3 3 Р Е Ш Е Н И Е № 80 С., 05.08.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при участието на секретаря Ан. Иванова изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 1604/2010 година по описа на Първо гражданско отделение и за да се произнесе, съобрази: Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Подадена е молба за отмяна от ТПК „Единство” [населено място] на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. № 127 от 17.02.2010г. по гр.д.№ 5352/2008г. В молбата за отмяна се твърди, че са открити нови доказателства , от значение за решаването на спора, които не са били известни на молителя, поради което са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Представен е препис от молба на Председателя на ТПК „Единство” [населено място] от 06.12.1991г. до Временния изпълнителен комитет на Общинския народен съвет [населено място] за връщане на иззето от ТПК ”Единство” [населено място] имущество , извлечение от кооперативния регистър при Благоевградския окръжен съд , удостоверение за наследници на бившият Председател на ТПК „Единство” Х. К.. Ответникът [община] не е подала писмен отговор по реда на чл.306 ал.3 ГПК. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: С решението на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. № 127 от 17.02.2010г. по гр.д.№ 5352/2008г. е отменено решението на Благоевградския окръжен съд от 01.09.2008г. по гр.д.№ 396/2008г. и е отхвърлен иска на ТПК „Единство” [населено място] против [община] за предаване владението на магазин-ателие за обущарски услуги в партерния етаж на жилищен блок „Бреза”, изграден в УПИ VІ-716 кв.30 по плана на [населено място]. За да отхвърли предявения ревандикационен иск тричленният състав на ВКС е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на спорния имот. Във връзка с отговора на правния въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, по който е допуснато касационното обжалване съдът е приел, че приложимият закон за възстановяването на собствеността на одържавеното кооперативно имущество е Законът за кооперациите от 1999г. и Наредбата за прилагането му от 2000г. Съдът се е позовал на задължителните за съдилищата разяснения , дадени в т.5 на ТР 6 / 10.05.2006 г. на ВКС, ОСГК, че е предвиден административен ред и преклузивни срокове за искането за връщане на имуществото на кооперациите, заявено до 07.02.1993г. и именно административният акт, с който се уважава искането, има конститутивно действие и възстановява собствеността. Общият исков ред е допустим единствено в хипотезата на § 39 от ПЗР на ЗИДЗК, който се отнася само до кооперации и кооперативни съюзи, възстановили дейността си по реда на чл. 49 ЗК в по-късен момент и поради това не са могли да съобразят срока за предявяване на искане за връщане собствеността на кооперативните имущества по административен ред. Тъй като ищецът не е доказал че е възстановена по реда на чл.49 от ЗК от 1999 г. кооперация /според съда вливането на учредена през 1992 г. кооперация в съществуващата от 1947 г. не го прави такава/, правото на ищеца да иска възстановяване на права по административен ред е преклудирано и съгласно § 39 ЗИД ЗК от 1999 г. не може да го осъществява по исков ред. При тези решаващи мотиви на въззивния съд представеното ново доказателство – молба-заявление от 06.12.1991г. от Председателя на ТПК „Единство” –Б. за връщане на отнето имущество, включващо и процесния имот не е от значение за решаването на спора, тъй като на доказва възстановяване на собствеността по административен ред по Закона за кооперациите от 1999г.. Отмяната е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично посочените в закона основания. По силата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК заинтересованата страна има право да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови доказателства, от значение за решаването на делото, които не са били известни на страната по време на гледане на спора. Подаването на заявление за връщане на отнето имущество според решаващите изводи на съда , който е приел, че намира приложение Закона за кооперациите от 1999г. е предпоставка за връщане на имуществото по административен ред, а не за доказване на собствеността, която е отречена именно поради отсъствие на административен акт, който би имал реституционен ефект. С оглед на изложеното обсъденото доказателство не се явява новооткрито по смисъла на чл.303 ал.1 ГПК и въз основа на него отмяна не може да се допусне. Другите доказателства са относими към момента на откриване на молбата във връзка с преклузивния срок по чл. 305 ал.1 ГПК и нямат самостоятелно значение за уважаване на искането по чл.303 ал.1 ГПК. С оглед на изложеното молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на от ТПК „Единство” [населено място] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. № 127 от 17.02.2010г. по гр.д.№ 5352/2008г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: