Р Е Ш Е Н И Е № 104 София, 16.09.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело N 1291/2011 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу решение № 486 от 20.10.2011 г. по гр.д.№ 697/2011 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отменено решение № 958 от 10.08.2011 г. по гр.д.№ 1983/2011 г. на Районен съд-Враца и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] със седалище [населено място] сумата 13 788.55 лв., представляваща дължима сума по договор от 03.01.2006 г. за отвеждане и пречистване на отпадъчни води, както и обезщетение за забава в плащането й на основание чл.86 ЗЗД в размер на 1 254 лв. В касационната жалба са въведени доводи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон – основание по чл.281, т.3 ГПК за касирането му. Ответната страна [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба. С определение № 882 от 27.11.2012 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса подлежи ли на доказване възражението, че количеството на отпадните води е по-малко от това на изразходваната питейна вода при наличието на клауза в договора относно годишното количество отпадна вода, което съгласно чл.36, ал.3 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи следва да се приеме която съгласно чл.36, ал.3 от цитираната наредба следва да се прилага в случаите, в които не може да се монтира измервателно устройство за отчитане на отпадните води. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от касаторите доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното: За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд се позовал на разпоредбата на чл.36, ал.1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, възпроизведена и в т.2 от сключения между страните договор, според която количеството отведени отпадъчни води в канализационната система се приема за равно на количеството изразходвана от потребителя питейна вода, към което се прибавя и количеството изразходвана вода от други водоизточници. Прието е, че след като ответникът не е монтирал средство за измерване на действително отведените води и съобразно нормата на чл.154, ал.1 ГПК не е доказал възражението си, че част от потребената от него вода се насочва към резервоар на Т. „Г.” с цел допълване на топлопреносната мрежа, респ. че количеството на отведената вода в канализационната система е по-малко от потребеното, то последният следва да заплати цена за отведените води, съответна на добитите водни количества питейна вода, измерени от ищеца. По поставения правен въпрос настоящият състав намира следното: С чл.36, ал.1 от цитираната наредба е въведено правилото, че количеството отведени отпадъчни води в канализационната система се приема равно на количеството изразходвана от потребителя питейна вода, към което се прибавя и количеството изразходвана вода от други водоизточници, съгласно договора между оператора и потребителя. От това правило са въведени изключения, първото от които е уредено в ал.2 на чл.36 от наредбата и то касае случаите, в които потребителят е монтирал средство за измерване за отведените отпадъчни води, прието с протокол от оператора, тяхното количество се отчита по показанията на средството за измерване. Второ изключение е предвидено в ал.3 на цитираната разпоредба, според която при техническа невъзможност за монтиране от потребителя на средство за измерване на отведените отпадъчни води, количеството вода, включено в състава на произвежданите храни и други продукти, се установява по реда, определен с общите условия или договора, и се приспада от отчетеното количество питейна вода. Тълкуването на горната норма дава основание да се приеме, че общото правило, установено в ал.1 на чл.36 от Наредбата не намира приложение в случаите, в които годишното количеството на отпадъчните води е било определено при сключване на договора между оператора потребителя поради невъзможност за монтиране на средство за неговото измерване. По касационната жалба: Касационната жалба е основателна. Предмет на предявения срещу касатора иск е цената за отвеждане в канализацията на добитата вода от собствения му кладенец в обекта "Бубарска станция", за която ищецът издал фактура № 109892/11.05.2010 г. на стойност 8072,36 лв. и фактура № 112603/08.06.2010 г. за сумата 8643,18 лв. От представения по делото договор от 03.01.2006 г., по който [фирма] [населено място] в качеството си на "оператор" приел да отвежда и пречиства отпадъчните води на ответното дружество се установява, че договореното годишно количество на ползвана вода (питейна и добивана от собствен водоизточник) е в размер на 48 144 куб.м., докато годишното количество на изпусканите отпадъчни води е договорено в размер на 6 088 куб.м. Обстоятелството, че размерът им е посочен приблизително не влияе на извода, че липсва изразено от страните съгласие количеството на отпадъчните води да се определя съобразно чл.36, ал.1 от Наредба № 4/2004 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. От изслушаната по делото специализирана съдебно - техническа и счетоводна експертиза е установено, че добитото количество вода от сондажен кладенец "Бубарска станция" чрез водопровод се насочва към резервоар на Т. "Г." и се използва за допълване на топлопреносната мрежа и за поддържане на съоръженията на централата, както и че не съществува връзка между топлопреносната мрежа и канализационната, тъй като това са две обособени системи с различна функционална предназначеност, осъществяващи дейността си несвързано и независимо една от друга. При това положение и при безспорно установения факт, че предмет на иска е именно цената за пречистване на водите, добивани от ответника от сондажен кладенец "Бубарска станция", че ответникът, чиято е доказателствената тежест, е установил, че фактурираното количество вода не е отведено за пречистване и че не дължи плащане на претендираната от ищеца цена за тази услуга. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение и съгласно чл.293, ал.2 ГПК следва да бъде отменено. По делото не се налага извършването на нови или повтарянето на извършени съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да се разреши по същество, като се отхвърлят предявените срещу касатора искове. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноски по представения списък в размер на 1 02.58 лв., в т.ч. 700.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 486 от 20.10.2011 г. по гр.д.№ 697/2011 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отменено решение № 958 от 10.08.2011 г. по гр.д.№ 1983/2011 г. на Районен съд-Враца и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на основание чл.79 ЗЗД сумата 13 788.55 лв., представляваща дължима сума по договор от 03.01.2006 г. за отвеждане и пречистване на отпадъчни води, както и обезщетение за забава в плащането й на основание чл.86 ЗЗД в размер на 1 254 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] със седалище [населено място] срещу [фирма] със седалище [населено място] иск с правно основание чл.79 ЗЗД за сумата 13 788.55 лв., представляваща дължима сума по договор от 03.01.2006 г. за отвеждане и пречистване на отпадъчни води, както и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за сумата 1 254 лв. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 1 002.58 /хиляда и два лева и 58 стотинки/ лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: