О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София, 26.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова ч.т.дело № 1027 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 3451/23.02.2018 г., подадена от Е. В. Р., чрез процесуалния й пълномощник адв. Н. Д., срещу определение № 451/06.02.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 6374/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 26.11.2017 г. за прекратяване на производството по гр.д. № 14179/2017 г. на Софийски градски съд, образувано по искова молба с вх. № 145861/01.11.2017 г. срещу Застрахователна компания [фирма], с която е предявен пряк иск по чл. 432 КЗ на увреденото лице срещу застрахователя на риск „Гражданска отговорност на автомобилистите” на делинквента.
По образуваното ч.т.дело пред ВКС е постъпила молба с вх. № 5169/22.05.2018 г., с която процесуалният пълномощник на частната касаторка е депозирал доказателства, че последната е починала на 18.04.2018 г. и е оставила посочените в удостоверение от 20.04.2018 г. законни наследници, които са упълномощили адв. Д..
В частната касационна жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се, че въззивният съд не е зачел изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ, което е следвало да се съобрази по реда на чл.235, ал.3 ГПК. Не е обсъдил и доводите във въззивната частна жалба, относими към образуваната при застрахователя щета.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, по следните въпроси: Задължен ли е съдът при формиране на правните си изводи да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните и следва ли съдът при произнасянето си да отчита и фактите, настъпили в хода на производството, когато същите са от значение за спора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, при спазване на преклузивния срок по чл.276, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд, позовавайки се на разпоредбата на чл.498, ал.1 КЗ, според която увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ и при съобразяване на хипотезите по чл.489, ал.3 КЗ е извел извод, че в полза на ищцата не е възникнало правото на иск.
Отхвърлени са като неоснователни доводите в частната жалба за необоснованост на исканията на застрахователя за представяне на допълнителни документи по щетата, с които ищцата не е разполагала. Прието е, че относимостта на допълнително изискваните документи към предпоставките за възникване правото на иск, е извън преценката на увреденото лице и не е приравнена на отказ за изплащане на обезщетение. С оглед на това решаващият състав на Апелативен съд – София е счел за правилно прекратяването на производството от първата инстанция.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия правен въпрос, конкретизиран съобразно правомощията на ВКС / т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/, а именно: При постановяване на въззивен съдебен акт съдът следва ли да извърши самостоятелна преценка на данните по делото, релевантни за допустимостта на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
С приложимата по делото разпоредба на чл.498, ал.3 КЗ допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.
При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, включително и от въззивната инстанция, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки – в случая започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 ГПК. С оглед самостоятелният характер на тази преценка, образуваният исков процес остава висящ пред първоинстанциония съд и тогава, когато законосъобразността на извършената от първата инстанция проверка на правото на иск е предмет на въззивно обжалване. Именно с оглед обхвата на проверката за валидност на процесуалното правоотношение, извършвана от въззивния съд в образуваното частно производство, последният е длъжен да съобрази и данните по делото, относими към изтичане на срока по чл.496, ал.1 ГПК в хода на образуваното пред него производство.
В случая е безспорно, че застрахователната претенция е предявена на 05.09.2017 г., като с нея е представен и протокол за пътнотранспортно произшествие, а исковата молба е депозирана в Софийски градски съд на 01.11.2017 г. Независимо от наличието на надлежно писмено доказателство по см. на чл.496, ал.3, т.2 КЗ, обуславящо невъзможност за застрахователя да откаже да се произнесе по основателността на застрахователната претенция, такъв отказ на практика е налице към момента на постановяване на въззивното определение, към който момент вече е изтекъл и тримесечният срок по чл.496, ал.1 ГПК. При съобразяване на тези данни и релевантните за допустимостта на процеса обстоятелства, следва да се изведе извод за неправилност на атакуваното определение. Последното подлежи на отмяна и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по спора, след конституиране на наследниците на починалата ищца.
С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение
ОТМЕНЯ определение № 451 от 06.02.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 6374/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение от 26.11.2017 г. по т.д. № 14179/2017 г. на Софийски градски съд, І ГО, 2 състав, като ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: