О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 71 София, 01.06.2017 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при становището на прокурора от ВКП КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдия ЗАХАРОВА КЧНД № 495/2017 г., като взе предвид следното: Настоящото производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по спор за подсъдност между районния съд в гр. Петрич и Благоевградския районен съд. Прокурорът от ВКП Кирил Иванов застъпва становище, че компетентен да разгледа делото е РС–Благоевград, тъй като санкционираното дружество не било начислило ДДС по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Нарушението било извършено чрез бездействие – неиздаване на данъчен документ – протокол по чл. 117 от ЗДДС. Нарушението било констатирано при извършена проверка на дейността на юридическото лице от ТД НАП–Благоевград, където търговското дружество било регистрирано по ДДС. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намери за установено следното: НАХД № 351/2017 г. по описа на Благоевградския районен съд (БлРС) е било образувано по жалба на [фирма], представлявано от управителя Г. М., със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез адв. В. К.-Б., против наказателно постановление № F 249798 от 17.11.2016 г. на зам. директора на ТД на НАП–София, с което на търговското дружество е била наложена имуществена санкция в размер на 936,53 лева на основание чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 84 и чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС – за това, че по инвойс фактура № 5403/25.08.2015 г. на стойност 47 880 евро (с левова равностойност 93653,28 лева) дължимият данък в размер на 18 730,56 лева не бил начислен в данъчен период 01.09.2015 г. – 30.09.2015 г., не бил издаден протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, същият не бил посочен в дневника за продажби за данъчен период м. 09.2015 г. и размерът на данъка не бил включен при определяне на резултата в справката-декларация за данъчен период м. 09.2015 г. С разпореждане № 1469 от 21.02.2017 г. съдия-докладчик от БлОС е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на Петричкия районен съд (ПРС), като счел, че процесното нарушение има за предмет неизпълнението на задължение от страна на търговското дружество – да начисли ДДС за извършено вътрешнообщностно придобиване на стоки в законоустановения срок – м. септември 2015 г., като не е издало данъчен документ – протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, съответно, не е отразило същия в дневник за продажби за посочения период и не е включило размера на данъка в справка-декларация за данъчен период м. септември 2015 г. Съдията-докладчик приел, че за определянето на подсъдността било от значение къде жалбоподателят е проявил бездействие, въпреки изискването на закона за дължимо поведение, а това място било седалището на санкционираното дружество в [населено място], което обстоятелство пък обуславяло компетентността на ПРС да разгледа и реши делото. По жалбата на [фирма], представлявано от управителя Г. М., е било образувано НАХД № 156/2017 г. по описа на ПРС, като по делото постъпили възражения за подсъдност от процесуалните представители и на двете страни – ТД НАП–София, офис Благоевград, и жалбоподателя [фирма]. С определение № 244 от 21.08.2013 г. съдия-докладчик при ПРС е повдигнал препирня за подсъдност пред ВКС, като е приел, че твърдяното административно нарушение е със сложен фактически състав и е довършено с изготвянето на справка-декларация от данъчно задълженото лице и нейното подаване в ТД на НАП, офис Благоевград, което обстоятелство определяло компетентността на БлРС. Именно на базата на подадената справка-декларация била извършена проверката в ТД на НАП, офис Благоевград, и там регистрираното по ЗДДС лице било задължено да подаде справката. Настоящият съдебен състав счита, че делото е подсъдно на РС–гр. Петрич. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е районният съд, в чийто териториален периметър е извършено или довършено твърдяното нарушение, което обстоятелство принципно се изяснява от обстоятелствената част на оспореното наказателно постановление. При прегледа на материалите по делото се установява, че нито в наказателното постановление № F 249798 от 17.11.2016 г. на зам. директора на ТД на НАП–София, нито в съставения акт № F 249798 от 20.09.2016 г., въз основа на който то е било издадено, съответните компетентни органи са се ангажирали с изрична констатация относно местоизвършването на инкриминираното нарушение. И в двата цитирани документа е отразено мястото и начина на установяване на нарушението – при извършена проверка в офис Благоевград при ТД на НАП, но не и мястото, където е било извършено самото нарушение. Поради това по необходимост преценката относно местната подсъдност следва да се направи с оглед фактологията, изводима от материалите по делото, въз основа на анализ на инкриминираното нарушение. Няма спор, че в случая нарушението, квалифицирано по чл 180а, ал. 1 от ЗДДС, е осъществено чрез бездействие – търговското дружество [фирма] в качеството си е санкционирано за това, че по инвойс фактура № 5403/25.08.2015 г. не е начислило дължимия данък за съответния данъчен период (01.09. – 30.09.2015 г.). Така формулираното изпълнително деяние на административното нарушение –неначисляване на изискуемия данък – се осъществява чрез неизпълнение на правно дължимо поведение, очертано в разпоредбите на чл. чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 от ЗДДС. Ясно са конкретизирани отделните компоненти на регламентирания сложен фактически състав по начисляване на данъка: издаване на данъчен документ от регистрираното лице, в който да се посочи данъка на отделен ред; включване на размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период; посочване на данъчния документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Описаните в чл. 86, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗДДС изисквания съставляват дейност, която се осъществява по местонахождението на седалището и адреса на управление на юридическото лице, адресат на задължението, в случая – [населено място]. Това именно е мястото, където бездействалият е следвало да има активно поведение, и то определя подсъдността на отговорността на задълженото лице. В тази насока са ирелевантни фактите къде е установено нарушението и къде следва да се подаде справката-декларация. „Начисляването” на ДДС е самостоятелен правно регламентиран ангажимент на данъчнозадълженото лице, различен от внасянето на ДДС и/или подаването на справка-декларация, които са отделни задължения, последващи дейността по начисляването на ДДС. Водим от изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, ОПРЕДЕЛИ: Жалбата на [фирма], представлявано от управителя Г. М., със седалище и адрес на управление в [населено място], против наказателно постановление № F 249798 от 17.11.2016 г. на зам. директора на ТД на НАП–София ДА СЕ РАЗГЛЕДА ОТ РАЙОНЕН СЪД–гр. ПЕТРИЧ. Делото ведно заедно с определението да се изпрати на районен съд – гр. Петрич за изпълнение. Препис от определението да се изпрати на районен съд–гр. Благоевград за сведение. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.