Р Е Ш Е Н И Е                                   № 51 София, 02 март 2010 година      В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                          при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 675 по описа за 2009 година.   Производството е по реда на чл.420, ал.2 НПК, образувано по искане от осъдения Д. П. Р. за възобновяване на нохд № 119/09 г. по описа на Районен съд-гр. Елена. Възразява се, че са налице основанията по чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 НПК, поради което се претендира отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС защитникът на осъдения поддържа направеното искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. За да се произнесе ВКС взе предвид и следното: С присъда № 14 от 10.06.2009 г. по нохд № 119/09 г. Районният съд-гр. Елена признал Д. Р. за виновен в това на 26.05.2009 г. да е извършил престъпление по чл.343Б, ал.1 НК, поради което при условията на чл.54 НК го осъдил на 4 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване и на лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години. Неоспорена от страните присъдата влязла в сила на 26.06.2009 г. Като съобрази изложеното, доводите на страните и след проверка ВКС І-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество – неоснователно. Осъденият претендира наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК при съображения: в нарушение на изискванията на чл.358, ал.3 НПК ЕРС дал ход на делото преди изтичане на предвидения три дневен срок; съдът не е разяснил правата на подсъдимия - на служебен защитник по чл.94, ал.1, т.9 НПК, както и тези по чл.371 НПК. Възражението е неоснователно. Съгласно чл.131 НПК протоколите, съставени при условията и по реда, предвиден в НПК, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. Протоколът от съдебното заседание на 10.06.2009 г., когато е разгледано и приключило посоченото по-горе наказателно производство, е съставен в съгласие с чл.311 НПК. Искания за поправки и допълнения на същия протокол не са направени от страните по делото. Тези обстоятелства предопределят и последиците на чл.131 НПК, а именно, че същият протокол е доказателствено средство за извършените действия, реда по който са извършени, и за събраните доказателства. От протокола се установява, че подс. Р. неколкократно е заявил, че препис от обвинителния акт, ведно с призовката за съдебното заседание на 10.06.2009 г. е получил на 08.06.2009г., че се е запознал с обвинителния акт и е подготвил защитата си, няма и не желае да ползва адвокат, не желае да се възползва от правото в три-дневния срок от получаване на обвинителния акт да прави възражения, че няма искания, че желае делото да се разгледа в същото съдебно заседание. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава 24 НПК, в частност по чл.358, ал.1, т.4 НПК. Вярно е, че към датата на съдебното заседание на 10.06.2009 г., три-дневният срок по чл.358, ал.3 НПК не е изтекъл, тъй като препис от обвинителния акт подсъдимият е получил на 08.06.2009г. Правото на подсъдимия по чл.358, ал.3 НПК е аналогично с това по чл.254, ал.3 НПК, поради което указанията, дадени от ВКС ОСНК с Тълкувателно решение № 96 от 1987 г.. са задължителни и по приложението на чл.358, ал.3 НПК. На същото място е видно, че разглеждането на делото преди да е изтекъл срокът за отговор, възражения и искания, не е абсолютно основание за отмяна на присъдата и може да бъде такова, ако неспазването на срока е довело до ограничаване на процесуалните права на защита на подсъдимия или до неправилност на присъдата. Когато делото е разгледано и решено преди изтичане на коментирания срок и след като в съдебно заседание подсъдимият е заявил изрично, че се е запознал с обвинението и е подготвил защитата си, че няма да прави искания и е поискал делото да се разгледа, допуснатото нарушение няма да бъде съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК. Иначе казано, когато неспазването на три-дневния срок по чл.358, ал.3 НПК е станало със съгласието на подсъдимия и това не се е отразило върху правилността на присъдата, допуснатото процесуално нарушение не е съществено по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК и затова не е основание за отмяна на постановения съдебен акт. Правото по чл.94, ал.1, т.9 НПК е поставено в зависимост от волята на подсъдимия, който не разполага с финансови средства, тъй като решението на съда за предоставяне на служебна защита следва нарочно искане от страна на правоимащия, а такова искане не е направено от Р. Що се отнася до правата по чл.371 НПК, осъденият не отчита, че с Дв.бр.27 от 10.04.2009 г., в сила от 13.04.2009 г. е създадена разпоредбата на чл.369а НПК, съгласно която съкратено съдебно следствие не се допуска при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда, или когато деецът е бил в пияно състояние, какъвто е настоящият случай – ТР № 2/2007 г. на ОСНК на ВКС. Липсата поначало на права не може да предопредели задължение за разясняването им. Възражението свързано с приложението на чл.68 НК няма как да получи отговор в настоящото производство, тъй като с присъдата по цитираното наказателно производство не е активирано наказание, наложено с предходна влязла в сила присъда. Явна несправедливост на наложеното наказание се възразява при съображения, че „при други процесуални възможности се изключва привеждането в изпълнение на присъдата по нохд № 85/07 г. по описа на РРС”. Видно от изложеното по-горе такива други процесуални възможности не са били налице. Производство по реда на глава 27 НПК е невъзможно, както и такова по глава 29 НПК, доколкото липсват данни да е постигнато споразумение между прокурора и защитата на подсъдимия. Съдът няма правомощия да инициира постигането на споразумение, а само да го одобри или отхвърли, когато е поставено на вниманието му. Отделно от казаното ВКС не намери наложените на Р. наказания за престъплението по чл.342Б, ал.1 НК да са несправедливи по вид и размер, тъй като не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК. Изложеното предопределя извод за неоснователност на направеното искане за възобновяване, тъй като не са допуснати претендираните от молителя основания по чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 НПК. Водим от горното на основание чл.424 НПК, ВКС І-во наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. П. Р. за възобновяване на нохд № 119/09 г. по описа на Районен съд-гр. Елена. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: