3 Р Е Ш Е Н И Е № 234 [населено място], 20.12.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 438 по описа за 2012 г. за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на П. А. М. и Е. М. М., двете от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 173 от 23.06.2009г. по гр.д. № 709/2008г. на ВКС І г.о. на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. Като основание за отмяна молителките сочат новооткрито писмено доказателство, с което не са могли да се снабдят по време на процеса, а им е било предадено от съседа П. С. П. на 30.11.2011г. Това е писмо на Г. - С. град изх.№ Ж-10/27.02.1990г., от което е видно, че строителството на Ж. „П. улица” е незаконосъобразно понеже строителното разрешение е издадено от некомпетентен орган. Този факт, според молителките, е от значение за решаващите изводи относно приложимия закон и изтеклата давност. Ответникът по молбата Ж. „П. улица” намира молбата за неоснователна. Ответникът „Столична община” не е взема становище. С определение № 220 от 07.06.2012г. по настоящето дело Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима. По основателността на молбата съдът намира следното: С решението, чиято отмяна се иска, Върховният касационен съд е отменил въззивно решение № 137 от 28.05.2007 година по гр.д. № 3233/2005 година на Софийски градски съд и вместо това е отхвърлил предявения от М. Г. М. /наследодател на молителките/ против Ж. „П. улица” иск за ревандикация на недвижим имот, съставляващ пл. № * /бивш/, а по действащия З., одобрен през 1987г., съставляващ имот пл. №* в кв. * по плана на С., кв. И. В.. За да отхвърли иска съдът е споделил изводите на решаващия съд относно нищожността на отчуждителната заповед и съответно липсата на основание държавата да придобие валидно терена и да отстъпва право на строеж върху него на трети лица. Поради това е направил извод, че настоящата хипотеза се обхваща от чл.2, ал.2 ЗВСОНИ - имотът е отнет без законово основание. Същевременно съдът е изложил съображения, че и към това основание за реституция е приложимо правилото на чл.2, ал.3 ЗВСОНИ имотът да съществува реално до размерите, в които е одържавен като предпоставка за реституцията му. При преценка на събраните по делото доказателства съдът е намерил, че именно тази предпоставка липсва доколкото имотът е застроен със сградата на Ж. „П. улица” и останалата незастроена площ * кв.м. не отговаря на изискванията за самостоятелен парцел. Изложени са мотиви, че не е доказано осъщественото строителство да е незаконно поради липса на строителни книжа или съществени отклонения от тях. Обсъдени са доказателствата за обезсилена преработка на архитектурния проект от 06.03.1995г. и за заповед от 28.08.1995г. за спиране на строителството, която е била отменена по административен ред. Изрично е посочено, че строителното разрешение № 246 от 22.09.1989г. е било презаверено на 14.03.1991г. и на 05.04.1993г.; следователно е било валидно. В заключение съдът е счел, че имотът е застроен, не съществува реално до размерите, в които е отчужден и не може да бъде реституиран. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Новото писмено доказателство в случая е писмо на Г. - С. град изх.№ Ж-10/27.02.1990г. адресирано до У.-С., до Ж. „П. улица” чрез председателя М. М. и до други институции, в което се сочи, че строителството на Ж. „П. улица” е незаконосъобразно. С писмото се отменя разрешението за строеж № 246/22.09.1989г. и строителен протокол № 11/27.09.1989г. Това доказателство не отговаря на двете поставени от закона изисквания - да е ново и да има съществено значение за делото. На първо място, писмото е адресирано до наследодателя на молителките, който тогава е бил председател на Ж. „П. улица”, поради което не може да се приеме, че то не му е било известно и не е могло да бъде представено по време на делото при добросъвестно водене на процеса. На второ място, доказателството не се отразява на решаващите изводи на съда. Вярно е, че с него се отменя издадено разрешение за строеж на Ж., но от мотивите на решението е видно, че това строително разрешение впоследствие е било презаверено /на 14.03.1991г. и на 05.04.1993г./ и въз основа на него е осъществено строителството на сградата, което съдът е намерил за законно. Представеното писмо няма характеристиките на окончателен административен акт за отмяна на издаденото строително разрешение, а и очевидно законността на строежа е обоснована с настъпили след съставянето на това писмо нови обстоятелства - презаверяване на строителното разрешение и преработка на архитектурния проект. В подкрепа законността на извършеното строителство следва да бъде ценено и представеното от страна на ответника удостоверение по чл. 181 ЗУТ от 06.04.2009г., според което към посочената дата сградата е изградена в груб строеж. Въз основа на горното не се установява наличие на соченото основание по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. А. М. и Е. М. М., двете от [населено място],[жк], [жилищен адрес] за отмяна на влязло в сила решение № 173 от 23.06.2009г. по гр.д. № 709/2008г. на Върховния касационен съд І г.о. на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: