Р Е Ш Е Н И Е № 179 София, 05 април 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на първи април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 449 по описа за 2013 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения В. С. К. за възобновяване на чнд № 260/12 г. по описа на Окръжния съд – гр. Велико Търново. На плоскостта на чл.422, ал.1, т.5 НПК, се претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК, като се иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС осъденият не се явява, редовно призован, заявил нежелание за лично участие в касационното производство. Защитата му – адв.Д., поддържа искането за възобновяване на наказателното дело, представя писмено изложение. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че липсват основания за удовлетворяване на искането на осъдения. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С решение № 149 от 08.11.2010 г. по чнд № 638/10 г. ВТОС отказал да изпълни Европейска заповед за арест, издадена от секция втора на Наказателната зала на Националната Аудиенция на Кралство Испания, представлявана от Е. Л. Л. въз основа на влязла в сила присъда 2/05 г. по изпълнително дело 30/06 г., произтичащо от сумарно дело 8/03 г. на Централния следствен съд № 3 и предаване на К.. Със същото решение ВТОС приел да се приведе в изпълнение от ВТОП наказанието лишаване от свобода, наложено на К. с посочената присъда. Решението на съда се основава на чл.40, ал.1, т.4 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). С определение № 12 от 17.02.2012 г. по чнд № 638/10 г. ВТОС, в производство по реда на чл.457 НПК, във връзка с чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА, привел в изпълнение цитираната вече присъда на Кралство Испания, като на основание чл.457, ал.4 НПК постановил К. да изтърпи наказание осем години лишаване от свобода за престъпление по чл.244, ал.1 НК в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. На основание чл.457, ал.5 НПК ВТОС зачел предварителното задържане на К., считано от 22.10.2002 г. до 19.01.2004 г. и от 27.10.2010 г. до привеждане в изпълнение на наказанието. С решение № 75 от 09.04.1012 г. по вчнд № 59/12 г., образувано по протест на прокурора и жалба на осъдения, Апелативният съд-гр.Велико Търново потвърдил посоченото определение на ВТОС. С определение по чнд № 260/12 г. ВТОС на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 НК групирал наказанията наложени на В. С. К. с присъда по нохд № 126/08 г. на ОС-гр.Габрово и с присъда № 2/05 г. по изпълнително дело № 30/06 г., произтичащо от сумарно дело № 8/03 г. на Централен следствен съд № 3 в М., Кралство Испания, като му определил едно общо най-тежко наказание от осем години лишаване от свобода при строг първоначален режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.25, ал.3 НК ВТОС приспаднал от така определеното общо наказание лишаване от свобода изтърпяното наказание пробация, като го зачел за петнадесет месеца лишаване от свобода. С решение № 211 от 25.09.2012 г. по вчнд № 213/12 г., образувано по протест на прокурора, Апелативния съд – гр. Велико Търново отменил посоченото определение на ВТОС и отхвърлил като неоснователна молбата на К. за групиране на наказанията, наложени с посочените по-горе присъди. С последно посоченото решение осъденият и защитата му не са съгласни и искат по реда на глава тридесет и трета от НПК отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане за приложението на чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 НК. С описаната присъда на Кралство Испания, произнесена на 12.01.2005 г. К. е осъден за деяние извършено през м.10.2002 г. – внос на фалшиви парични знаци и дублирани кредитни карти, на девет години лишаване от свобода. По жалби на подсъдимите, в това число и на К., с решение от 12.05.2006 г., присъдата е потвърдена от наказателно отделение на Върховния съд на Кралство Испания, чието решение е окончателно. С присъда по нохд № 126/08 г.на ОС-гр.Габрово, влязла в сила на 23.02.2009 г., за деяние, извършено през м.06.2008 г., К. е осъден на основание чл.244 НК на пробация. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно. В обобщен вид, защитата на осъдения К. претендира наличието на незаконен състав и неправилност на решението, с което е отказано групиране на наказанията на К., наложени с коментираните присъди. 1.Данните в подкрепа на основанието почл.348, ал.3, т.3 НПК са следните: „...в съдебните състави по решението за признаване на испанската присъда и в производството по вчнд № 213/12 г. на ВТАС участва един и същ съдия – Й. Н.. Доверителят ми счита, че участието на този член на съдебния състав е недопустимо на основание чл.29, ал.1, т.1 НПК”. Данните по делото указват, че съдия Н. е била член на съдебните състави, разгледали и решили вчнд № 59/12 г. и вчнд № 213/12 г., и двете по описа на ВТАС. Първото от тези дела е образувано по реда на чл.457, ал.7 НПК, а второто – по реда на чл.341, ал.1, във връзка с чл.306, ал.1, т.1 НПК. Очевидно е, че става дума за две различни наказателни производства – по трансфер на осъдени лица по реда на раздел І, глава тридесет и шеста от НПК и по приложението на правилата за определяне на общо наказание по реда на чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 НК. Забраната по чл.29, ал.1, т.1 НПК се основава на едно и също наказателно производство, каквото с оглед на казаното не е налице. 2.На плоскостта на чл.348, ал.1, т.1 НПК се претендира, че присъдата на Кралство Испания влиза в сила с признаването й по реда на чл.463-465 от НПК и поради това няма пречка за определянето на общо наказание измежду наложеното с нея и това по нохд № 126/08 г. по описа на ГОС. Присъдата на Кралство Испания не е призната по реда на чл.463-465 от НПК. От изложеното по-горе е видно, че международноправното сътрудничество между Кралство Испания и Република България е проведено на основата на трансфера на осъдения К. (раздел І-ви от глава тридесет и шеста от НПК), а не под формата на признаването и изпълнението на присъдата на испанския съд, с която той е признат за виновен и осъден (раздел ІІ-ри на същото място). Приложението на правилата за трансфер на осъдени лица е обусловено от влязлото в сила решение на ВТОС по чл.44, ал.8 от ЗЕЕЗА и предложението на окръжния прокурор по чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА. ВТАС правилно е приел, че липсват предпоставки за определяне на общо наказание по реда на чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 от НК, защото деянието, предмет на присъдата по нохд № 126/08 г. на ГОС е извършено след влизане в сила на присъдата на съда в Кралство Испания. Последната е влязла в сила с решението на Върховния съд на Кралство Испания от 12.05.2006 г.. Издаването на Европейска заповед за арест с цел изпълнение на наложеното с присъдата наказание лишаване от свобода, какъвто е настоящият случай, предполага влязъл в сила съдебен акт. Наличието на такъв е необходимо и за иницииране на процедурите по раздел І-ви и ІІ-ри от глава тридесет и шеста от НПК. Решенията на българския съд по ЗЕЕЗА и по последно посочените правила не променят момента на влизането в сила на същата присъда. Водим от горното и на основание чл.424, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. С. К. за възобновяване на вчнд № 213/12 г. на Апелативния съд – гр. Велико Търново. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: