Р Е Ш Е Н И Е № 379 София, 28.10.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЮРИЙ КРЪСТЕВ 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 992 по описа за 2014 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на главния прокурор за възобновяване на в.н.ч.д. № 17/ 2014 г., по описа на Окръжен съд - Монтана, отмяна на решение 74.03.2014 г. в частта, с която е изменено определение от 24.01.2014 г. по н.ч.д. № 459/ 2013 г. на Районен съд – Берковица и връщане на делото за отмяна на приложения от въззивната инстанция институт по чл. 66 от НК. Искането се основава на съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Според главния прокурор, окръжният съд неправилно е изменил първоинстанционния съдебен акт и е отложил по реда на чл. 66 от НК изпълнението на едно от групираните наказания, въпреки наличните по делото данни за извършени други престъпления от осъдения В. М. В. в определения от съда изпитателен срок. В открито съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият В. М. В. изразява становище за неоснователност на искането на главния прокурор. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображенията в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С определение от 24.01.2014 г. по н.ч.д. № 459/ 2013 г. районният съд в гр. Берковица групирал наложените на осъдения В. М. В. наказания, съответно: А. По н.о.х.д. № 1348/ 2011 г. (9), по описа на Районен съд – Видин и по н.о.х.д. № 559/ 2011 г. (10), по описа на Районен съд – Берковица, определяйки едно общо най-тежкото измежду тях – три месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим; Б. По н.о.х.д. № 142/ 2011 г. (7) и по н.о.х.д. № 374/ 2011 г. (8), и двете по описа на Районен съд – Видин, с общо най-тежко наказание пробация, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК за срок от три години и пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК също за срок от три години при 300 часа безвъзмезден труд годишно; В. По н.о.х.д. № 1122/ 2007 г. (2), по описа на Районен съд – Видин, по н.о.х.д. № 3641/ 2007 г. (3), по описа на Софийски градски съд и по в.н.о.х.д. № 409/ 2010 г. (6), по описа на Окръжен съд – Видин, с общо наказание от две години и десет месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. За останалите осъждания: по н.о.х.д. № 1218/ 2009 г. (4) и по н.о.х.д. № 745/ 2010 г. (5), всичките по описа на Районен съд – Видин, които не са в реална съвкупност помежду си и не могат да бъдат приобщени към обособените три групи от кумулации, определил наказанията (пробация) да бъдат изтърпени отделно и самостоятелно едно от друго. Извън предмета на разглеждане по делото останало осъждането по н.о.х.д. № 601/ 1999 г. (1), по описа на Районен съд – Видин, с наказание от 200 лева глоба, по което осъденият В. бил реабилитиран. Осъщественото от първостепенния съд групиране на наказанията е законосъобразно, проведено е в съответствие с изискванията на правилата по чл.чл. 23-25 от НК и при най-благоприятното за осъдения съчетание (съгл. т. 9 от ППВС № 4/ 1965 г. и ТР № 11/ 1987 г. по н.д. № 3/ 1987 на ОСНК). Правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбите на чл. 61, т. 2 и чл. 60, ал. 2 от ЗИНЗС, като е определил първоначален строг режим за изпълнение на наказанията лишаване от свобода, след групиране на съдимостите по А и В. Нарушението на материалния закон е допуснато от въззивната инстанция. С решение от 17.03.2014 г. по в.н.ч.д. № 17/ 2014 г. окръжният съд в гр. Монтана удовлетворил жалбата на осъдения В. М. В., изменил първоинстанционното определение и отложил изпълнението на общото наказание от две години и десет месеца лишаване от свобода (по В), за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66 от НК. Въззивната инстанция пренебрегнала сигурните данни по делото, които се разкривали от свидетелството за съдимост на осъдения, че след осъждането му по (3) той извършил и други престъпления (по (4), (5), (7), (8), (9) и (10)), които препятствали обосноваването на извода за възможното приложение на института на условното осъждане. Наказанието по (3) е било приведено в изпълнение, на основание чл. 68 от НК, с присъдата по (10) и в хода на производството по групиране на наказанията могат да бъдат обсъдени само първоначалният режим и видът на затворното учреждение на общото наказание, в което участва това по (3). Определеното по реда на чл. 25 от НК общо наказание от две години и десет месеца лишаване от свобода, за съвкупностите по В, не може да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК и задължително подлежи на ефективно изпълнение. Продължавайки престъпната си дейност осъденият В. е показал, че целите на наказанието по чл. 36 от НК не могат да бъдат постигнати с отлагане изпълнението на общото наказание, поради което изводът на въззивния съд да приложи института по чл. 66 от НК спрямо групираното наказание по В е незаконосъобразен. Решението на окръжният съд в Монтана подлежи на отмяна. Дали определеният с първостепенния съдебен акт първоначален режим и вида на затворническо заведения за общото наказание по В са правилни, следва да прецени въззивната инстанция при повторното разглеждане на делото в тази му част. Нарушението на материалния закон налага отмяна на въззивното решение от 17.03.2014 г. по в.н.ч.д. № 17/ 2014 г. на окръжния съд в гр. Монтана, в частта с която е приложен чл. 66 от НК и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за правилното приложение на закона. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА в.н.ч.д. № 17/ 2014 г., по описа на Окръжен съд – Монтана и ОТМЕНЯ решение от 17.03.2014 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Монтана, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.