О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 736 София, 13.11.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ ч.гр.дело №5823/2013 г. Производството е по чл.230, във връзка с чл.274, ал..3, т.2 ГПК. С определение от 04.10.2013 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.292, във, връзка с чл.229, ал.1, т.7 ГПК, поради наличие на висящо т.д.№6/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС. С ТР №6/2102 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС ОСГТК е постановено тълкуване по 24 въпроса относно разноски и държавни такси по граждански и търговски дела, поради което производството по делото следва да бъде възобновено на основание чл.230, ал.1 ГПК. Производството е образувано е по частна касационна жалба, вх.№3457/01.8.2013 г., подадена от адвокат Ж. А. – процесуален представителна Т. Г. Т. от [населено място], срещу въззивно определение №218/19.7.2013 г. по ч.гр.д.№288/2013 г. по описа на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено определение №1205/18.6.2013 г. по гр.д.№909/2013 г. по описа на Ямболския районен съд, г.к., с което е Т. Г. Т. от [населено място] е осъден да заплати на [фирма] – Ч. б., област П., сумата 1640 лева разноски по делото/адвокатски хонорар/, на основание чл.78, ал.4 ГПК. Обстоятелствата по делото са следните: С определение №1205/18.6.2013 г. по гр.д.№909/2013 г. по описа на Ямболския районен съд, г.к. е Т. Г. Т. от [населено място] е осъден да заплати на [фирма] – Ч. б., област П., сумата 1640 лева разноски по делото/адвокатски хонорар/, на основание чл.78, ал.4 ГПК. С определение №218/19.7.2013 г. по ч.гр.д.№288/2013 г. по описа на Ямболския окръжен съд първоинстанционното определение потвърдено. Въззивната инстанция е приела, че в процесния случай е налице хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК, поради оттегляне на иска от страна на ищеца. Изложени са изводи, че предвид характера на производството за ответника по исковата молба възможността да потърси разноски се явява едва след като производството по делото е прекратено, включително и с представяне на списък по чл.80 ГПК. Досежно размера и уговарянето на адвокатското възнаграждение съдът е стигнал до извод, че същите са налице отпреди датата на прекратявана на делото и в настоящото производство не може да се проведе оспорване на договорената сума. В изводите си съдът се е позовал на Наредба №1/09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, включително и прилагането на § 2 от посочената наредба. Срещу въззивното определение на Ямболския окръжен съд е подадена частна касационна жалба от адвокат Ж. А. – процесуален представител на Т. Г. Т. от [населено място], с оплаквания за незаконосъобразност. В частната касационна жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател поставя въпроси относно приложението на чл.чл. 78 и 80 ГПК, както и относно това за приложението на § 2 от Наредба №1/09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена на основание чл.36 З.. Моли се за отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на претенцията за разноски. Претендират се разноски за настоящото производство. Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] – Ч. б., област П., е депозирал отговор по смисъла на чл.276, ал.1 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че същата е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе съдът взе предвид следното: Настоящото дело не е приключило с решение, поради оттегляне на предявените искове. В този случай ответникът не следва да бъде лишен от правото на претендира разноски. За тези случаи, нито разпоредбата на чл.81 ГПК, нито тази на чл.78, ал.4 ГПК, не установяват срок за предявяване на искане за присъждане на разноски. Законодателят не е предвидил преклузия на правото на разноски в срока по чл.133 ГПК. Поради това правото на разноски може да се реализира единствено с молба, подадена по чл.248 ГПК. Ето защо упражняването на това право не следва да бъде поставено в зависимост от срока за предявяване на списък на разноските по чл.80 ГПК. В посочения смисъл е приетото с определение №438/17.7.2009 г. по ч.т.д.№352/2009 г. по описа на ВКС, І т.о., и определение №101/12.3.2012 г. по гр.д.№102/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. В процесния случай искането за присъждане на разноски от страна на ответника по исковата молба е направено след узнаване на определението за прекратяване на делото, поради оттегляне на исковете, поради което е направено своевременно. Присъденото адвокатско възнаграждение обаче е завишено предвид разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1, предложение второ от Наредба №1/09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неправилно е прието, че следва да бъде приложена разпоредбата на § 2 от Допълнителните разпоредби на посочената наредба. В посочения смисъл е и разрешението дадено с т.3 от ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. по описа на ВКС ОСГТК. Поради това присъдените на ответника по исковата молба разноски следва да бъдат намалени от 1640 лева на 930 лева, или обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение за сумата над 930 лева до 1640 лева и претенцията отхвърлена за тази разлика. В останалата част определението като правилно следва да бъде оставено в сила, като съобразено с изискванията на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед направените от страните искания за присъждане на разноски за настоящото производство настоящият състав на ВКС, ІV г.о, намира, че с оглед изхода спора в настоящото производство те следва да останат в тежест на страните, така както са направени, а претенциите за тях – оставени без уважение. Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., О П Р Е Д Е Л И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д.№5823/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о. ОТМЕНЯ въззивно определение №218/19.7.2013 г. по ч.гр.д.№288/2013 г. по описа на Ямболския окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение №1205/18.6.2013 г. по гр.д.№909/2013 г. по описа на Ямболския районен съд, г.к., в частта за разликата над 930 лева до 1640 лева, и ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ претенцията на [фирма] – Ч.б., област П., за присъждане на разноски за разликата над 930 лева до 1640 лева, или за сумата 710 лева. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение №218/19.7.2013 г. по ч.гр.д.№288/2013 г. по описа на Ямболския окръжен съд в останалата част, за сумата 930 лева. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на Т. Г. Т. от [населено място] и на [фирма] – Ч. б., област П., за присъждане на разноски в настоящото производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: