338 НК. В тези актове с принципно значение е утвърдено и разбирането на ВКС, че при наличието на обща формулировка в закона и в подзаконовите нормативни актове на мерките за сигурност при съхраняването и пренасянето на оръжие и боеприпаси им, тяхното изпълнение се преценява във всеки конкретен случай, според установената фактология по конкретното дело. Ето защо, приетите в тях правни изводи не могат да се отнесат и към фактите в проверяваните по реда на това производство съдебни актове. Съставът на ВКС изцяло възприема като основателни доводите в искането за несъставомерност на деянието, за което искателят Й. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 338, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Следва уважаване на искането за възобновяване и отмяна на атакуваните решение и присъда и оправдаване на осъдения по това обвинение. На основание чл. 425,ал.1,т.2 НПК ревизираното въззивно решение и потвърдената с него присъда следва да бъдат отменени по реда на възобновяването, а подсъдимият - оправдан по това обвинение. Воден от тези мотиви и съгласно чл. 424 - чл. 425 НПК, ВКС ,трето н.о. Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО внохд № 296/ 2013г, на ОКРЪЖЕН СЪД гр.Русе. ОТМЕНЯВА РЕШЕНИЕ от 17.07.2013 г. по внохд № 296/ 2013г, на Окръжен съд гр. Русе И ПОТВЪРДЕНАТА С НЕГО ПРИСЪДА № 56/13.03.2013г по нохд№185/2013 г. на Русенския районен съд в осъдителните им части, и във вр. чл. 24, ал.1,т.1 от НК ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Н. Н. Й. [ЕГН] за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл. 338 ал. 3 вр. ал. 1 от НК за това, на 15.05.2011 г. в [населено място], като е държал огнестрелно оръжие- автоматична пушка "марка", тип едноцевна и гадкоцевна, 12-и калибър, с фабричен № и боеприпаси за огнестрелни оръжия - пет броя боеприпаси за ловно гладкоцевно оръжие калибър 12, от които три броя бренеке и два броя 13 - 0, да не е взел необходимите мерки за сигурност, предвидени в чл. 59 ал. 1 от ЗОБВВПИ, съгласно който: „Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и /или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им" и особено мерките, предвидени в надлежните правилници - чл.48 ал.1 от ППЗКВВООБ( отм.), от което да е последвало причиняване на смърт на едно лице - Д. М. П., ЕГН: [ЕГН], като не е искал и не е допускал това . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :