Р Е Ш Е Н И Е № 432 С о ф и я, 20 октомври 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 04 о к т о м в р и 2010 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска Николай Дърмонски при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 351/2010 година. Производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК. С искане по чл.420, ал.2 НПК от осъдения В. В. П. от с.Ж.,област София се претендира отмяна на протоколното определение от 02.12.2009 г. по НОХД № 314/2009 г. на военен съд-София, с което е одобрено сключеното между прокурора от военноокръжна прокуратура-София и защитника му споразумение за прекратяване на наказателното производство по делото на основание чл.382, ал.7 от НПК, с наведено основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл. 348 ал.1 т.1 от НПК и с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането. Изложените в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично от осъдения и от защитника му адв.К.Р. от С.. Гражданският ищец и частен обвинител Р.Р., чрез повереника си адв.А.М. от С. моли искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 02.12.2009 г. по НОХД № 314/2009 г. на военен съд-София е одобрено споразумение за ангажиране отговорността на подсъдимия В. В. П. от с.Ж., област София за извършено на 29.06.2006 г. в София престъпление по чл.343а, б.”б” вр.чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му е наложено наказание пробация с прилагане на задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК с продължителност от 6 месеца, както и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Одобрена е и спогодбата му с пострадалия-гражданския ищец и частен обвинител Р. Р. от с.Струпец, област Враца, комуто следва да заплати сумата от 50 000 лв за причинените му неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от “11.06.2006 г.” до окончателното изплащане на обезщетението, като е присъдена и дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска в размер на “2%”. Споразумението, като необжалваемо, е влязло в законна сила на 02.12.2009 г. В искането от 28.05.2010 г. на осъдения П. се навежда като основание за възобновяване на наказателното дело неправилното приложение на материалния закон и се настоява за отмяната на определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския военен съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 НПК и има за предмет определение, неподлежащо на проверка от въззивната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО. С одобреното споразумение В. П. се е признал за виновен и с последиците на влязла в сила присъда е осъден за престъпление по чл.343а б.”б” вр.ал.1, б.”в” от НК, извършено на 29.06.2006 г. в София, при което по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца С. Л. от същия град, като след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия. За това престъпление се предвижда, тогава и сега, наказание до 4 години лишаване от свобода. Същият не е осъждан, включително и не му е налагано административно наказание по реда на чл.78а от НК. Едва със ЗИДНК ( обн.ДВ бр.75 от 12.09.2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) е изменена ал.6 на чл.78а от НК, действаща към момента на извършване на престъплението от П., визираща налагането на административно наказание на непълнолетен деец, навършил или не 16-годишна възраст, когато е изключено приложението на чл.78а, ал.1-5 от НК при причиняване с престъплението на тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления. Или, към момента на извършване на престъплението е действал закон, който се явява по-благоприятен за него, тъй като е предвиждал освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а, ал.1-5 от НК и затова военният съд не е имал основание да одобри така постигнатото между обвинителя и защитника на обвиняемия споразумение, а е следвало да го откаже заради противоречието му на закона. Определението му, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено по реда за възобновяване на наказателни дела на основание чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК и делото следва да бъде върнато на прокурора за ново разглеждане съобразно правомощията му по чл.242, ал.1 от НПК. Доколкото порокът засяга и основанието на претенцията на гражданския ищец, на отмяна подлежи определението и в тази му част, като ВКС констатира и неправилно присъждане на законната лихва върху дължимото се обезщетение, считано от 11.06.2006 г. (т.е. преди настъпването на ПТП), както и е присъдена държавна такса върху уважения размер на иска – 2%, вместо дължимата се 4%. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила определение от 02.12.2009 г. по НОХД № 314/2009 г. на военен съд-София и ВРЪЩА ДЕЛОТО на прокурора от военноокръжна прокуратура-София за ново разглеждане съобразно правомощията му по чл.242, ал.1 от НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: