Р Е Ш Е Н И Е
№ 114
гр.
София, 03.08.2009 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение
в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ИРЕНА ВЕЛЧЕВА, като изслуша докладваното от
съдия ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА т. дело № 644 по описа за 2008г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е” А. , гр. С., приподписана от процесуалния представител адв. В срещу решение № 62 от 30.06.2008г. по в. гр. д. № 1078/2007г. на Апелативен съд Пловдив, граждански състав, с което след отмяна на решение № 224/24.07.2007г. по т. дело № 151/2007г. на Пловдивски окръжен съд са отхвърлени предявените от „Е” А. , гр. С. срещу „К” Е. /в несъстоятелност/, гр. П. и „С” Е. , гр. С. иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за признаване за установено, че извършените от длъжника „К” Е. /в несъстоятелност/, гр. П. на „С” Е. , гр. С. плащания след началната дата на неплатежоспособността в общ размер 23 457,20 лв. по девет броя фактури са нищожни и иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане от „С” Е. в полза на „К” Е. /в несъстоятелност/ на същата сума.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Прави оплакване за неправилност на извода, че искът по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е неоснователен поради недоказана вреда за останалите кредитори, изразяваща се в предпочтително удовлетворяване на един от кредиторите за сметка на други и в намаляване на масата в резултат на извършеното плащане. Касаторът моли решението да бъде отменено, исковете да бъдат уважени и претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни производства.
Ответниците „К” Е. /в несъстоятелност/, гр. П. и „С” Е. , гр. С. не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да отмени решението на Пловдивски окръжен съд и отхвърли предявените от „Е” А. , гр. С. срещу „К” Е. /в несъстоятелност/, гр. П. и „С” Е. , гр. С. искове по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за прогласяване нищожността на извършените от длъжника „К” Е. плащания след началната дата на неплатежоспособността /30.10.2005г./ в общ размер 23 457,20 лв. и по чл. 134, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане от „С” Е. в полза на „К” Е. /в несъстоятелност/ на същата сума, Пловдивски апелативен съд е приел, че за да бъде изпълнението на парично задължение нищожно на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, то трябва да е намалило съществуващата към момента на извършването му маса на несъстоятелността, да е имало за последица предпочтително удовлетворяване на един от кредиторите за сметка на други, да е извършено във вреда на другите кредитори на длъжника. Решаващият съдебен състав е направил извод, че извършеното плащане не е във вреда на кредиторите, тъй като срещу платената цена на стоката длъжникът е придобил активи, съответни на платената сума, и следователно масата на несъстоятелността не е намалена.
С определение № 153 от 17.03.2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, а именно: дали намаляването на имуществото на длъжника, на масата на несъстоятелността поради извършено от длъжника плащане на задължение след датата на неплатежоспособността е предпоставка за уважаване на иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 733 от 13.05.2003г. по гр. д. № 235/2003г. на ВКС, V г. о., решение № 1209/31.10.2003г. по гр. д. № 376/2003г. на ВКС, V г. о., решение № 486/20.06.2005г. по т. дело № 695/2004г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 402/01.07.2008г. по т. дело № 115/2008г. на ВКС, ТК, І т. о.
Решението в частта по иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Неправилно е прието от въззивния съд, че предпоставка за уважаване на отменителния иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е намаляване на съществуващата към момента на извършване на плащането маса на несъстоятелността. Неправилен е изводът, че извършеното плащане не е във вреда на кредиторите, тъй като срещу платената цена на стоката длъжникът е придобил активи, съответни на платената сума.
Предпоставка за уважаване на отменителния иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е изпълнението на паричното задължение да бъде извършено от длъжника в подозрителния период след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, независимо от начина на изпълнение - дали ч. плащане в пари или други еквивалентни престации. Без значение е дали плащането е направено след получаване на стоката или преди това и дали срещу платената цена на стоката длъжникът е придобил активи, съответни на платената сума. Основание за този извод дава и разпоредбата на чл. 648 ТЗ, която урежда последиците от уважаване на исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, вкл. чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, а именно възстановяване на даденото по недействителното действие в масата на несъстоятелността /платената сума/ и връщане на даденото от третото лице, ако се намира в масата на несъстоятелността /предадената на несъстоятелния длъжник стока/ или признаването на качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност.
Предназначението на производството по несъстоятелност е справедливо удовлетворяване на всички кредитори и обуславя прилагането на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ. С процесното плащане не би намаляло имуществото на длъжника, служещо за общо обезпечаване на задълженията му, ако вземането, по което длъжникът е изпълнил, е било привилегировано, или плащането е извършено във връзка с образувано изпълнително производство преди откриване на производството по несъстоятелност, или се касае до изпълнение на публични или частни държавни вземания /чл. 638 и чл. 646, ал. 3 ТЗ/.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението в частта, с която предявеният от „Е” А. , гр. С. срещу „К” Е. /в несъстоятелност/ и „С” Е. , гр. С. иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е отхвърлен, е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо това да бъде признато за установено по отношение на кредиторите на „К” Е. /в несъстоятелност/, че извършените от длъжника „К” Е. /в несъстоятелност/, гр. П. на „С” Е. , гр. С. плащания след началната дата на неплатежоспособността в общ размер 23 457,20 лв. по девет броя фактури са нищожни.
Упражнявайки правомощията си за служебна преценка на допустимостта на обжалваното решение съгласно ГПК и Тълкувателно решение № 1/17.0.2001г. на ВКС, ОСГК, т. 10, настоящият състав констатира, че решението на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 134, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане от „С” Е. в полза на „К” Е. /в несъстоятелност/ на сумата 23 457,20 лв., е недопустимо.
Недопустимостта на обжалвания съдебен акт в посочената част произтича от обстоятелството, че ищецът „Е” А. , гр. С. не е активно легитимиран да предяви иска за заплащане на процесната сума. Субективното право да предяви осъдителния иск принадлежи на страната по сделката „К” Е. /в несъстоятелност/, от чийто патримониум е излязла сумата, подлежаща на връщане. По правната си природа това право е облигационно за полученото без основание или въз основа на отпаднало основание. При така конституираните страни не е допустимо съединяването на установителния иск с осъдителен за връщане на даденото, заплащане на сумата – обект на разпореждането. Налице е недопустимост на процесуалното качество на страните – по иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, предявен от кредитора „Е” А. , „К” Е. /в несъстоятелност/ е ответник, а по иска за връщане на даденото, т. е. заплащане на сумата 23 457,20 лв. дружеството в несъстоятелност би следвало да бъде ищец.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че ищецът не разполага с иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД, поради което същият се явява недопустим. Следователно решението в частта, с която този иск е отхвърлен трябва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по посочения иск – прекратено съгласно чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят на касатора сума в размер 2 521,75 лв. – разноски по делото за всички съдебни производства, изчислени съразмерно на уважения иск. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК касаторът дължи на „С” Е. , гр. С. сумата 987,08 лв. – разноски за първоинстанционното и въззивното производство съобразно прекратяване на производството по осъдителния иск. Поради обстоятелството, че с въззивното решение „Е” А. е осъдено да заплати на „С” Е. разноски в размер 969,15 лв. с настоящото съдебно решение трябва да се присъдят още 17,93 лв. Разноски за касационното производство от ответниците не са направени, поради което такива не се присъждат. На основание чл. 620, ал. 5 ТЗ „К” Е. /в несъстоятелност/, гр. П. трябва да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса за трите съдебни производства в размер общо 1 876,58 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 62 от 30.06.2008г. по в. гр. д. № 1078/2007г. на Апелативен съд Пловдив, граждански състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Е” А. , гр. С. срещу „К” Е. /в несъстоятелност/, гр. П. и „С” Е. , гр. С. иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за признаване за установено, че извършените от длъжника „К” Е. /в несъстоятелност/, гр. П. на „С” Е. , гр. С. плащания след началната дата на неплатежоспособността в общ размер 23 457,20 лв. по девет броя фактури са нищожни и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К” Е. в несъстоятелност, гр. П., неговите кредитори и „С” Е. , гр. С., че извършените от „К” Е. , гр. П. в несъстоятелност/ на „С” Е. , гр. С. плащания в общ размер 23 457,20 лв. по фактури № 10625/01.12.2005г., № 10725/14.12.2005г., № 10727/14.12.2005г., № 10728/14.12.2005г., № 10729/14.12.2005г., № 10613/30.11.2005г., № 11797/05.05.2006г., № 11818/06.04.2006г. и № 11188/08.02.2006г. са нищожни на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА „К” Е. /в несъстоятелност/, гр. П. и „С” Е. , гр. С. да заплатят на „Е” А. , гр. С. на основание чл. 78 ГПК сума в размер 2 521,75 лв. /две хиляди петстотин двадесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/ – разноски по делото за всички съдебни производства.
ОСЪЖДА „К” Е. /в несъстоятелност/, гр. П. да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса за трите съдебни производства в размер общо 1 876,58 лв. /хиляда осемстотин седемдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/.
ОБЕЗСИЛВА решение № 62 от 30.06.2008г. по в. гр. д. № 1078/2007г. на Апелативен съд Пловдив, граждански състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Е” А. , гр. С. срещу „К” Е. /в несъстоятелност/, гр. П. и „С” Е. , гр. С. иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане от „С” Е. в полза на „К” Е. /в несъстоятелност/ на сумата 23 457,20 лв. и вместо това постановява:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „Е” А. , гр. С. срещу „К” Е. /в несъстоятелност/, гр. П. и „С” Е. , гр. С. иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане от „С” Е. в полза на „К” Е. /в несъстоятелност/ на сумата 23 457,20 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 62 от 30.06.2008г. по в. гр. д. № 1078/2007г. на Апелативен съд Пловдив, граждански състав в частта, с която „Е” А. , гр. С. е осъдено да заплати на „С” Е. , гр. С. сумата 969,15 лв. – разноски за двете съдебни производства.
ОСЪЖДА „Е” А. , гр. С. да заплати на „С” Е. , гр. С. сума 17,93 лв. /седемнадесет лева и деветдесет и три стотинки/ – останалата част от дължимите разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.