Р Е Ш Е Н И Е № 51 София, 27.04.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4968 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по жалба на В. И. В. срещу решение №130 от 14.07.2015г. по в.гр.д.№225/2015г. на Ямболския окръжен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу И. С. В. иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.23 СК за установяване правото на собственост на ищеца върху вилна сграда и гараж, построени в дворно място с площ от 840кв.м., находящо се в с К., [улица], съставляващо ПИ №142, което участва в УПИ І-142,144. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по оплакванията в жалбата, свързани с твърденията му, че вилната сграда и гаражът са строени в дворно място, собственост на неговия баща и че са придобити от жалбоподателя по давност, текла по време на фактическата му раздяла с ответницата, без никакъв принос от нейна страна. Издаденото на негово име строително разрешение не замества правото на строеж, каквото не е било учредявано. Ответницата в производството И. С. В. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. С определение №620 от 07.12.2015г. по настоящото дело служебно е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради възникнало съмнение за неговата допустимост. За да се произнесе, съставът на ВКС взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Ямболския окръжен съд е потвърдил решение №284 от 05.05.2015г. по гр.д.№1998/2014г. на Ямболския районен съд, в частта, с която е било прието за установено по отношение на ответницата И. С. В., че ищецът В. И. В. е собственик на дворно място с площ от 840кв.м., находящо се в с К., [улица], съставляващо ПИ №142, което участва в УПИ І-142,144, ведно с изградените в мястото жилищна сграда от 61 кв.м., лятна кухня и навес с обща застроена площ от 50кв.м., както и в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от В. В. срещу И. В. иск за установяване правото на собственост на ищеца върху намиращата се в същото място вилна сграда и гараж. Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи. Процесното дворно място, къща от 61 кв.м., лятна кухня и навес са останали в наследство от бащата на ищеца И. В., който е оставил за свои наследници преживялата съпруга К. И. и синове – З. В. и В. В.. С нотариален акт №19/2009г. К. и З. са продали на ищеца В. В. собствените си 5/6 ид.части от мястото, къщата и лятната кухня с навес. Към този момент ищецът е бил в брак с ответницата, но във фактическа раздяла, датираща от 1994г. Тя няма принос в придобиване на това имущество. Ето защо ищецът е станал едноличен негов собственик и в тази част предявеният иск по чл.23 СК е основателен. По отношение на вилната сграда и гараж, изградени през 1985г. в същото дворно място, съдът е приел, че не е опровергана презумпцията на чл.21, ал.3 ГПК за съвместен принос. Събраните по делото доказателства не сочат на изключителен принос на ищеца в придобиването на сградата. Наистина, през този период той е реализирал по-големи доходи, но ответницата също е работела, полагала е грижи за домакинството и отглеждането на децата. Прието е, че в исковата си молба ищецът не е въвел като придобивно основание давностното владение върху сградата, а и впоследствие не е изменил основанието на този иск, затова не следвало да се обсъждат твърденията му във връзка с представения от него нотариален акт от 2005г. за собственост по обстоятелствена проверка. Освен това този акт не създавал права, не се ползвал със сила на пресъдено нещо, а удостовереното с него право на собственост можело да се опровергава. Въззивното решение е процесуално недопустимо в обжалваната част, отнасяща се за вилната сграда и гаража. То е постановено по нередовна искова молба, в която не е посочено придобивното основание за тези имоти. В исковата молба ищецът е посочил, че е собственик на дворно място, жилищна сграда от 61 кв.м., лятна кухня и навес, по силата на нотариални актове №63/1961г.; №147/2005г. и №19/2009г. Посочил е, че е собственик на построените в същото място вилна сграда и гараж, съгласно нот.акт №148/2005г. Общо е посочил, че описаното имущество, макар и придобито по време на брака, е придобито изцяло с лични средства на ищеца и ответницата няма никакъв принос в придобиването на имотите. Имотите са придобити в период на фактическа раздяла с ответницата. Бракът между страните е прекратен през 2014г., но фактическата раздяла датира от 1994г. От тази обстоятелствена част на исковата молба не е ясно какво е придобивното основание за жилищната сграда и гаража. То не е посочено от ищеца изрично, а чрез препращане към нотариален акт №148/2005г. Това препращане обаче е недостатъчно за изясняване предмета на делото. Според посочения нотариален акт В. И. В. е признат за собственик в резултат на давностно владение на вилна сграда и гараж в [населено място], [улица], съставляващо ПИ №142, което участва в УПИ І-142,144. От този нотариален акт е видно, че придобивното основание за жилищната сграда и гаража е давност. Това обаче е недостатъчно, тъй като не е посочен периодът на давностно владение, а той е от значение за преценката дали има принос от ответницата и дали имотът се е включил в съпружеската имуществена общност. Следва да се има предвид и това, че жилищната сграда и гаражът са строени в дворно място, собственост на бащата на ищеца, а по делото не се твърди и няма данни за тях да е било учредено право на строеж. Изясняването на придобивното основание е от значение и за възможността ответницата да изложи своите насрещни твърдения и възражения. Произнасянето по нередовна искова молба води до недопустимост на обжалваното решение. Ето защо то следва да бъде обезсилено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане след отстраняване недостатъците на исковата молба. На ищеца следва да бъдат дадени указания да посочи поддържаното от него основание за претендираното право на собственост върху процесния имот, а ако се позовава на придобивна давност – изрично да посочи началния и крайния момент на давностното владение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №130 от 14.07.2015г. по в.гр.д.№225/2015г. на Ямболския окръжен съд в обжалваната част, с която е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу И. С. В. иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.23 СК за установяване правото на собственост на ищеца върху вилна сграда и гараж, построени в дворно място с площ от 840кв.м., находящо се в с К., [улица], съставляващо ПИ №142, което участва в УПИ І-142,144. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в обезсилената част, от друг състав на същия съд, след отстраняване недостатъците на исковата молба. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: