Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * незаконно уволнение * възстановяване на работа * обезщетение за оставане без работа * подбор * щатно разписание * съкращаване на щата * неспазване на срока на предизвестие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 63

гр. София, 21.02.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публичното заседание на осми февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1298 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение от 11.03.2011 г. по гр. д. № 231/2011 г. на Софийския градски съд, ГК, ІV – „В” състав, с което след отмяна на решение от 19.10.2010 г. по гр. д. № 7644/2010 г. на Софийски районен съд, 57 състав, са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение, на основание чл.344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ.
Обжалването е допуснато по правния въпрос за времето на извършването на подбора, в случаите когато той е задължителен, като предпоставка за законност на уволнението – дали непосредствено към момента на утвърждаване на новото щатно разписание, предвиждащо съкращение в щата или е допустимо провеждането му известно време преди този момент, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че неформалният акт на подбора, когато е част от правото на работодателя на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, не се свързва по необходимост с наличие на утвърдено ново щатно разписание, предвиждащо съкращение в щата. В тези случаи меродавно е установяване съществуването на материалноправното основание за прекратяване на трудовото правоотношение и на проведен по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ подбор. Наличието на тези предпоставки е необходимо към момента на уволнението, когато се поражда ефектът на упражненото потестативно право на работодателя. Този момент обаче се определя по различни начини, които се предпоставят от уредените в закона способи за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя. Те са два: без предизвестие и с предизвестие. Когато трудовият договор подлежи на прекратяване без предизвестие, заповедта за уволнение поражда действие от връчването й (освен ако в нея не е посочено друго, но преценката за законността й се прави към този момент). Когато трудовият договор подлежи на прекратяване с предизвестие, заповедта за уволнение поражда действие с изтичането на предизвестието, а при неспазване на срока - с изтичането на съответната част от него. За правомерност на уволнението е достатъчно към момента на извършването му да е установено, че поради съкращение се налага провеждането на подбор и такъв реално е осъществен по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ. Когато подборът е проведен известно време преди уволнението за законността на последното ще е достатъчно между акта на подбора и момента на прекратяване на трудовото правоотношение да е изтекъл разумен срок. Този срок се определя според обстоятелствата на конкретния случай и се характеризира с липса на промяна в правно значимите факти.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира за основателна поради следните съображения.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че преценката за наличието на проведен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ следва да се извърши към момента на утвърждаване на новото длъжностно разписание и при отсъствие на доказателства за извършен подбор измежду изпълняващите процесната длъжност служители след намаляване на щатните бройки в новото щатно разписание на длъжностите в митница С. (в сила от 15.12.2009 г.), в която връзка е предприето уволнението на ищеца, то е незаконно.
Видно от данните по делото са утвърдени две щатни разписания на м. С. – в сила съответно от 17.11.2009 г. и 15.12.2009 г. По първото за заеманата от ищеца длъжност „младши митнически специалист” са предвидени 42 бройки, а по второто – 29.
С протокол № 4400-1378/01.12.2009 г. на нарочната комисия за извършване на подбор, в изпълнение на заповед № ЗАМ – 635/27.11.2009 г. на директора на А. „М.”, е извършена оценка на определените за подбор служители при м. С. и са предложени за уволнение, поради съкращение в щата, тези с най – ниски показатели. Сред тях е и ищеца.
Въз основа на утвърденото ново длъжностно разписание на м. С., в сила от 15.12.2009 г. с оглед намалението на щатните бройки за заеманата от ищеца длъжност и резултатите от проведения на 01.12.2009 г. подбор, е извършено уволнението му, поради съкращение в щата. Заповедта е връчена на адресата й на 21.12.2009 г.
Предвид дадения по – горе отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, следва да се приеме, че в разглеждания случай в полза на работодателя е възникнало потестативното право на уволнение и то е надлежно упражнено. С оглед основанието за уволнение – съкращаване на щата, подборът е бил задължителен, след като трудовата функция се е изпълнявала от повече от едно лице и той е извършен по критериите по чл. 329, ал. 1 КТ. Затова към релевантния в случая момент – този на връчването на заповедта за уволнение, е налице съкращаване на щата на работодателя, което засяга длъжността на ищеца и по отношение на който е проведена надлежна процедура по подбор. Без значение е, че подборът е предшествал уволнението (той е извършен с оглед на предстоящи съкращения, макар текстът на заповедта за възлагането му да е непрецизен). Това е така, защото е установено, че е извършен в разумен срок преди уволнението (около 15 дни) и при непроменени фактически обстоятелства от значение за възникване и надлежно упражняване на потестативното право на прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя. Затова изводът е, че към датата на уволнението на ищеца то е съществувало и е надлежно упражнено, доколкото е извършен законосъобразен подбор.
По останалите наведени фактически твърдения за незаконност на уволнението следва да се посочи, че не се откриват основания за отмяната му.
Поддържаното несъответствие в текста на уволнителната заповед относно посочените правни основания за издаването й – чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ (предвиждащ отправянето на предизвестие за уволнение) и чл.335, ал. 2, т. 3 КТ (определяща момента на прекратяване на трудовия договор без предизвестие) не формира извод за незаконност на уволнението. При съкращаване на щата трудовият договор се прекратява с предизвестие. Това е принципът. В случая трудовият договор е прекратен съобразно изискванията на закона и по регламентирания там начин, а последиците от неспазването на срока на предизвестието са уредени в чл.220, ал. 1 КТ. Затова работодателят се е задължил с плащане на предвиденото обезщетение. Когато предприятието има право да прекрати трудовия договор с предизвестие, то може да го прекрати и преди изтичане на срока на предизвестието, като заплати на работника обезщетение за неспазения срок на предизвестието. В този случай трудовото правоотношение се прекратява в момента на връчване на заповедта за уволнение (т.е. на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ), която съдържа в себе си и елемент на предизвестие, което с оглед датата на връчване не е изтекло изцяло, затова към този момент следва да се преценява и валидността на изявлението. Ето защо е без правно значение и факта, че ищецът не е получил предизвестие преди връчването на уволнителната заповед.
Установява се по делото, че в разглеждания случай за предстоящите уволнения са били уведомени както представителите на работниците и служителите в А. „М.”, така и синдикалните организации и структурите на А. по заетостта. Така правото на информация и консултации в случаи на масово уволнение, предвидено в чл. 130а КТ, е обезпечено. Освен това не обуславя незаконност на уволнението, а административнонаказателна отговорност за нарушения на трудовото законодателство неспазването на разпоредбите на чл. 130 и чл. 130а КТ (така Решение № 127 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 213/2009 г., IV г. о., ГК ).
Обстоятелството, че в заповедта за уволнение не е индивидуализиран с номер и дата на сключване, трудовият договор, който се прекратява, нито е указан реда и срока за осъществяване на исковата защита по чл. 344, ал. 1 КТ, не влияе върху надлежното упражняване на потестативното право на работодателя по чл. 328 КТ. Визираната заповед съдържа всички индивидуализиращи белези на трудовото правоотношение, което се прекратява (страни по него, заемана длъжност, основанията за това), така, че с оглед на обстоятелствата и отношенията между страните по него, то е определено по несъмнен начин. Без значение за възникването и надлежното упражняване на преобразуващото право на работодателя на уволнение е факта, че в обективиращия го документ (заповедта) отсъства вписване на реда и начина за осъществяване на защитата срещу него. Това е така, защото с издаването й се изчерпват нейните правните последици, породени от осъществения съответен фактически състав. Предвидената от закона искова защита срещу незаконно уволнение не е сред елементите от този състав, подчинява се на друг правен режим и има различно приложно поле.
В обобщение, искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Изходът на спора по него предпоставя и отхвърлянето на исковете по чл. 344, ал.1, т.2 КТ - за възстановяване на предишна работа и по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ - за обезщетение, поради оставането без работа в резултат на уволнението, за исковия период.
Като е достигнал до друг решаващ извод по спора, въззивният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия (арг. чл. 293, ал. 3 ГПК) вместо него се постанови друго по същество, с което исковете се отхвърлят.
При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, съобразно направеното в този смисъл искане.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 11.03.2011 г. по гр. д. № 231/2011 г. на Софийския градски съд, ГК, ІV – „В” състав и вместо НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Х. К. от [населено място] против А. „М.” – [населено място] искове за защита срещу незаконно уволнение, по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ: за признаване на уволнението му със заповед № 10263/16.12.2009 г. на директора на А. „М.” за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на предишната работа на длъжност „младши митнически специалист” в м. С. към А. „М.” и за обезщетение, поради незаконното уволнение, за периода от 21.12.2009 г. до 21.06.2010 г., в размер на 3 480 лв.
ОСЪЖДА С. Х. К. от [населено място], [улица] Е. [ЕГН] да заплати, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на А. „М.” – [населено място] сумата от 150 (сто и петдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.