Р Е Ш Е Н И Е № 166 София, 27 април 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 206/2012 година. Касационното производство е образувано по касационна жалба от частния тъжител и граждански ищец Д. К. Д. против присъда № 87 от 10.11.2011 год. по внчхд № 262/2011 год. на Силистренския окръжен съд, с която се сочи, че тя е постановена при съществени процесуални нарушения, довели до неправилното приложение на закона с оправдаването на подсъдимия Д. К. М. по обвинението по чл. 130, ал. 1 от НК. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда в наказателната част и изменяване в гражданско осъдителната й част. В подкрепа на изложените касационни основания не са изложени никакви доводи. Пред касационната инстанция, редовно призовани, частният тъжител и повереникът му не се явяват. Редовно призовани не се явяват също подсъдимият и защитникът му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура излага становище, че като неоснователна, жалбата следва да се остави без уважение. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 87 от 10.11.2011 год. по внчхд № 262/2011 год. Силистренския окръжен съд е отменил присъда № 491/17.06.2011 год. по нчхд № 1208/2010 год. на Силистренския районен съд в наказателната й част като е признал подсъдимия Д. К. М. за невиновен на 04.06.2010 год. в местността „Ченгене сарай”, находящо се в землището на гр.Алфатар да е причинил лека телесна повреда на Д. К. Д. от гр.Силистра, изразяваща се в контузия на долната трета на лявата подбедрица,лявата глезенна става и лявото ходило с посттравматичен оток, кръвонасядане и ожулване на лявото ходило, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 130, ал. 1 от НК. Първоинстанционната присъда е изменена в гражданскоосъдителната част, като присъденото обезщетение на тъжителя за причинените му от подсъдимия М. неимуществени вреди, с основание по чл. 45 от ЗЗД, от хиляда лева са намалени на двеста и петдесет лева със следващите се законни последици. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, извърши проверка по основанията в пределите по чл. 347 НПК и намира жалбата за неоснователна. В жалбата на тъжителя не е конкретизирано кои от събраните доказателства не са обсъдени по предвидения в НПК ред и начин, за кои обстоятелства и кой е наличният доказателствен материал, пренебрегнат от втората инстанция по същество и въз основа на който могат да се направят различни правни изводи от тези, че деянието не е доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Доколкото е налице неконкретизирано оплакване за съществено нарушение на процесуалните правила, касационната инстанция провери, но не установи въззивният съд да е допуснал някои от посочените в чл. 348, ал. 3 от НПК нарушения, което да определя основателността на жалбата по това основание. Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. К. М. с доводи, че постановената първоинстанционна присъда е неправилна и незаконосъобразна. Съобразявайки процесуалната си дейност като втора инстанция по същество със задълженията по чл.313 и чл. 314 НПК, Силистренският окръжен съд е извършил цялостна задълбочена проверка на първоинстанционния съдебен акт. Изложил е възприетата от него фактическа обстановка, която се различава от установената такава от Силистренския районен съд, въз основа на събрания по предвидения процесуален ред и оценен с оглед изискванията по чл. 107, ал. 3 НПК доказателствен материал, допълнен в хода на проведеното въззивно следствие. От мотивите на присъдата е видно, че въззивната инстанция е направила оценка и анализ на цялата доказателствена съвкупност по начина, предписан в чл. 339, ал. 3 от НПК, когато въззивният съд постановява нова присъда. По ясен и категоричен начин е заявила несъгласието си с първоинстанционния съд, че са налице обективните и субективните признаци на престъплението, за което е повдигнато обвинение по отношение на М. и затова изводът, че обвинението е доказано, е определил като незаконосъобразен. С оглед установените фактически положения подсъдимият правилно е оправдан по повдигнатото с тъжбата обвинение, тъй като леката телесна повреда, причинена на тъжителя е по непредпазливост, което деяние е несъставомерно по чл. 130, ал. 1 от НК. В съответствие с принципа за справедливост е преценен и размера на предявения от ищеца граждански иск за неимуществени вреди основан на чл. 45 от ЗЗД и няма основание за изменение на присъдата в тази й чест. С оглед на изложеното обжалваната присъда като постановена при липсата на касационни за отмяна или изменение следва да бъде оставена в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 87 от 10.11.2011 год. по внчхд № 262/2011 год. на Силистренския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: